Post is pinned.Post has attachment
ЛЕЙДИ ДАЯНА ­ - МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Единствената засега окултна книга в света, в която духа на принцеса Даяна говори за себе си и за своите близки от Отвъдното. Потопете се в нейните откровения...

Принцеса Даяна Спенсър е родена на първи юли 1961 година в потомственото родово имение Сендриг в Норфолк - Великобритания. На 21 юли 1981година тя става принцеса, като се венчава за наследника на Британския трон, принц Чарлз. Дълги години развива благотворителната си дейност, за да се превърне в една от най-популярните жени на света.

На 31 ангуст 1997 година принцесата катастрофира с автомобил, този път заедно с Доди ал Файед, син на арабски милионер, в подземния тунел на площад Pont de l’Alma в Париж, но скоро след това тя умира. И всичко това при обстоятелства и причини, които си остават неизяснени. Те продължават да будят нашия интерес и да пораждат нови въпроси. Настоящата книга, посветена на живота и смъртта, е холограмно огледало, в което всеки може да открие своята неподозирана истина...

ОЩЕ НЕЩО ЗА НЕЯ, ПРИНЦЕСАТА

Не зная дали ми е позволено да разсъждавам върху нейната обаятелна личност? Тя със сигурност вече е в Отвъдния свят, а аз, словесната й изповедница, се намирам от другата страна на времето, което е спряло само за мен и не иска да повярва, че нея вече я няма…

Здравей, красива принцесо! Ще ми позволиш ли да те докосна с усета си на вълшебница, която тe позова от дълбините на твоята многолика душа? Аз съм тук в името на твоята истинност. Обещавам да бъда с теб, докато ти сама се разсъниш от топлината на огъня, който накладохме в името на тази неповторима бдителност. Събуди се, принцесо! Вълшебството на времето е изтрило от диска на твоята многопластова памет мига на очакването. Принцът на белия кон препуска към теб, за да може да те събуди с целувка. Повярвай ми, Даяна, ти се намираш под въздействието на съня си.

Аз, твоята словесна вълшебница, искам безвъзмездно да ти помогна. Отвори си очите сега и погледни на безвремието с погледа на една зряща жена. Принцът вече наистина го няма, Даяна. Балът завърши и ти се завърна сама, покрусена от скръб и безмълвие. Не те приеха, нали? Още стискаш в ръцете си позлатена обувка, сякаш очакваш принцът да те догони в нощта. Вълшебства има само в приказките, принцесо. В живота на Чарлз съществува друга жена. Тя отдавна е хвърлила кармичните мрежи над кралския дом и принцът е попаднал в тях. Не тъгувай, красавице. Аз ти подготвих карета, която ще те отведе в Небесния рай. Повярвай ми, принцесо Даяна. Там те очаква нови вълшебства, в които има приказни принцове…

Даяна отваря очи, сънят е приключил за нея. Следва мигът, в който тя ще разтвори душата си не само за мен, но и за вас, почитатели мои, на незримото слово. Повярвайте, ще я възкреся за всички, които обичат принцесата на Уелс. Вие ще я почувствате по-жива от всякога. Тя, некоронованата кралица на Англия, днес ще ви докосне със своята безкористно незрима душа. Аз съм безпристрастна в своето слово, плод на мисловната дейност на нашите безплътни души. Ако случайно някой от вас се познае в едва доловимите образи на восъчните герои от вълшебната приказка, това означава, че и той като мен е осъществил този словесен контакт с една незрима душа, зад която се крие принцесата.

Методът на това вълшебно съприкосновение с душата на лейди Даяна, на нейните любими сподвижници в последния й полет към Отвъдния свят, както и с тези, които останаха долу, за да скърбят за нея, се нарича холизация. Пряк контакт с Разума на Вселената, гравитиращ и нашите енергии. Той от своя страна ще извърши телепатична комуникация, строго индивидуализираща дадения субект. Така ще се реализира една незрима словесна връзка между всички всемирни души, независимо от това къде се намира днес техният енергиен обхват. Ние съществуваме в строго определена зависимост спрямо Разума на Вселената. Когато поискаме, можем да влезем в досег с всяка фибра от неговата всеобхватна памет.

Вярвам, че всички, които ще се докоснат до многопластовата енергия на Даяна, ще се обогатят с нейната пречистена душевност. Само да я позоват по име и тя ще се резонира с техните вибрации. А това за една душа, оставила най-скъпоценните си дарове на Земята, означава радост и душевен покой. Нека заедно да отдадем последна почит и уважение.

Почивай в мир, Даяна! Ние те очакваме отново…

/Мисловната изповед в този окултен бестселър е напълно индивидуална. В нея няма художествена измислица, затова авторът се разграничава от мисълта на отделните участници в тази словесна комуникация, като симпатизира единствено на истината, все още неосъзната от нас, живите./

Вера Евтимова

СБОГОМ, АНГЛИЙСКА РОЗА!

Може ли винаги да растеш в нашите сърца?
Ти беше изящество, което се намира в теб самата,
където реалността ти се разпада на парчета.
Ти ни призоваваше за нашата страна
и ни нашепваше за това с болка.
Сега принадлежиш на Рая
и звездите произнасят твоето име.
Аз чувствам, че ти все още си жива,
като свещ на вятъра,
която никога не избледнява със залеза.
Когато дъждът започва давали,
твоите стъпки ще отекват винаги тук,
по продължението на най-зелените
английски хълмове.
Твоята свещ угасна дълго преди това.
Легендата ти ще пребъде.

Елтън Джон
Photo

Post has attachment
„НАЙ-ПОСЛЕ НАМЕРИХ ИСТИНСКИЯ МЪЖ НА ЖИВОТА СИ”

Боя се това да не е същият този мираж, в който изпадам от известно време. Eнергийната струя ме всмуква с този неосъзнат копнеж да се върна отново, за да ви обичам така, както аз знам. Да изживея любовния унес, към който ме устремявате с мисълта си. Защо ме докосвате толкова силно до спомена на моя любовен копнеж? Нима искате да разтворя душата си и да изплача тази любов, чрез която сама захранвах последните дни от своя живот? Тогава защо го правите вие, които днес упорито дълбаете душата ми? То се забива в мен толкова надълбоко, че аз няма да мога да издържа. Затова ще изплача в дълбоко умиление:

„Оставете ме най-после на мира! Вече искам покой, след който да заспя завинаги, за да не чувам вашия зов. Аз съм мъртва, затова ми се полага тих и спокоен сън за душата. Докато вие все нещо дълбаете и с това накърнявате душевния мир на мъртвите.”

Изведнъж сякаш се сепвам в съня си и се събуждам. Откривам искряща звезда, която ме позовава от дълбините на времето и оставам подвластна на този огнен заряд. Коя сте вие и защо така упорито ме позовавате от света на живите? Чувствам се изцяло във вашата власт и трябва да ви моля за прошка. Усетих как искате да изживея живота си чрез вашата мисъл. Това ще ми донесе небесен покой, от който ще се запълни душата ми. Признавам, че искам да заспя и така да си остана завинаги. Приглушила в себе си този непосилен гняв, който изпитвам след смъртта си към тези, които оставих след себе си. Сега осъзнавам, че той ме направи уязвима, затова искам вашата благост, чрез която да усмирите гнева ми.

„Боже, прости ми изблика на душата ми! Знам, че трябва да моля милост пред теб. Как да усмиря тази безконечна тъга, която терзае душата ми? Как да приглуша жалостта, която днес изпитвам към децата си? Знам, че си милостив и сега аз съм подвластна на твоята благост. Затова те умолявам, прости на тази грешна душа. Сега тя се скита в немилост и иска възмездие. Не бих могла да продължа тази гневна декада, затова аз ще падна на колене пред теб, Създателю мой. Моля те, помогни ми и усмири душата ми чрез твоята благост!”

Само миг, след като излъчих словата си, една бяла пелена ме обгърна отвсякъде. Тогава почувствах как раните в душата ми се помазват с Божествено миро. Лека-полека успокоих мисълта си, която не може да намери покой за душата ми. Елексирът на нейната сила, най-святото чувство, което изпитвам след смъртта си към това, което приживе бе завладяло и душата ми. Любовта ми към земен човек ме изпълва до краен предел. Тя ме доведе до този гибелен прелом на душата ми точно в мига, в който аз се разделих със своето тяло, което обичам до болка. Няма ли да отворя напълно очите си? Да изпитам топлината на тази последна милувка, която усетих чрез допира на моето тяло до мъжкото. То все още продължава да ме топли с дъха си. Кой ще ми каже къде е границата между живота и смъртта? Как мога да разбера дали все още съм жива, щом до мен се докосва ласката на този човек, който аз продължавам да обожествявам като обич последна в живота си?

„Кажи ми, скъпи, нима сме само мираж за тези, които останаха долу? От сега нататък те ще ни споменават само в мислите си. Нима няма да се докосваме като преди? Няма ли да изпитваме трепет от допира на телата си? Искам да вярвам, че това е само един сън, в който сме отделили ефирните си двойници от нашите матерни тела. Все още продължаваме да изпитваме сладостта от безкрая на тази последна милувка, която ни упоява със своя нектар. Докосни ме, изпълни ме със сладостта на онзи копнеж, в който аз напълно отдавах любовта си. Сам потопи ме в нектара на тази пълна забрава. Обещавам, че след като изживеем синхрона на това взаимно отдаване, да остана завинаги с теб, за да те стоплям с дъха си.”

Така го позовавам аз, Даяна, след като той отново се вкопчва в мен и не иска да ме пусне от себе си. Душата му струи с кървава следа, която ме залива отвсякъде. А аз се чувствам упоена с този най-жизнен сок на неговото горещо тяло. Заредена съм с най-положителната енергия на света, любовта. Боже, нима не виждаш как две души искат да запазят целостта си, която си им дал още в първия миг на това Сътворение? Сляхме се отново така, както си бяхме преди да се разполовим на две начала. Те ще обходят наново Всемира с мисълта, че всяко от тях е отделило нещо от себе си. Как ми се иска сега да повярвам, че ще се слеем така, за да изпитаме близостта между нас! Затова ще съхранявам в себе си кода на цялото, въплътено в индивидуалния спомен на мисълта, обособила себе си в женствеността на тялото. Благодаря на Бога, че ме дари със способността да преоткрия напълно себе си.

