Post has attachment

Post has attachment

Post has attachment
Децата и домашните любимци: хигиена и предпазване от зоонози.

        Подържането на домашния любимец в добро здраве и редовното му обезпаразитяване за външни и вътрешни паразити е чудесен вариант за понижаване на риска от зоонози. Това включва планиране на редовни посещения при ветеринарен лекар, редовни ваксинации и ефективна профилактика срещу паразити.
       1. Редовното миене на ръце е от съществено значение за предпазването от много общи за човека и животните микроорганизми.
    2.Необходимо е децата да бъдат под наблюдение (особено бебета и деца под 5 години), което ще намали риска от излагането им на зоонозни заболавания.


Какво представляват зоонозите?

1. Зоонозите са заболявания, причинявани от вируси, бактерии и паразити (наричани още патогени), които могат да се пренасят между хора и животни.
2. Директния контакт с болно животно не винаги е достатъчен за пренасяне на патогени. Например хората могат да се заразят с кръгли червеи (така наричаните “глисти”) чрез контакт със замърсена с фекалии почва, дори ако няма наоколо инфектирано животно.
3. Някои зоонозни заболявания, като например бяс и салмонелоза са много популярни, докато други като лептоспироза, са по-малко популярни. Въпреки че зоонозата
4. Бяс е доста страшна и причинява фатално заболяване при човек и животни, водещо до смърт, има и такива зоонози, които могат да разболеят човек, но да не се стигне до летален край.


    Защо децата са в голям риск при излагане на Зоонози?

Всеки може да се зарази със зоонозна инфекция, дори и здрав възрастен човек, но за децата се смята че са в много по-голям риск поради следните причини:
1. В сравнение с възрастните, децата са в много по-пряк контакт със зони, които могат да бъдат контаминирани с животински изпражнения като почва, трева, пясъчници и локви.
2. Децата, също така, забравят често да си измият ръцете преди ядене и често поставят ръцете си в устата.
3. Имунната система на децата е деликатна и може да не е в състояние да се справи с такава инфекция. Същото важи и за зрели хора с компрометирана имунна система /болни от СПИН, претърпяважи химиотерапия и т.н./ или бременни и хора в напреднала възраст.

    Какви видове животни могат да пренасят Зоонози?

1. Всяко едно животно е способно да пренася зоонози.
Например Бяс може да се пренася от кучета, котки, кози, овце, лисици, прилепи и различни други домашни и диви животни.
Котките, например, пренасят бактерията Bartonella, която причинява болестта на котешкото одраскване.
Salmonella може да бъде пренесена на хора при контакт с няколко животински вида, най-характерните от които влечугите (костенурки, гущери), птици и някои гризачи.
2. Кучетата и котките имащи вътрешни паразити като кръгли червеи например, могат да ги пренесат на човек и това да предизвика заболяване.
3. Тъй като е трудно да разберем точно кое животно ни излага на риск, най-добре е да упражняваме добра лична хигиена и някои други превантивни мерки, в случай че имаме наоколо някакво животно, та дори и собствения ви домашен любимец.

Как децата могат да бъдат предпазени от зоонози?

1.    Добро измиване на ръцете след контакт с животно, преди ядене или пиене, преди приготвяне на храна, след ползване на тоалетната, след събличане на мръсни дрехи или обувки, след напускане на място, където е имало животно. На децата трябва да се обясни как да си измият правилно ръцете.
2.    Ръцете се измиват със сапун и вода, особено когато са видимо мръсни. Може да се използмват и миещи препарати на алкохолна основа.
3.    След измиване на ръцете те не се избърсват в дрехите, а в хавлиена кърпа.
4.    Научете децата да не осъществяват пряк контакт с диви животни. Дивите животни не трябва да се пипат  или доближават, а също така не трябва да се прибират като домашни животни.
5.    Поддържайте котешката тоалетна чиста и събирайте фекалиите след изхождане на вашето куче. Винаги поставяйте ръкавици, когато почиствате фекалии и урина.
6.    Не позволявайте животните да ви лижат по устата и не споделяйте храната си с тях.
7.    В зоологическата градина, след контакт на децата с животните, задължително те трябва да си мият ръцете и да се наблюдава да не слагат нищо в устата си. Деца по-малки от 5 години, трябва стриктно да се наблюдават и да не се оставят техни играчки на места, които са обитавани от животни. 
Photo