Едва сега осъзнавам тайната за зачатието на една всемирна душа. Навярно трябваше да ми се случи това проникновение, за да намеря отново частта от енергията, към която съм била напълно приобщена още в началото. Не осъзнавам това, което ми се случи сега, освен ако не го сравня с чудо. Проникнах в дълбините на своята душа и открих, че редом с нея се чувства измерението на една космична величина, която принадлежи на моя любим. На този, с когото винаги съм искала да изживея последните дни от живота си. Дори само чрез тези последни и оскъдни мигове, чрез които се бяхме слели ведно, аз ще мога да почувствам себе си като най-щастливата жена на света. Тя е тази, която ви признава, че редом със своята кармична любов, е открила и другата половина на тази всемирна душа. Това ми стига, за да се почувствам в пълна хармония с този Всемир, който ми открива своите тайни. Така ще достигна до самото начало, за да изпитам това неописуемо блаженство и тогава навярно ще мога да се слея изцяло с Бога.

„Ела при мен, любими мой. Нека заедно да изплуваме от тази земна нега, която ни обхваща в своите мрежи. Да се отдалечим
на едно по-безопасно място, където аз ще мога да ти разкажа защо ние се чувстваме слети ведно. Това се дължи на две сродни души, които в миг на докосване се взривиха от спомен."

Боже, прости ми, че в този вълшебен миг забравих дори за децата си! Забравих болката, която почувствах преди миг. Оставих се на това блаженство, което ме отнесе толкова далеко, че дори и да искам, не бих могла да се върна назад. Ще продължавам да чувствам до себе си импулсите на една друга душа, която напълно се слива с моята. Това означава ли, че не съм подвластна на своята смърт, а съм в съм в плен на една вечна илюзия? Тя ще ме приеме с усета, че мога да се освободя от спомена за този живот. Аз ще се заложа отново в началото на космичния блян, който ще бъде моето верую.

Даяна се чувства обезпокоена от вашата мисъл, затова ще продължава да бъде в пълен унисон със своите космични вибрации. Това, което днес ще приемате като блаженство на душата ми, вече е реалност. Чувствам се преродена за един нов живот, който вие ще трябва да отразявате с мисълта си. Отново обичам и отново ще бъда обичана. Аз съм запленена от повика на този човек, който продължава да ме привлича по-силно от всякога. Ние сме по-силните и никой няма да ни раздели. Моля ви, предайте го на тези, които ни завиждаха за тази всемирна любов. Ние сме тук, където няма преграда между нас.

Една еуфория е завладяла душите ни. Все още сме в плен на тази Божествена реализация, чрез която, ако те пожелаят, могат да общуват със своята мисъл. Аз съм сигурна, че Бог никога няма да позволи на тези души да ни безпокоят точно сега, когато се радваме на тази космична любов. Сляхме се така, както бяхме още в началото. Определено е любовта ни завинаги да се докосне до нас, независимо дали ще си пожелаем да се случи това. Вече съм сигурна в тържеството на тази всемирна любов, която след време ще бъде нашето верую.

„Боже, искам да узнаеш колко ми е леко на душата! Как желая да полетя нагоре, облечена в бялата роба на жена, която само след няколко мига ще се венчае за своя небесен жених! Аз празнувам деня на своята неосъществена любов. И ако вие искате да бъдете гости на това тържеството, ние с моя любим ще ви направим съпричастни на сватбения обред в лоното на Божествения храм. Да започнем своето приготовление, с което ще посрещнем скъпи гости от този Всемир. Обещай ми да съградиш с мисълта си космични палати, искрящи изцяло от музика и светлина. Аз виждам как започват да проблясват в паметта ти. Ще трябва да бързам. Около мен се тълпи огромно множество от души, които искат да вземат участие в това невиждано досега тържество. Отвсякъде към нас се устремяват весели пажове. Те носят със себе си сватбени дарове, изтъкани с много любов за своята небесна кралица. Посрещам все така радушно, както подобава на скъпи гости в нашето сватбено тържество.

Господи, благодаря ти, че отдаваш от себе си повече светлина, която ни обагря отвсякъде! Свалил си от пелерината на нощта тези скъпоценни звезди, с които си украсил сватбения ми плащ. Поставяш върху главата ми тази изящна корона, с която ще узакониш моето кралско излъчване. Докосваш ме с вълшебния жезъл и може би всичко това, което изживявах чрез мисълта си, вече е истина. Чувствам се толкова свежа, както никога досега. Във вените ми продължава да тече кралска кръв, чрез която аз отново ще управлявам. Усещам, че всичко това е космична реалност. Пред мен се появява едно огледало, в което се взирам, за да открия чертите на тази, която продължава да ме мами от другата страна на времето.

„Мария Стюарт, земна кралице, махни се от мен със своя зловещ отпечатък на времето. Не виждаш ли, че аз, Даяна, празнувам поредната сватба в живота си? Тогава защо се явяваш в паметта ми сега и искаш да ме направиш нещастна?”

Боже, ти ме предупреждаваш да не надявам кралската корона, която може да ми донесе само нещастие. Знам какво се случи в моето минало, знам какво ще се случи сега. Премахни този скръбен образ от паметта ми, дай воля на чувство за щастие. Докога ще бъда преследвана от трагичната осанка на Мария Стюарт? Бих могла да изживея една неосъществена любов, която открих след смъртта си. Винаги ще си задавам все един и същи въпрос:

„Кой е този, който залага съдбата ми?"
Photo

Post has attachment
„КАКВО СЕ СЛУЧИ ТОГАВА, ДАЯНА?”

Чакай малко, поспри, не ми задавай сега този въпрос, тъкмо бях поуспокоила душата си! Молиш ме да се върна отново, за да преживея всичко това, което се случи тогава!...

Боже, това е самата мрачна действителност! А аз отново си мислех, че щом се събудих сега, всичко, което съм си съхранила в паметта си, ще бъде една вечна илюзия. Абсолютно съм сигурна, че и днес все още говорите за този миг от живота ми, който отнема последния дъх на душата. Кажете, дали и вие като мен се страхувате от присъствието на смъртта? Не признавате, но понякога си мислите само за нея като за една невероятна илюзия. Така я възприемам аз сега, когато искам да се потопя в мига на тази своя нескончаема кончина. Това е нещо, което е съвсем преходно и ще трябва да го изживея докрай.

Летим с една невероятна скорост. Даже на мен ми се струва, че на тази кола вече са й присадени нови криле. Още малко и ние ще се отделим от земята, за да отлетим завинаги. Там една синева обещава да се разтвори за нас и да ни приеме така, както вече сме се устремили към нея. За това после, сега сама ще трябва да си припомня мига, в който усетих сблъсъка със земята. Не го очаквах това разминаване със смъртта. А то се получи, когато другите около мене отлетяха бързо нагоре, без да ми изкажат своето последно благоволение.

Ти почакай малко, съдбовнице моя, не затваряй отново люка, през който след време и аз ще се промъкна в безкрая! Моля те, позволи да остана още малко сама. Ще се опитам да оцелея не толкова за самата себе си, колкото за своите деца. Не виждаш ли? Още сега, в този миг, в който и аз пак прокънтях с гласа си, душите им долетяха при мен, за да се опитват да ме привлекат към себе си?…

„Почакайте, мили мои, не бива да бързате! Мама ще стане и ще се изправи на нозете си. Обещавам да излетим за Англия, където ще прекараме незабравими дни от лятото.”

Моля те, Господи, върни ги отново там, откъдето ги призова душата ми! Не виждаш ли как са изплашени лицата им? Не усещаш ли как бият сърцата им в този миг, в който аз вече напълно се разделям с тях? Помогни ми сега да ги изпратя обратно там, откъдето те все още продължават да сънуват съня си. А утре, след като се събудят, сигурна съм, ще бъда по-добре. Ще ги посетя веднага, щом се почувствам готова да излетя за Англия.

Иска малко да си почина, главата ми натежава надолу. Ръцете ми искат да се хванат за някого, за да се освободя от тази странна ситуация, в която наблюдавам своето тяло. Душата ми вече плува над него и се опитва да се слее с плътта си. Не се получава и аз се разминавам с тази принцеса, която преди няколко мига се наричаше лейди Даяна. Това е толкова неизбежно, нали? Някъде избухва експлозия, която ме разтърсва изцяло. Нима не усещате как тялото ми спира само да вибрира? Душата ми се разминава с вибрациите на плътта. Изравнява се с космичния резонанс на Вселената, която днес продължава да ме приравнява със своята нежна мелодичност. Тя ме привлича към себе си...

„Оставите ме най-после на мира!”

Дочувам как устата ми прошепват последните думи, чрез които аз се разделям със своето тяло. Душата ми не се страхува да се стеле, за да търси за себе си други предели. А там някой от вас упорито се мъчи да ме върне към продължителността на живота. Оставете ме на мира! Все още ме молите да се върна отново, за да одухотворя своето тяло, което вече е мъртво. Оставете сърцето ми днес да почива в пълен покой. Сега душата ми се откъсва от него и полетява нагоре като един голям и въздушен балон, изпълнен с последния тласък на сърдечния ритъм. Днес аз ще си взема последното сбогом не само със себе си, но също така и с вас, приятели мои. Колко много ви обичам сега! Най-после покой и за мен, и за вас. Някъде просвирва тръба и горска сърна уморено ляга върху морната шир. Свърши се. Все още дочувам отзвука на сърцето, което продължава да бие отново с длетото си. Ще се опитвам да се вслушвам във вечния ритъм на звучността му, затова сега кръжа около него. Дали ще продължавам да се съхранявам като цялост?

Още малко остана и плътността на моето тяло се изпълни изцяло докрай, след като материята вече застина. Аз отново се раждам като една синя мъгла, която започва да ме обгръща отвсякъде. Колко е невероятно това! Да се почувстваш като вечния жител на тази Вселена, която те приема в своята всемирна утроба.В същия миг се втурвам нагоре, устремена изцяло към светлината, която все още продължава да ме привлича към себе си. Искрено съм учудена. Нали само преди миг бяхме в тунела на нощен Париж, а след това се озовах в тесните рамки на медицината? Сега аз продължавам да летя нагоре, където никой няма да е в състояние да ме спре отново. Навярно вече ще принадлежа на Отвъдния свят. Боже, каква красота откриват очите ми! Сякаш че някой отдавна е минал преди мен и е разхвърлял наоколо тези ухаещи рози, от които сега се опиянявам изцяло. Вече трябва да съм готова за тъй дългоочакваната среща с Бога. Преди да се появя в престолната зала, усещам как някой облича върху мен тази красива бална одежда. Повдигам косите си в съответствие с короната, която други полагат върху главата ми…

Най-после, сбъдна се тази моя мечта да застана начело на Кралството! Пристъпвам, обсипана цялата с блясъка на величието и усещам как някой ме обгръща със сана на нещо недостижимо. Нозете ми се пречупват отново и аз падам на колене пред Вечния разум, който ние винаги позоваваме като Спасителя. Около мене синевата започва да излъчва искрици с чувство на разум и блаженство, пред които днес се прекланям. Сама разбирам, че аз се представям пред нозете на Създателя. Той сам днес ще пожелае принцеса Даяна да се появи като една нова кралица. Тя трябва да се стреми и да си възвърне не само короната. Независимо че не успя да достигне до възхода на своето родово потекло. Навярно Даяна ще се надява да осъществи тази своя мисъл-мечта.Искам да вярвам, че това, за което съм чела в книгите, не съществува и аз просто сънувам съня си. Отново си спомням.

Само преди часове седях щастлива до този, който държеше с обич ръцете ми. Вечеряхме заедно, а след това отново в тази кола, за да избягаме от тези, които постоянно искаха да преследват нашето щастие. После този невероятен сблъсък, след който останах сама. Другите полетяха нагоре, без да се сбогуват отново с мен. И ето сега тези хора с бели престилки, които много приличат на ангели. Аз ги наричам така, след като те искаха да ме върнат в света на живите. и този невероятен тунел, в който душата ми се опиянява с дъх на рози. Аз, принцеса Даяна, падам на колене пред нещо, което завинаги ще ме абсорбира към себе си. Искам да стана отново, за да му подам ръцете си, но някаква сила ме притиска надолу. Усещам, че все още не съм готова за аудиенция пред Всевишния. Трябва да съблека от себе си тези кралски одежди и да наведа надолу главата си в знак на земна греховност. Искам да полетя отново там, където моето тяло ме привлича със своята сила. Като че ли ми е по-леко. Запленена съм и от тези прекрасни картини, пред които се движи моята мисъл. Дори умалявам своята същност и се сливам с детската изява на паметта си:

„Почакай, мамо, не си отивай!”

Крещи душата ми, но тя не ме чува. Просто затваря със силен замах обкованата тежка врата и аз отново оставам покосена върху земята. Някой накъде сякаш с острие преряза детската ми невинност и я закали с липсата на нещо незаменимо. Какво си обещах в този час ли? Да не мога да напускам децата си. След време забравих тази своя вътрешна убеденост. Тръгнах по пътя на майка си, която още отсега очертава тънката мрежа на моята трагична съдба. Ще да се примиря и да тръгна след нея.

„Сега знам, че аз ще изплащам част от греха ти, мамо. Все още е твърде рано да отправям моя укор към теб, затова продължавам да летя нагоре. Мисълта ми очертава картини на моята непокорна младост. Аз съм голяма и пухкава девойка, която не се страхува да признае пред себе си, че харесва този джентълмен. Той ми подава ръката си аз вече си обещавам един ден да се грижа за него. Но сега сякаш черна прокоба прелита над мен."

Боже, знам, ще се сбъдне това предсказание на моето минало. Аз, Даяна, съм определена да бъда една малка част от кралското величие на Англия. Усещам в себе си прилив на космична енергия, която ме изпълва докрай. Започвам да се изкачвам към върха, който днес са ми орисали орисниците:

„Даяна ще стане принцеса!”

Сякаш отново дочувам тази моя орисница, която продължава да ме орисва в часа на тайното раждане. Днес вече всичко това като че ли върви по плана си, както сам Бог е предначертал съдбата ми. Цялата съм облечена изцяло в бяло и шлейфът на моята сватбена рокля се стеле назад, където нечии ръце го повдигат нагоре. Истина е, аз ще бъда съпруга на принца! Всичко това се повтаря многократно от моето минало. Едни други ръце вече полагат върху главата ми короната на кралска Шотландия. Тогава аз бях облечена в съвсем други одежди. Усещам около врата си твърдостта на яката, която ме държи в напрежение. Сега ще трябва да се отделя от своето минало, но не мога да го направя. Убедена, че с Даяна се движи черната сянка на кралица Мария Шотландска. Аз ще трябва да избягам от нея, за да се потопя в настоящето. Днес вече съм майка на две невръстни деца. Избликът на моята майчина обич не може да се сравни с нищо друго в този невероятен свят, в който ние с вас изживяваме нашите дни. Колко много силно обичам тези деца! Моля ви, оставете ме още малко така, приседнала до леглата им. Те са всичко за мене, радост и болка да бъдеш майка и една любима жена. Мили мои, аз ви обичам! Мама ще бъде винаги с вас...

„Боже, вземи ми всичко, което поискаш сега! Подари ми този миг, в който ще мога отново да се докосна до съня на децата си! Не виждаш ли колко са трептящи сега душите им? Навярно предусещат това, което днес ще научат от своите близки. Остави ги само миг, за да се порадват на моята близост, а след това ме отведи далече от тях.”

Колко ли дълго ще продължи всичко това? Някой с груба ръка ме откъсва от съня на децата ми и аз се втурвам като една малка несретница там, където все още продължава да ме очаква моето тяло. В този миг, в който сама поисках да се слея отново с плътта си, някой от вас изгради невидима преграда между мен и това, което никога повече няма да се съживи от духа ми. Вече ме полагат в последното ложе и аз ще трябва да понеса тесните рамки на този ковчег, с който принцът ще отнесе моето тяло в Англия. Как ли ще понеса всичко това? Да бъда заедно с него, кажете ми!...
Photo

Post has attachment
КАРЕТАТА НА СМЪРТТА

ЖАН ПОЛ:

Ударът беше твърде жесток. Всяка фибра от моето тяло се взриви под напора на тази бетонна стена, която ме накара да се почувствам пресован в обятията на смъртта. Изведнъж блесна светкавица, гръм удари нощното небе над Париж и аз се почувствах освободен за действие. Исках да се измъкна от трагичната прегръдка на смъртта. Да полетя нагоре, където душата ми жадуваше всемирен покой. Не го направих веднага, останах запленен от ужаса на проклятието, което ме достигна след толкова векове на преследване. Моята история е непонятна за тези, които си мислят, че някой друг е виновен за нашата смърт. Те търсят не там, където трябва, затова аз съм длъжен да ги предупредя. Да не обвиняват тези, които са застинали край каретата на нашата обща съдба.

Те бързат да запаметят за вечността тази сцена,върху която ние си разменихме кармичните роли. Вековете ни притягат във възела на тази неизменна съдба. Кой ли има вина за това, което се случи? Ако вие сте поели мисията на изповедница, длъжен съм да заявя. Аз, Анри Пол, поемам част от вината, която след време ще се прехвърли към мен. Изпитвам нужда да се върна назад във времето, когато аз, палачът на Франция, посякох Мария-Антоанета. Още помня ужаса, който излъчваха очите й, когато с две ръце я приласках в прегръдката на моята кървава роба. Тогава тя ме заклейми с най-страшното проклятие, някой ден да бъда обезглавен от нейната ръка. Времето не успя да заличи този спомен. Защо се съгласих да бъда този, който трябваше да ги прикрива от другите? Нещо вътре в мен все напираше:

„Почакай, Анри, все още не е късно да откажеш на тази молба. Утре ти отново ще караш по улиците на Париж.”

Когато съдбата реши да те изправи на границата между живота и смъртта, нищо не е в състояние да опрости старите грехове. Настоящето сякаш ме притегляше към себе си с мисълта да спра, за да не бъда потопен в безкрая на времето. Има за какво да съжалявам. Признавам, аз не бях готов да поема към Отвъдния свят. Нали ги знаете тези орисници, които в мига на нашето раждане залагат своя трагичен откос за съдбата ни? Има ли смисъл да се противоречи на мисълта, че аз съм принадлежал на дадена организация. Подготвила смъртоносния план за съдбата на тези, които достигнаха свода на среднощната тъмнина. Никой от тях не изплува от мастиленото петно на нощта. Усещам с полезрението си, че Доди не може да се освободи от представата за промеждутъка от съня си. Когато след миг ще отвори напълно очите си, всичко ще бъде различно. Той ще протегне ръка, за да докосне своята любима, която не осъзнава къде се намира душата й. Дали и той като мен е в плен на тази странна съдба? И този път ние с сме в ешафода на смъртоносна касапница. Боже мой, и Даяна също е тук! Тя някак си твърде странно се движи между повика на плътта и обсега на нашето незримо присъствие:

„Моля те, Даяна, не простирай ръцете си към тези, които са в плен на Отвъдното. Остани си там, те ще направят невъзможното да те спасят. Ще бъдеш отново тази принцеса, която ще си спомня за нас, мъртвите, с много обич и състрадание.”

Аз не искам да вярвам, че тя ще бъде наша спътница. Сега, когато очите ми прозират през нейната прозрачна одежда, осъзнавам, че аз някога съм бил този жесток палач, който протяга ръката си към основата на тази глава. Само миг след това кръвта ме обагря изцяло. Не мога да бъда свидетел на това кърваво зрелище, затова протягам ръце и се отхвърлям от земното притегляне на своето тяло. Моята душа омекотява удара с бетонния трегер и аз извисявам духа си нагоре. Там нощен Париж ще озари мисълта ми със светлините и звуците на своята мрачна тегоба.