Post has attachment
Здравейте, приятели! Днес ви предлагаме една анкета за собствениците на кучета и котки. Ще се радваме, ако я попълните! Екипът ни ви благодари предварително!
КОЛКО ЧЕСТО ОБЕЗПАРАЗИТЯВАТЕ КУЧЕТО ИЛИ КОТЕТО СИ ЗА ВЪТРЕШНИ ПАРАЗИТИ?
-
votes visible to Public
Poll option image
Веднъж на 2-3 месеца
Веднъж на повече от 6 месеца
Не помня от кога не е обезпаразитявано
Не знаех, че трябва да се обезпаразитява
50%
Веднъж месечно
40%
Веднъж на 2-3 месеца
0%
Веднъж на повече от 6 месеца
10%
Не помня от кога не е обезпаразитявано
0%
Не знаех, че трябва да се обезпаразитява

Post has attachment

ДЕГУ - ОТГЛЕЖДАНЕ, ХРАНЕНЕ, ФИЗИОЛОГИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ

Дегуто, известно още като четкопашат плъх е естествен обитател на храстовидните местности в централно Чили, където е изложено непрекъснато на суша. Дегуто има способността да оцелява в условията на оскъдно количество храна в дивата природа.

Дегуто спада към Клас Бозайници
Подред Hystricomorpha
Семейство Octodontidae

Дивото Дегу се храни с трева, семена, кактусови плодове, грудки и местно растящи посеви.  Диетата на одомашненото Дегу трябва да включва храна за гризачи с ниско съдържание на захар (лишена от захарна тръстика) като пелети за чинчили и морски свинчета с добавка на зелени зеленчуци и сено. Да се избягват пресни плодове и други богати на захари храни като царевица, домати и грах. Нормално Дегуто пие много малко вода.

Дегуто е много активно по природа. Осигурете му колело,  пластмасова тръбна инсталация за катерене, ровене и разходки и висок съндък (клетка), в който да домува. Осигурете му борови шишарки, хартиени рула за дъвчене. Окачете малки, здрави клонки около клетката за катерене и гризане. Поставете стълбички и рампи за катерене. Осигурявайте сандъче с пясък за къпане поне два пъти седмично.

Дегутата са социални животни, които могат да живеят по двойки от един и същи пол. Ако се отглеждат поединично, могат да развият стереотипност, депресия или  опадане на косъма, ако не им се отделя достатъчно внимание от собствениците.
Дегуто е склонно към топлинен удар при температури над 30°C .

Нормална телесна температура 38.3°C.

Телесно тегло:
Възрастни мъжки
275 g
Възрастни женски
250 g

Средна продължителност на живота
5-9 години

Полова зрялост
75 дневна възраст

Бременност
87-93 дена

Брой малки
3-11 (5-6)

Кърмене
4-6 седмици

Зъбна формула
Резци (1/1) Кучешки (0/0) Предкътници (1/1) Кътници (3/3)
Резците са жълти до оранжеви на цвят в резултат на железни пигменти.
Кътниците са силно нагънати, имащи форма на цифрата 8.

Както при чинчилите вагината е затворена нормално с тънка мембрана. И двата пола имат конусовиден израстък или генитална папила, служеща за уриниране. При женските разстоянието между ануса и уретралния конус е много късо.
Тестисите са вътре в корема.
Дегуто притежава добро чувство за ориентация, слух и обоняние.

Повечето дегута могат лесно да се хващат като с едната ръка се обгръщат в средата, а с другата се прихваща основата на опашката. НИКОГА Дегу не се хваща само за опашката, тъй като може да се откъсне.

За да намалите риска от захарен диабет, ограничете плодовете и високовъглехидратните зеленчуци, и подържайте оптимално тегло на Дегуто не по-високо от 250 г за женски и 275 г за мъжки.

Най-честите заболявания при Дегуто са Катаракта, Захарен диабет и затлъстяване.

!!!Антибиотици, които трябва да се избягват!!!
Penicillin
Lincosamide, lincomycin
Amoxicillin, ampicillin
Cephalosporins, clindamycin
Erythromycin

По материали от:
Vanderlip S. Degus - A Complete Pet Owners Manual. Barrons, ISBN 0-7641-1600-2

Najecki D et al. Husbandry and management of the degu. Lab Anim 28(3):54-62, 1999

Vanderlip S. Degus: A Complete Pet Owners Manual. Barrons; 2001.
Najecki DL, Tate BA. Husbandry and management of the degu (Octodon degus). Lab Anim 28(3):54-62, 1999.
Photo

Post has attachment
ОПАСНИ ЛИ СА ЧОВЕШКИТЕ ЛЕКАРСТВА ЗА ВАШИЯ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ?

Post has attachment

Post has attachment
Телазиоза при куче

Напоследък зачестиха случаите на Телазиоза във Ветеринарна клиника Авицена. Именно затова решихме да публикуваме малко повече информация за този паразит.
Thelazia callipaeda е паразит от групата на кръглите червеи, който паразитира при кучетата, котките, гризачите и ЧОВЕКА. Пренася се от зоофилно насекомо от род Диптера. Това насекомо пренася Телазията докато се храни с очни секрети от гостоприемниците си през лятото.

Цикълът на развитие е следният:

Насекомите поглъщат от очните секрети ларви на Thelazia от първи стадий. В организма на насекомото ларвата линее до трети инфективен стадий за 2-3 седмици като след това тя се отделя в очния секрет на новия гостоприемник. Thelazia callipaeda локализирайки се в орбиталната кухина и прилежащите и тъкани, пичинява от слаби (сълзотечение, сърбеж, ексудативен конюнктивит) до сериозни (язва на роговицата, кератит) признаци и симптоми, ако не се лекува правилно.

https://www.youtube.com/watch?v=VNLNYUXNRSg
Photo

Post has attachment
Абсцес на простата

Простатната жлеза е единствената допълнителна полова жлеза при мъжкото куче.Простатита се проявява с неспецифично,а абсцеса с гнойно възпаление на простата.Различават се остър и хроничен простатит, абсцеса се явява усложнен простатит.На възможноста от заболяване без оглед на възраста са подложени всички породи, с най-голяма честота се среща при доберман-пинчер.Източник за инфектиране на простатната жлеза се явяват микроорганизмите намиращи се най-вече в пикочноотделителния канал.Най-честите симптоми съпровождащи заболяването са болезнено и затруднено уриниране, гнойни или кървави изтечения от външния полов орган.Затруднено и болезнено отделяне на фекалии,понякога и херния в околоаналната област.Възможна е и характерна походка с напрегнатост на задните крайници, болки в гърба.Рядко но може да се стигне до перитонит.Развитието на заболяването е от благоприятно до лошо в зависимост от мерките и времето на тяхното взимане.Болните животни с по-леки признаци не подлежат на някъкви ограничения, освен изключването им от разплод.Лечението се извършва с антибиотици и противовъзпалител ни назначени от ветеринарен лекар То започва след отчитане способноста на антибиотика да прониква добре в самата простатна жлеза,а не само възоснова чувствителноста на микроорганизмите към антибиотиците изолирани при антибиотикограмата, която се явява задължителна преди започване на лечението.Не прекъсвайте антибиотичното лечение, то следва да продължи не по-малко от 8 седмици,като на всеки две седмици се извършват прегледи за състоянието на жлезата.Ако вашият ветеринарен лекар препоръча кастриране на кучето, правилно е да приемете. Кастрацията довежда до нормализиране на простата и предпазва от възникване на рецидиви.

Ветеринарна клиника - Авицена
Photo
Photo
2014-11-26
2 Photos - View album

Post has attachment
Болести на ухото

Болестите на ухото са една голяма група заболявания от кожно,възпалително или травматично естество.Тук ще се опитам да разгледам едни от най-често срещаните и с важно клинично значение.Животинче с болно ухо обикновено го чеше с лапа, тръска глава, изпитва болка при пипане, възможно е от него да се излъчва неприятна миризма, при по-дълбоки нарушения се наблюдава и въртене в кръг.
СЪБИРАНЕ НА КРЪВ – обикновено от вътрешната страна на ухото, между хрущяла и кожата, най-често след тъпа травма.Ако не се лекува, в рамките на няколко седмици настъпва самовсмукване на отделената кръв и образуване на груби ръбове до деформация на ухото. Ветеринарният лекар ще предприеме медикаментозно или оперативно отстраняване на събралите се кръвни съсиреци .
ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ВЪНШНОТО УХО – много често срещано при кучетата, с различни причинители – кърлежи, гъбички, бактерии, чужди тела,наранявания и др.Предразполагащи фактори са къс ушен канал, силна обрасналост с косми, попадане на вода в ушния канал, дълги и висящи уши, а така също неправилното почистване и отстраняване на ушните косми и др. Възпалението на външното ухо при нелекуване лесно може да премине във вътрешните отдели на ухото и се развие
ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ВЪТРЕШНОТО УХО.Наред с общите признаци може да се затрудни гълтането при хранене, увеличават се лимфните възли, да се засегне лицевия нерв с характерни признаци, както и да се разкъса ушното тъпанче. При правилно и настоятелно лечение в продължение на 3-4 седмици обикновено настъпва подобрение и оздравяване.С цел профилактика на ушните заболявания периодично ушите следва да се почистват с подходящи средства.Ветеринарната медицина е разработила достатъчно и добри препарати за местно и общо лечение на ушните заболявани.

Ветеринарна клиника - Авицена
Photo
Photo
2014-11-26
2 Photos - View album
Wait while more posts are being loaded