Свърши се, една светлинна спирала ме завихря в своя световъртеж и аз се отдалечавам с бясна скорост от Земята, останала безкрайно далеко от моята осезаемост за зримо присъствие. Покрай мен се стеле ефирна мъгла и аз се изстрелвам в този безкраен тунел, през който всички души преминават. Те не усещат разликата във времето, което навярно ще се опита да ме приобщи към себе си. Искам да вярвам, че само след миг ще бъда потопен в ореола на Великолепния разум. И той ще докаже връзката, съществуваща между моята съдба на палач, от чиято ръка падна главата на Мария-Антоанета. Докога ще нося в себе си трагизма на едно средновековно проклятие? Моля се този мираж да изчезне и аз да се потопя в сладката дрямка на отшелника, който изпусна шанса да бъде живият приемник на своята мисъл.

Сега ще бъда покорен от съдбата, която ми е приготвила първото блюдо за отрезвяване. Една неповторима панорама от образи и събития се разстилат пред мен, но аз оставам напълно заслепен от всичко това, което продължават да улавят очите ми. Не ви ли се струва, че мога да се потопя в обятията на смъртта, за да отдам още нещо от себе си? Не исках този път да бъда убиецът на Даяна, повярвайте. Кой знае защо пожелах да карам тази кола? Проклятието на вековете се изля върху мен, за да ме накара да се почувствам съдбовно определен за едно последно присъствие.

Този път мрачна прокоба разчупи небето над Франция. Сега не бива да си мислите, че съм предричал съдбата си .Определено знам, че някой друг ми помогна да извърша това злодеяние. Когато се почувствам освободен от земното притегляне на плътта си, ще мога да разсъждавам и тогава навярно ще бъде в друга посока. Не виждам обяснение на това, което се случи в този час на нощта. Аз не съм единственият виновник, на когото ще трябва да му се търси някаква отговорност. Жител съм на Отвъдния свят, но изборът е направен другаде. Ако аз се явявам онази изкупителна жертва за тези, които приживе решиха да се случи това, моля, опростете ме. Нека сам Бог се произнесе над мен. Нека той да бъде този съдник, пред когото ще трябва да положа главата си.

„Знам колко съм виновен дори пред теб, Господи! Само не казвай, че аз ще изплащам греха, нека и другите да се жертват за него. Не бих могъл да понеса върху себе си този тежък товар, които те ще отправят към мен. Усещам посоката на тяхната мисъл и ако вие ми позволите, ще ви запозная с това словесно излъчване:

„Анри Пол е нещастник. Ако той беше свястно момче, нямаше да се случи тази трагедия.”

Така излъчват папараците, които си мислят, че аз съм виновен за тази трагична развръзка, с която днес обществото ще ги вини за нашата гибел. Признавам си, заложих уловка, чрез която исках да ме последват в нощта. Ние сме подвластни на тази съдба. Едва сега осъзнавам, че в първия час на нощта полетях след нея, като увлякох след себе си и тях, журналистите. Бих искал да се изповядам с цялата отговорност на моята невинна душа и да ги помоля да ми простят нападките, които понесоха заради мен.

„Простете ми, приятели. Колко е тежко да се рееш в света на мъртвите и да носиш върху себе си хулите на този народ, който без да се замисля, ме засипва с ругатни и проклятия! Какво мога да ви кажа сега, когато дочувам вашите вопли?”

„Ако ти, Анри, беше свестен човек, ако кръвта ти беше пречистена от алкохолните пари. Тогава скоростта на педала нямаше да наруши допустимата граница на измеримост. Другите около тебе щяха да са все още живи.”

Кой знае? Може да са прави. Аз трябва да се подчиня на всеобщата мисъл на тези, които продължават да вярват, че съм единственият виновник за смъртта на Даяна. Не е вярно, всичко си има своето обяснение и аз съм длъжен да изясня тази кармична вина. Моля ви, оставете това прикритие, чрез което се опитвате да оскверните края на дните ми. Нали ви признах своята вина? Нещо ме кара да се съмнявам, че аз съм летял към бетонния възел, за да положа главата върху гилотината на френската нощ.

„Боже, повярвай ми, има мигове, които просто се губят от паметта ми. Дай ми тази възможност да ги възвърна отново. Да изчистя душата си от съмнението на тези, които ме обвиняват за крайния извършител на това престъпление. Аз, Анри Пол, съм виновен дотолкова, доколкото съм зависим от своята трагична съдба. Не позволявам да нося тежкото бреме на другите, които също като мен оповестиха своето последно желание. Да бъдем заедно в каретата на смъртта. Почакайте, над мен светва екран и аз устремявам мисълта си към него. След което се взирам в графичното изображение на словото, което се явява балсам за душата ми:

„Има и други участници в този неоспорим спор. Кой ще реши да сложи край на това съзвездие между бяла жена и мургав чаровник?”

На мен не ми обещават, че за това един ден ще има всеобщо разследване. Всички, които притаяват в себе си по частица от тайната, ще се изправят пред Бога и пред своята съвест с усещането, че те са виновни. Аз избягвам да мисля какво ще се случи сега. Ние вече не сме подвластни на Битието и то ще помаже нашите рани с мехлема на вечна забрава. След време, когато светът реши да ни прости, ще се върнем, за да му докажем, че този път сме още по-искрени отпреди. Тогава, повярвайте, аз никога повече няма да бъда този нещастник, който се чувства виновен за смъртта на Даяна. Имам усещането, че там някой се киска в нощта. Една черна мисъл се прокрадва и ме ранява със своята истинност. Осъществи се това, за което ние мечтаехме. Ако някой ден то се разбере от другите, моля ви, опростете една част от вината ми. Обещавам, никога повече да не вземам участие в подобно жертвено зрелище.

Аз съм отвикнал от сцените на тези средновековни инквизиции. Сега, ако искате да узнаете истината докрай, ще ви я кажа. Даяна има последователност на съдбата, в която се вплита и моята кармична вина. Извиквам в себе си спомени от своето минало, когато една от Стюартите беше определена за изкупителна жертвана другите. Аз бях палачът на Мария-Антоанета. Преродих се отново след векове и извърших своя непростим грях. Без да подозирам, винаги се завръщам с една определяща роля на човек, който ще трябва да извърши това кръвопролитие. Днес времената са други. Съдбата най-после реши, че трябва да ме покоси заедно с нея, принцеса Даяна. Трябва ли сега да бъда откровен дотолкова, за да премълча всичко това, което очите ми не искат да приемат за истина? Колко кръвопролития биха се извършили отново? Този път заради тези, които поискаха да узнаят за трагичността на съдбата ми…
Photo

Post has attachment
„ УИЛЯМ, ДЕТЕТО МИ!"

Вмъквате в полезрението на душата ми, без да съм ви дал повод за това. Усещам как нечий полъх ме докосва. Той сякаш ме моли да откликна на повика, в който аз осъзнах, че съм останал наполовина сам на тази Земя. Затова не бих могъл да го осъзная като истина.

„Това си ти, мамо, усещам те по вибрациите на моето сърце. Ти си мисълта, която днес се вкопчва в паметта ми, без да ми даде нито минута покой. Как бих искал да те анализирам като физическа достоверност! Не мога, затова, повярвай ми, много те моля, възприемам те като частица от моята същност? Вярвам, че ние винаги ще си останем толкова близо, колкото бяхме преди. Тогава ти беше всичко за мен, радост и болка. А днес си само спомен, който дълбае душата ми. О, мамо, колко е тъжен животът ми без теб! Позволи ми сега, когато сме безкрайно сами, да изплача болката в душата си. Искам да ме почувстваш отново като малкия Уилям, който обичаше да присяда в скута ти и да те гледа в очите. Моля те, мамо, не ме напускай! Остани само миг, в който аз ще успея да съхраня за себе си допира на твоята последна милувка. Искам да бъда голям. Да не позволявам на другите да надзъртат в душата ми, която си остава за теб една незатворена рана. Мисълта ми се връща към времето, когато аз те обожавах, майчице."

Моля те, кралице на Англия, не възроптавай срещу сина, думите са свещени. Знам как се отнасяше с тази, която беше дарила Хари и мен с живот. Винаги си я принизявала няколко нива по-долу в тази кралска йерархия. Затова сега аз съм този, който ще трябва да защити нейната чест. Принцеса Даяна е символ не само за нас. Днес тя е пример за целия свят, който я обожава Ще го направя, за да изчистя не само паметта на принцесата, но и моята обич към нея.

„Мамо, не мога да си простя това, че не можах да те задържа близо до себе си. Как те умолявах да останеш при мен! Животът е празен, когато до мен застава другата жена. Тя ме кара да се чувствам задължен да й отдавам внимание и почести. Бих желал да ги съхраня за истинската жена, която ме е родила на света. Докога ще проявявам своята кралска сдържаност? Дали ще дойде денят, в който аз ще въстана срещу тези, които днес притаяват в себе си неприязан към теб, моята блестяща принцеса? Когато възмъжея до такава степен, че да устоявам на ехидните усмивки на придворните, на скритото благородство на моите родственици. Тогава, признавам, ще се разбунтувам срещу тези, които сега ме обсипват с много внимание и почести. Ще възроптая срещу съдбата, която ме постави на колене. Бях известен за гибелта на тази жена, която сега присъства само в моите сънища. Дали да простя това, което те ми причиниха тогава? Мамо, ти не знаеш, че това, което тогава изпита душата ми, не би могло да се изкаже чрез думи. Аз не бях подготвен за този трагизъм, затова позволих на чуждите погледи да докоснат дълбоко сърцето ми. Да узнаят това, което изпитвах към теб, моята майчица. Знаеш ли колко безсънни нощи съм прекарал след това? Ридаех, заключен в моята стая, без никой да може да ме утеши в скръбта ми."

Благославям мига, в който тя ме роди за света! Благославям зачатието, в което е взела участие цялата природа. В същия миг аз се въздигам срещу съдбата, която не ми позволи да възмъжея под крилото на тази жена, която обичам до болка. Колко съм безутешен в своята мъка по мама! Няма друга такава жена на света...

„Прости ми, татко, за това, че в този миг не владея сърцето си! То принадлежи само на нея, принцесата. Как боготворя и теб, моя роден баща, ти сам знаеш! Мъжкото ми начало е накърнено от това, че не пожела да съхраниш спомена си за принцеса Даяна. Аз знам, че твоята любов е насочена към друга жена, затова съм длъжен да се съобразявам с нея. Позволи ми сега, когато съм сам със светая светих на душата си. Да бъда докрай откровен с теб и да призная, че истински обичам само майка си. Навярно ще ме укориш за това, но аз съм непреклонен в своите чувства към нея."

Чувате ли вие, които сте подвластни на това разделение? Не позволявам на никого да осквернява паметта на Даяна! Аз съм този, който се явява наследник на нейната чувственост. Ако сега Бог ми позволи, ще изкажа нещо съкровено. Ти, майчице моя, ми го нашепваш в мига на нашето взаимно проникновение. Лейди Даяна ще се прероди под моя покров. Чувате ли какво ви говоря? Ще я извикам отново за живот в същия миг, в който небето позволи да се зачене моят наследник. Така ми нашепват звездите, а аз съм този, който ще им се подчини безусловно:

„Принце, трябва да продължиш родствената линия на своя баща. Ще бъдеш отново част от това родословно дърво, под чиито символ за в бъдеще ще израсне клон на отминали кралски династии.”

Истина е, повярвайте, всичко, което огласява моята памет, аз възприемам чрез негласния зов на небето. Днес за пореден път то обещава да бъда пряк наследник на древни фамилии. Простете ми за това, че младостта не ми позволява да се потопя в наследството на вълшебния свят. Бих си пожелал да попадна в него, за да се докосна до истини, които никой от вас не би ми доверил. Мястото, където се намира ликът на тази свещена жена, която в този живот беше определена да бъде моята майчица, днес се озарява от най-яркия лъч светлина. Той ще изпраща към мен поток от мисловни фотони, за да мога да ги преобразувам в слова. След време те ще станат известни на тези почитатели на Уелската принцеса, които ме молят да бъда изява на нейната мисъл. Добре ме чухте, нали? Духът на принцеса Даяна ще си остане в обсега на моето обкръжение. Когато бъда готов да се влея в потомственото русло на моята династия, тя сама ще се слее с мен. Ще бъде завинаги една малка частица от това недостижимо достойнство, което сега аз й отдавам от себе си. Тогава всички вие ще се поклоните доземи на принцеса Даяна. Светът ще бъде разтърсен от грохота на кралски оръдия, които ще възвестят, че в Англия се ражда наследникът на моята кралска династия. Никой от вас не би могъл да узнае, че душата, която ще одухотвори неговото тяло, ще принадлежи на мама. Бих искал да се потопя в очите на тези, които сега не таят особено възвишено чувство към лейди Даяна. Бих ги попитал как ще възроптаят срещу това, което природата ми отдава като заслужена почит на моята обич към майката?

Прости ми, братко, че първи се отзовах на нейния зов. Аз отправих молба към небето да ми я върне толкова чиста, колкото беше преди. Всички до един ще се поклонят в знак на раболепие пред този дух, който за пореден път ще се завърне с величие и достойнство. Той ще бъде наследникът на моята родствена линия и тогава аз ще почувствам до себе си тази, която обичам до болка.

„Колко съм щастлива, когато се вслушам в посланието, което в този миг излъчва душата на моя наследник! Аз съм възнаградена от нейната откровеност и задължена да отговоря с думи, които премрежват очите ми от толкова обич:

„Мили мой, сине първороден! Не бих могла да събера лъчите на тази Вселена, за да изградя за теб светлинен поток, който бих изпратила със силата и на своята мисъл. Ако това, което сега долавя паметта ми, е истина, бих могла да изправя гордо главата си.”

Ще позволите ли сега, Ваше кралско сиятелство, да се втурна към вас със същата устременост на душата си, с която се вложих в обкръжението на моята Франсис? Колко съм уязвима от кинжалите на тази съдба! Чувствам се задължена да бъда подозрително внимателна, когато към мен се изявява покана за участие в съдбата на кралския род. Ще се върна отново, обещавам ви, но тогава ще бъда вашата съдница...

Уилям, детето ми! Винаги съм знаела, че между нас съществува по-дълбока връзка, отколкото тази между майка и син. Ти си този, който родих за света и над който очите ми изплакаха толкова сълзи. Ако сега някой ти каже, че съм те къпала с тях, не се съмнявай, моля те. Аз бях любяща майка и унизена съпруга. Навярно си ми простил всичко това, което ти причиних в края на дните си. Сам знаеш, че когато една любов си отива от теб, сърцето я позовава там, където друг ще я съхрани завинаги. Вярвам, че ще ми простиш всичко, което говорят за мен. Истина е, не отричам този вопъл на неверни души, които изпитват към мен повече съжаление, отколкото мъка. Те не искат да вярват, че аз бях подложена на един вечен копнеж за любов, който се опитах да притая дълбоко в себе си. Затова ти признавам само едно, Уилям, повярвай ми, моля те. Никога не бих могла да живея без обич. Аз съм уязвима като сърната, която с писък се докосва до стрелата на горски ловец. Като луната, която винаги слиза с прилива на морския бряг, за да целуне снагата му, принизена от обич, която изпитва към него. Как бих искала децата ми да не вярват на неверни слова! Затова ще се боря докрай, за да изчистя паметта си от гневни догадки.

„Моля те, Уилям, прислони се по-близо до мен, за да ти кажа святата истина, която съм си съхранила само за себе си. Смъртта ми наистина беше предопределена. Трябва да знаеш, че тя не се дължи на тази случайност, чрез която аз се намирах във Франция. Дали да изрека всичко това, което присъства като съмнение в душата ми? Не бих искала цял живот да носиш в себе си своя ням укор към тези, които пожелаха да бъда принизена отново. Затова се вслушвам в шепота на мисълта, която долита отгоре, за да се примиря с нейното „Вето.”

„Не осквернявай паметта на сина си, Даяна. Нека тя си остане толкова чиста, колкото беше преди. Когато се устремиш към плътта си, той ще те извика за живот с тази непреодолима любов, с която ти преди години го позова до себе си. Тогава природата ще сътвори съвършенство между това съзвучие на дух и материя, между минало и съвремие. Майка и син ще се слеят ведно, за да продължат тази вековна традиция, в която минало и настояще ще вървят ръка за ръка.”

Прости ми, Уилям, аз отново мятам воала върху тайнствеността на тази забрава. Не пожелавам да изрека истината докрай. Чрез нея загатнах само това, че светлината винаги се предхожда от мрака. Повярвай ми, скъпи, аз винаги ще съблюдавам твоето кралско издигане. Ще бъда край теб, за да мога да уловя мига, в който звездите ще застинат в едно всемирно зачатие. Тогава майка и син ще бъдат заедно, обещавам ти...

„Благодаря ти, Боже, ти ми прощаваш тази суета, чрез която аз ще се изявя в света.”

Сега осъзнавам, че не можах да изживея живота си по правилата на тази еволюция. Оставих след себе си дълги години, които днес са безмълвни и тихи за мен. Те сякаш ме позовават от дълбините на времето:

„Върни се, Даяна и ощастливи измерението на нашето полезрение!”

Искам този път, когато се родя отново, да стигна до края. Оставям назад тези мои кармични животи, в които винаги съм достигала до непреодолимия възел на тази съдба, без да мога да го развържа докрай...

„Ти сам виждаш, Господи, това не може да бъде един безконечен процес. Аз вече изплатих своите кармични уроци, затова ми се полага да се родя под небето на Англия. И най-после да изпитам това, което звездите ще предопределят за мен. Да изживея своята истинна съдба и да застана начело на Кралството. Тогава те ще положат върху главата ми кралска корона. Обещавам, никога да не роптая срещу съдбата, тази моя длъжница от далечното минало. По-добре би било да се върна, за да защитя своята чест. Тогава, повярвайте, вие ще се снижите по-ниско от мен."

Къде сте сега, демони черни? Винаги, когато моят дух се изкачва по върховете на тази кралска йерархия, вие ме завързвате със здрави въжета. Теглите ме назад, където полагам главата си на заколение, а миг след това острието на гилотината ме отнася в дълбоката пропаст. Аз се мъча да се изкача нагоре, за да достигна повърхността на тази земя, върху която Бог най-после ще ми разреши да изживея един пълноценен живот.

Колко съм възвисена от мисълта, която ти, сине, излъчваш към мен! Желая да я запазя в лоното на нашата обща съдба, на родствена близост. Когато някой ден искрата на любовта се докосне до теб, моля те, съхрани я не само за себе си. Съхрани я за мен, аз ще се върна за нея. Тогава всички ще бъдем щастливи...

Днес съм спокойна, душата ми е удовлетворена от прогресия на мисълта, която този светъл лъч излъчи към мен. Как бих могла да сътворя бисер от небитието, с който да възнаградя устремеността ти, непозната жена? Обещавам, когато се върна, да съградя нов храм в Кралството, за да се моля за непреходността на една свята душа, чрез която аз ще изповядам себе си.

„Уилям, ти си моето бъдеще, а аз твоята чувственост. Обещай ми, скъпи мой, да се пазиш за времето, в което ние отново ще бъдем заедно. Ще ме познаеш по лъча, който ще те докосне в часа на моето раждане. Ако си напълно убеден в истинността на моя глас, моля те, ти не изпускай възможността, в която майка и син ще се слеят отново."
Photo

Post has attachment
ПТИЦАТА ФЕНИКС

Аз наистина ли съм в Отвъдното, или само така ми се струва? И вие ли като мен сънувате същата тази приказка, в която отново се претворявам като кралица Мария Стюарт? Днес аз заставам срещу вас в цялото великолепие на своето кралско величие. Най-после ще съм щастлива отново. Изпълни се мечтата ми, за която воювах от векове.

Истина ви казвам, аз съм Мария Стюарт! Управлявах Шотландия във време, отдалечено от вас със столетия. Тогава бях млада и непокорна. Имах в себе си неподозирани сили, които изпълваха кръвта ми с желания. Сега усещам как тя се вледенява, щом се докосна до спомени от моето минало. Моля, не се отдалечавайте от мен. В мига, в който ще го сторите, ще се разпадна на хиляди астрални отломъка. Едва ли бих могла да ги събера отново. Аз съм наследница на една кралска династия. Защо се обръщахте към мен с омраза и презрение? Не мога да се освободя от спомена. Дълго бях в нейния плен, докато тя се опитваше да ме унижи до краен предел. Моята слабост беше известна на всички. Кой от вас не познава моя духовен потенциал? Ще го използвам, за да докажа на тези, които не ми позволиха да възтържествувам на трона.

Боже, прости ми тази моя самонадеяност! Ти си свидетел как съм накърнена в своя жизнен покой. Как кръвта ми продължава да стене и как оживявам отново в мъртвото тяло на тази жена, която отдавна лежи притаена в своя смъртен конвулс. Излизам навън само нощем, а около мен мрак е обхванал земята. Разстилам косите си върху звездите и оттам се посипват звездни искри. Само за миг те изтъкават моята приказна рокля, чрез която израствам като птицата Феникс в нощта. Освобождавам се завинаги и засиявам в блясъка на утринна звезда. Какво се получи сега? Отново очаквах мига, в който вие ще ме докоснете със своята мисъл. Тогава ще отхвърля от себе си тежката угар, която продължава да ме натиска надолу със своята тайнствена мощ.

Не бих искала да бъда мъртва, повярвайте. Чувате ли какво ви говоря? Даяна Спенсър отново ще възкръсне за вечността. Сам Бог ми нашепва крилатата мисъл и аз полетявам в нощта. Само тези, които съхраняват у себе си частица от моята обич, ще ми повярват сега. Аз съм притаена във всеки полъх на вятъра, докосващ земята. Наранените ми нозе продължават да тичат по мокрия пясък, върху който оставят мокри следи от агонията на моята кончина. Не бих могла да ви обясня какво точно се случи и защо днес не съм между живите. Помня само, че една желязна ръка ме сграбчи здраво за гърлото и аз повече не можех да вдишвам от топлия въздух на френската столица. Не може да бъде, вие не бива да ми причинявате това, когато съм на върха на своето щастие!

„Къде си ти, който само преди миг целуваше моите коси? Защо не усещам допира на твоите нежни ръце? Защо не възпламенявам душата си от съприкосновението на твоето тяло? Защо моите устни не усещат вкуса на целувката? Къде си ти, блянът на моите чувства, на нашите взаимни желания?”

Господи, виждаш ли сега каква вълшебна приказка изживях аз в края на дните си? Колко от вас биха изказали подобни слова? И колко от живите помнят вкуса на сълзите, които се стичат сега по лицето ми? Те са следствие на моята човешка тъга. Не можах да увенчая с успех едно съкровено свое желание. Да стана любима жена на този, който ме пожела както никой друг досега.

„Почакайте, Чарлз, и Ваши кралски превъзходителства! Вие не пожелахте да стана ваша наследница. Затова не можахте да ме приемете като своя сред вас. Аз се противопоставих на съдбата си, която не пожела да бъде в синхрон с моите вибрации. Колко съм унизена и колко съм обидена от Вашето кралско величие! Кажете, как прекарвате дните си, след като аз вече не съм между вас? Изпитвате ли носталгия за момичето със светли очи? То влезе във вашия дом с толкова искрени чувства на обич в сърцето си. Да осъществи тази вековна мечта и да застане начело на Кралството. Това не беше шега, а само спомени от моето минало, които не можах да оставя след себе си. Те продължават да ме преследват сега, когато отново съм в плен на съдбата си.

Вие, която днес все така упорито ме отхвърляте като майка на своя син. Вие сте желязната лейди, която преди векове прекърши моята жизненост. В този живот ние отново се срещнахме, Ваше сиятелство. И днес аз бях Вашата нелюбима снаха, която отдалечавахте с всеки миг от вечността. Почакайте, много ви моля. Не бива да ми противоречите, изслушайте ме. Аз отдавна съм свикнала с Вашите вопли. Признавам, не биваше да се страхувам от вас. И вие като сина си не обичате унизените. Ще се върна отново, но от този миг в покоите на кралския дом няма да намерите пълно спокойствие до края на дните си. Не предвещавам трагична развръзка на моята жизненост, но знам, ще трябва да бъда отново сред вас. Ще бъда най-светлият полъх, който ви обгръща завинаги, където и да се намирате, Ваше кралско преподобие."

Мили Боже! Нима аз съм станала толкова коравосърдечна, за да излъчвам тези злъчни слова? Остава да се разбунтувам и срещу самата себе си. Никога досега не съм обвинявала с подобни слова. Но сега, след като душата ми не може да намери покой, съм сигурна, че вие сте виновна за всичко това. Изповедта ми днес е повече от истинска, затова навярно ще използвате моята слабост да бъда откровена до болка. Защо не, след като аз съм решила да се изповядам пред вас?

„Уилям, ти си най-светлият лъч, който сега ме догонва със своята мисъл. Тя ме позовава от дълбините на времето. Да знаеш колко много те обичам, сине! Ти, който пръв успя да разтопиш ледовете около мен. Аз действително бях една млада жена, която в мига на своето майчинство беше унизявана до краен предел. Уилям, сине, винаги си бил момчето на мама, което още тогава стопли сърцето ми! Ззнам как силно продължаваш да ме обичаш. Понякога изтръпвам от умиление, когато надниквам в душата ти. Уилям, ние с теб сме свързани в една кармична верига. Виждаш как малкият Хари продължава да е все така недоволен от мен. Той се събужда в съня си и ме пита с глас, изпълнен с известна доза на раздразнение:

„Мамо, нима забрави за мен, мамо? Нали аз все още съм твоето малко момче? Кажи тогава, защо ни напусна толкова рано?”

Господи, колко си пораснало, детето ми! Нима можеш да изкажеш подобни слова? Аз съм майка, обичам еднакво и двете свои деца.

Простете ми, мили мои, още парят душата ми вашите вопли! Искам да съхраня в себе си тази безконечна тъга, която ме обзема изцяло.

„Кой ви даде право да ме лишавате от това несравнимо богатство на детската обич? Кой ви дава право да унищожите моето тяло и аз да изгубя способността да се докосвам до тях, синовете си?”

Днес ще проклинам тези, които са виновни за моята смърт. Нека Бог да ми прости това ужасно проклятие, което се носи още от моето минало, когато бях царица на Александрия. Колко е скръбна душата ми! Още дълго ще продължавам да плача след смъртта си, след като осъзнавам какво ще се случи след време. Признавам, аз не изпитвам за никого подобна жалост, освен за моите любими деца. Направо съм удивена от способността ви да ме обгръщате с мисълта си и да се докосвате до тези съкровени кътчета на душата ми, в които съм притаила своята майчина обич.

„Уилям и Хари, две прекрасни деца, аз ви обичам по-силно отвсякога! Вярвам, че и вие като мен ще продължавате да ме наричате „Мамо” всеки път, когато чуждата жена се докосне до вашето рамо. Знам само това, че един ден ще се върна при вас, но като един достоен наследник на своя престол. Тогава ще бъдете винаги около мен и ще се радвате на моето зримо присъствие. Мама ще слезе при вас, облечена в една нова одежда.”

Дотогава има още толкова време, нали Чарлз? Можеш да бъдеш спокоен, престолът е все още свободен. Ако тайно мечтаеш да дочакаш мига, в който ще покориш този връх на своя живот, ще ти кажа само едно. Ти си слабохарактерен и ако това се случи, ще бъде най-голямото постижение, що се отнася до върховете на тази династия. Сега трябва да обиколя двореца си и да се убедя, че тук повече няма място за мен, неговата законна наследница. Оставям вратата след себе си широко отворена. Ако някой от вас се опита да ме възпре в моя кортеж, повярвайте, небето ще се смрази и вледеняващ дъжд ще посипе лицето му. Виждам, има друга жена в кралското ложе. Тя и сега се опитва да ме измести завинаги от сърцето на принца.

Ти постигна всичко това, което си пожела, мила моя. Преди години не се посвени да го откъснеш от мен, но сега ще съжаляваш за това, което се случи тогава. Колкото и да си близо до него, Чарлз, моят съпруг, трябва да осъзнаеш, че всяка вечер ти ще събираш последните остатъци от трапезата на кралския син. А сутрин, когато се погледнеш в огледалото, ще се стряскаш, когато върху него ще откриваш моето отражение. Аз отдавна съм тук и не искам да си отивам, докато не разчистя пътя на моята чест. Никой повече няма да се надсмива над мен. Виж какво, наследнице моя, тук всеки залък е вгорчен от присъствието на принцесата.

Нима не усещаш, когато сядаш на масата, че аз съм приседнала встрани И те наблюдавам през зениците на моите незрими очи? Хайде, Камила, какво още чакаш, нима си забравила? В този свят ден всяка от нас ще трябва да отдаде по нещо от себе си. Ти вече започна да плащаш първо на него, а след това на мен, приемнице моя, в леглото ми. Знай само едно, всеки Божи ден, който вие прекарвате в моето ложе, ще бъде последен. Не осъзнаваш тайния символ на моите слова, затова действаш отново като измамница в кралския двор, където все още се чува шепота на моите стъпки. Ако вие наистина искате да ви оставя на мира, ще трябва да ми платите за своето непоносимо безочие. Изборът е окончателен, Камила ще бъде новата господарка на дома.

Искам да остана жив спомен за тези, които продължават да вярват в мен. И частица искра за всички онези, които не пожелаха да разберат, че една кралица от близкото минало никога да се подчини на едно друго излъчване. Прелитам като мрачен спомен над вас, а вие се свивате от появата на студа, който полъхва от мен. Ще трябва да свиквате, аз не бих искала да напускам земната сфера. Все още съм жива, дори в плен на човешките страсти. Изпълнена съм с любов, която вие пожелахте да ми отнемете. По-добре е да мина в изолация и оттам да наблюдавам децата си, които се намират на мили оттук. В кралските покои се възцари такава тишина, която би се усетила дори от прислугата...

Photo

Post has attachment
„СВЕЩ НА ВЯТЪРА"...

Даяна Спенсър:

От известно време се чувствам недосегаема, след което изпускам душата си, която се е надула като балон. В мига, в който вие призовавате името ми, се взривявам в първата звезда, която ме приема със студен отблясък. Обичам страната, в която живея. Ако искате да се докоснете до мен, моля ви, почакайте само миг. Днес паметта ми ще трябва се раздели на хиляди светлинни пластове, а аз ще се назова с името на поредното си докосване…

Това наистина е тя, кралицата на Шотландия! Спомняте си за кралицата, положила главата си върху средновековната гилотина. Това съм аз, Мария Стюарт. Колко ме боли сега, когато произнасям името, с което съм свързана! Франция става мой роден дом, в който за пореден път ще възродя душата си, одухотворена под напора на кармичния възел, притягащ духа ми от векове. Какво ще си кажат моите сънародници? Кралицата се върна, за да узакони престолонаследството си. Не ви моля за прошка. Сега, когато смъртта ме докосна с милувка, си давам сметка, че изживях живота си по всички правила на своята еволюция. Ако някой ме обвинява в прелюбодейство, да замълчи. Една кралица не бива да моли за обич. Тя е тази, която ще отдава любов. А когато мъжът, с когото свързва живота си, не пожелава да управлява сърцето й, си казва:

„Е, какво, Чарлз, нима сега си по-щастлив? Даяна остави след себе си една нежна омая, чрез която ще бъдеш омагьосан за цял живот. Трябваше да се отдадеш на семейството и на тази, която ти роди две прекрасни деца. Ти беше престолонаследник и от теб зависеше да дадеш своето съгласие за коронясването ми. Ти отстъпи, Чарлз, затова съм смутена. Право да си кажа, не виждам кралската корона да стои върху главата ти. По-скоро ще я загубиш, принце мой. Това ти го пожелавам аз, малката чаровница, която беше само на двадесет години. Колко много те обичах, съпруже мой! Ти не оцени невинността ми, погуби я чрез надменността и скверността на своята коварна душа. Колко много страдам от предателството на твоята кралска особа!”

Връщам се в Шотландия и си припомням времето, когато бях най-красивата жена на Кралството. Кармичността на душата ми тогава обвързана със стари традиции. Няма да крия своите тайни от тези, които искат от да разкрия и душата си. Виновна съм и пред своя народ, че допуснах да ме осъдят чрез посичане.

Не ме обвинявайте. Аз съм една мъченица, която се завръща от своето минало. Ще изстрадам едно ново прераждане до мига, в който кармичността на душата ми ще премине през цикъл, оцветен в кръвопролитие. Едва ли ще я спася. Главата ми се отделя бавно от тялото и аз падам като безжизнен труп. Защо тълпата е толкова жестока? Тя продължава да крещи:

„Смърт за Мария Стюарт! Смърт за Мария Стюарт!”

Господи, къде ли се крие първопричината, чрез която съм заложила кармичността на душата си? Откъде идва този злокобен полъх на смъртта, който ме покорява изцяло? Аз съм напуснала тялото и витая като горска самодива сред тези оголени вейки. Защо душата ми броди като самотен орел и търси да се докосне до висините? Повярвайте, когато се опитва да се устреми към Слънцето, към нея се спуска тъмен облак и я покрива с черен воал. И сега е същото, тялото ми леденее на малкия остров, където се намира последната обител на душата ми. Кой от вас ще ми помогне да се освободя от мисълта, че аз все още съм жива? Изпитвам същите мисли и чувства, каквито изпитвах приживе.

Така ли е, звезда Вечернице, която тази нощ изгряваш над мен? Ти ме даряваш с най-ефирната светлина, която съм виждала някога. Искаш от мен да се надигна от смъртното ложе и да уловя най-светлия лъч, който ще излъчиш. Ще се докосна до него, за да достигна до зенита на Слънцето. Божествен заряд се взривява в мига, в който се сливам с огнената корона на Разума.

„Боже, благодаря ти! Най-после изпитвам това, което бих желала да изпитам някога! Твоята милувка ме кара да се изчервя от срам. Трябва да ми повярваш, това не е принцеса Даяна. Това е малката непослушница, която се ражда от утробата на майката и изплаква мига, в който душата й се устремява към тялото. Изпитвам облекчение, космичният полет се реализира с успех. Душата на новороденото се откъсва от Слънцето в този миг, в който в утробата на майка му се заражда ембрионът на неговия зародиш. Сега полита надолу, за да се слее с тялото.

„Боже, помогни ми, за да оцелея до края на дните си!"

„Колко дълго обикалям около теб, мамо! Моля те, роди ме с няколко мига по-рано! Ако го сториш, ще изживея края на дните си. Усещам как космичният часовник отчита точния час на моето слизане. Ужасявам се от мисълта, че всичко, което е запаметила душата ми, ще се сбъдне.”

Боже, по-добре да не се раждам днес, след като си ми определил такава съдба! Виждам как от малка ще бъда нещастна. Как майка ми ще ме напусне. Как аз, заедно с другите деца, ще остана завинаги сама. Не бих могла да го понеса, повярвайте.

„Моля те, мамо, ако искаш да съм щастлива, не го прави този жест. Не ме успокоявай, че всичко ще бъде наред и ние ще бъдем отново щастливи. Моля те, мамо, не ме напускай."

Така мълви душата ми, която все още е спътница на моето тяло. А когато след време животът ми минава като кинолента пред мен, виждам как аз и другите деца ще се лутаме между двата бряга на едно нещастно семейство. Един ден ще трябва да плащам за теб, мамо, но сега не мога да те коря. И ти като мен следваш покорно съдбата си. Замисли се върху това дали децата ти ще бъдат щастливи.

Какво е това, Даяна Спенсър е определена за бъдещата кралица на Англия? Виждам как се появяват пред мен и полагат върху главата ми блестяща кралска корона.

„Това трябваше да се случи, Чарлз. След време ще съжаляваш, че ме изхвърли от сърцето си. Мястото на трона беше определено за мен, принцеса Даяна. поискам прошка от Бога за това, че не усмирих ндушата си, когато принцът ме напусна в най-зрялата възраст на живота ми. Не можех да му простя, той ме унизи пред цялата нация. Затова реших, ще бъда една щастлива жена. Съдбата ми предложи два варианта. Да си остана принцеса на Уелс и да се преструвам, че нищо не забелязвам около себе си. Тогава щях да достигна до възрастта, когато принцът щеше да седне на трона, а до него щях да бъда аз, майката на децата му.

Какво щастливо семейство щеше да бъде нашето! Аз, заедно с Чарлз и децата ни, едно съвършенство на дух, душа и тяло. Ние предполагаме, но Бог разполага със съдбата ни. Осъзнавам, че преди да се родя, знаех, че животът ми ще поеме в друга посока, която определеността беше начертала пред мен. Затова предпочетох да бъда свободна. Да запазя личността си, чрез която поколенията ще си спомнят за мен. Не се примирявам с мисълта, че аз съм виновна за гибелта си. Съжалявам, че не послушах гласа на сърцето си, който ми казваше:

„Даяна, не напускай рано хотела. Той ще бъде топло убежище както за теб, така и за този, с когото ще свържеш съдбата си.”

Има нещо, което продължава да ме измъчва. Защо тази невероятна кола, в която ние седим, продължава да се движи толкова бързо? И този студен отблясък на светлината, който премрежва погледа ми. Това е полъхът на смъртта и аз го усещам, повярвайте...

„Моля те, Пол, намали скоростта, искам да остана жива и здрава! Утре пътувам за Англия, където ме очакват децата ми.”

Той не улавя моята мисъл. Усилва скоростта и колата като стрела лети към бездната, която ще ни погълне само след миг. Усещам вледеняващия й полъх и ми се струва, че това е някакъв сън...

Photo

Post has attachment
ДОДИ АЛ ФАЙЕД - ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ НА ДАЯНА

ДОДИ АЛ ФАЙЕД:

Боя се, че няма да останете много доволна от това, което излъчвам към вас. Изборът на смъртта ме намери толкова неподготвен, че се чувствам ощетен от нейната неперфектна изява. Моето тяло не познава честта, която християнската религия оказва на плътта. Чувствам се съм отделен с една невидима преграда, която не ми позволява да бъда близо до вас. Знам, че аз съм друговерец, който никога няма да принадлежи на вашата вяра. Вие сама ме потърсихте, за да узнаете как може този прелюбодеец да се чувства в Небитието. Ще научите всичко това, когато се запознаете не само с мен, но и с моето верую. Простете, че говоря с глас, изпълнен с раздразнение. Аз чувствам как вие имате по-специална нагласа към мохамеданската вяра. Затова не мога да обещая, че ще застана чинно пред вас и ще ви моля да усмирите гнева ми. Не мога да усетя във ваше присъствие тази любвеобилност, с която се обръщате към принцесата на Уелс. Аз знам, че ние, мохамеданите, не сме добре дошли в лоното на вашата християнска религия. Вие сте доста дръзка, за да потърсите досег с мен, затова ви поднасям своето уважение.

Моля ви, нека да бъдем откровени един към друг. Аз не искам да противореча на вашата религия, вие можете да сторете същото. Да бъдете в синхрон с душата ми, за да ме почувствате толкова близо до себе си, както почувствахте и Даяна. Знам, че сега ще бъде тежко за двама ни. Тя принадлежи към християнския ореол на вероизповедание, а аз към мохамеданския. Сякаш е настъпил краят на света и двете религии са се изправили една срещу друга. Всяка от тях ще трябва да защити своето верую. Признавам, вие ми вдъхвате особено чувство на смирение, затова аз се чувствам уязвим от вас. В същото време трябва да сте усетили гордия дух на Исляма, който никога досега не се е поддавал на унижение. Щом като толкова настоявате, мога да направя пълен компромис със себе си. Досега не съм го правил пред чужд изповедник, но нещо ме кара да ви повярвам. Вие сте привърженичка на тази всемирна религия, която има същия символ на Слънцето, както и нашата…

„О, Аллах, прости ми! Уподобих символа на мохамеданството с друга истина, която мога да различа, след като вече не съм подвластен само на тялото. Моля се да бъдеш милостив и да ми простиш това, че аз се прекланям пред тази, която днес ще изповяда душата ми."

„Няма преграда за мисълта на Всевишния!”

Проповядвате ми вашата истина и аз се чувствам успокоен. Сега вече знам, че Аллах е един за всички, които вярват във величието на Създателя. А ние сме тези грешници, които понякога се уподобяват на различни приемници на мисълта му. Как не съм достигнал до истината, че днес всички религии са обединени от общия заряд на Разума? Трябваше ли да изживея смъртта като една трагична развръзка на моя живот, за да разбера, че в Небитието няма определена разлика в съжденията за тази всемирна и безконечна мисъл, която се уподобява на Божествената. Простете ми, че само преди миг ви назовах друговерница. Сега виждам, че вие се сливате с облика на тази непозната жена, която ние също почитаме като майката на пророка. Защо изказах тези подобни слова? Нима искате да кажете, че всяка жена на света може да се почита като Мириам?

„Прости ми, Аллах, че произнесох името на светицата, която ние прославяме от векове! Почувствах за миг как аз се намирам пред нейните нозе, а тя ме гали по косите, тъй както мама някога ме галеше преди да заспя."

Прости ми, Мириам, бях един непослушен син! Усещам как болка започва отново да гложди плътта ми, как душата ми сама се насища с терзание. Ти ми казваш сега, че аз напълно си го заслужих този урок на смъртта. Колко съм грешен и колко съм богат! Като си помисля какво несметно богатство оставих след себе си, свят ми се завива. Пред тебе, майко на Мохамеда, мога да изплача душата си. Казваш ми да не се притеснявам от тази жена, която ме приласкава към себе си. Тя е друговерница, но ти ми позволяваш да се вслушам в шепота, който мисълта донася до мен. Навярно с това иска да ми каже, че аз съм този наследник на обичта, с която лейди Даяна ме дарява. Ти ме съветваш да намеря верния тон, чрез който да усмиря душата си. Това е един много добър съвет, повярвай ми.

Ще те послушам, майко на Мохамеда. Ще повярвам в този ефирен образ, който сега се проявява в мен. Трябва да уравновеся душата си и тя да се успокои от мисълта, че аз не върша никакъв грях, ако се принизя до мисълта на една друговерница. Виждам, ти носиш черна шамия и криеш очите си от хорските погледи. Това означава ли, че в миналото си принадлежала на нашата вяра? Моля те, постой още малко така, докато аз привикна към мисълта, че някой друг ще изповядва душата ми. Колко е трудно да се устои, когато в небитието границите между религиите се размиват изцяло! На теб ти се иска да ги запазиш, нали? Така е по-добре, да се чувстваш приравнен към всемирната религия. Образът на Слънцето остава единен за тези, които днес вярват във вечния огън. За мен той е начало и край на света. Едно огнено ядро, фокусиращо нашите енергии...

Постепенно усмирих душата си и съм готов на заколение. Нали така казват тези, които желаят да принесат жертвоприношение? Искам да притая този вълшебен глас, на който винаги се молех приживе. Да запазя тази усмивка, която днес моята изповедница отправя към мен. Щом Аллах те допуска до моята памет и аз трябва да те почувствам до себе си. Обещавам да бъда негов раб, който ти ще помажеш с елея на омиротворението. Сега всичко е наред, изправям снагата си, която бях положил на земята и вдигам очи към теб, Аллах. Ще те помоля тази изповед да бъде безконечна, докато успея да вложа душата си в смирение. Искаш ли да узнаеш защо аз и Даяна, бяхме определени един за друг? Ще ти разкрия нашата тайна, за да можеш да я предадеш и на другите. Да, те също като теб ще се питат. Защо една английска принцеса предпочете мъж от Исляма?

Знам, че това може да бъде тежък удар за тези, които ни обвиняват в друговерско прелюбодеяние. И още, че татко ми е сърдит за това, че аз не устоях на своята дума. Да се откажа от тази жена, която беше обсебила всяка фибра на моята душа. Вие се опитвахте да ни разделите, искахте да се подчиним на вашата воля. Никой от вас не се опита да разбере защо две души копнеят да бъдат едно неразривно ядро. Вече мога да си призная, че връзката ми с Даяна беше от нашето минало, когато бях близо до нея. Трябва да бъда още по-убедителен, за да ви докажа, че тогава бях този крал на Франция, с когото тя беше преди векове. Ние изживяхме този средновековен фатализъм, който беше заложила предварително съдбата ни. Колко е жалко една кралица да си отиде толкова рано!

„Мария-Антоанета, това си ти, мила моя! Сега те обичам толкова силно, колкото те обичах преди! Не познаваш ли в мен своя съпруг? Днес ти принадлежиш на английската нация. Ако ние тогава не се бяхме родили във Франция, нямаше да можем да се срещнем сега, за да изживеем това, което ни преследва от векове. Колко много те боли, че беше жестоко посечена! Аз исках да ти го спестя този спомен, Даяна, но сега той отново изплува в мен. Дори не бих могъл да го прикрия завинаги. Мисълта ми беше изцяло прегряла от спомени за нашето минало, където бяхме много щастливи в двора на висшата френска аристокрация. Знам, че аз не бива да ви доверявам всичко това. Вече разбирам защо бях устремен към кралското семейство на Англия. Защо, когато срещнах тази жена, си казах:

„Тя ще бъде всичко за мен в дните, които ми остават да изживея на тази Земя!”

А ти, мила моя, си този скъп спомен от прежните дни. Бих искал сега в стих да извая твоята неземна красота. Да повикам ли кочияша, за да докара каретата, в която ние с теб се возехме до пълна забрава? Аз искам да бъда твоят принц и ние заедно да догонваме своите спомени. Знам защо се получи така, ти сега не трябваше да се наричаш Мария. Това име ти носи трагизъм. Орисниците се опитаха да го прогонят с мисълта за тази принцеса, която бе получила две имена, за да се защити от сянката на смъртта. Нали така те беше орисала първата орисница в деня на твоето всемирно прераждане? Аз знам какво изпитваш, Даяна, ти летиш срещу мен и ме питаш с такива очи, в които сякаш небето е спряло:

„Защо все аз, любими мой, защо трябва да изплащам кармичния дълг?”
Не зная какво да ти кажа, любима. Аз също като теб се въртя в един невероятен кръг от спомени, които не спират да ме омайват със своя световъртеж. Можеш ли да си представиш, аз съм бил кралят на Франция? Принадлежал съм към друга всемирна религия и сега съм странно щастлив. Това може би означава, че душата ни винаги е била многонационална. В един живот слизаме като християни, а в друг се кланяме на Аллаха, без да осъзнаваме, че той е един за всички религии.

„О, Аллах, прости ми, че отново се почувствах слят с лоното на Всемира! Вече издадох името, на което се молят всички освободени души.”
Аз съм много спокоен. Сега принадлежа на религия, което ме направи безкрайно щастлив. Мога да общувам с всеки, който ме докосва със своята мисъл.

„Мария-Антоанета! Това вълшебно име погали паметта ми още в мига, в който те намерих, любима. Все едно с какви имена ще се назоваваш за в бъдеще, аз ще те търся отново. И когато почувствам зова на плътта, ще сляза заедно с теб, Даяна, за да можем да изживеем заедно живота си. Тези, които ни презират, няма да разберат защо се обичаме толкова много. Почакай, любима моя! Обещавам ти, няма да издам тайната за нашето слизане. То е обгърнато с тайнствен воал, в който дори и орисниците наши няма проникнат с мисълта си. А аз ще трябва отново да устоя на тази изповедница, която ни сближава сега. Ние ще се преродим в двете деца на един бъдещ престолонаследник и който се съмнява в това, нека да присъствана нашето раждане. Още в мига, в който изплачем, ще се потърсим с поглед и ще се докоснем отново с мисъл. Тогава ще растем на воля и няма да се страхуваме, че тези кралски особи ще пречат на обичта ни...

Почакай, Даяна, не бива да казваш нищо повече от това, което ще изповядвам с мисълта си. Тогава няма да носиш мрачния ореол на съдбата си. Никой няма да посегне върху живота ти, който отново ти принадлежи. Не чувстваш ли, че ние сега го изплатихме с кръвта си? Тогава от какво се страхуваш, любима? Душите ни ще се върнат в пределите на тази страна, която винаги ще ни помни като своите кралски величия...
Photo

Post has attachment
„СВАТБАТА НА ВЕКА”

Изненадата е всеобща. Сега аз не подлежа на физическа наслада, а вие ме карате да се чувствам на седмото небе. Понякога трябва да си спомняме за прекрасните мигове от живота си. Да възкресяваме за себе си онези неповторими мисли и чувства, които ще изплуват върху повърхността на спомена. Този ден беше всичко за мен. Много радост и болка от това дълго очакване. Да бъда на върха на своето йерархическо изкачване.

Боя се, че цялата ми ефирна структура се преустройва отново на тази вълна. Моля да не ми се противопоставяте, аз пазех честта си на горска фея. Бях непорочна като бистрия ромон на планински поток, като кристалния блясък на утринна роса. Едно малко момиче, което не можеше да си представи, че ще отвори вратата на кралския дом. Колко притаени нощи, изпълнени с дълго очакване! Колко сълзи, които мокрят моето ложе! Идва денят, в който аз трябва да бъда много щастлива. Сега ще получа всичко това наведнъж. Като се почне от мечтата на едно малко дете да има голямо семейство. След това идва споменът за жената, която в този живот ме роди, за да ме обрече на пълна забрава. Исках да потуля всичко това, за да забравя унижението, което в този живот ми предостави моят древен род. Отсега нататък аз ще бъда една уважавана дама. Ако сега си мислите, че това просто са думи, забравете за какво сте дошли. Да ме уверявате, че това наистина било „Сватбата на века.”

„Благодаря ти, Боже! Ти ми помогна да издържа в този момент, в който небесните пажове държат воала на моята сватбена рокля."

Тогава се чувствах на седмото небе. Улавях отвсякъде стрели да проникват към мен, а аз едва ще отговоря на всичките тези устремени лица. Те искат да обещая, че от утре ще бъда тяхната нова кралица. Много от тези души, които в моето минало бяха преродени заедно с мен, отново са тука и озаряват лицата на застарялата английската аристокрация. Кажете ми, от какво трябва да се страхувам, след като съм заобиколена от толкова много приятели?...

Не плачете, нимфи мои, аз не отивам на заколение. Днес е най-щастливият ден от живота ми. Ако искате да ми помогнете, усмирете своя тъжен стон, който прогонва душата ми със своята странна прокоба:

„Това пиршество след време ще се превърне в кървава сватба!”
Не може да бъде, как искам да заглуша този вътрешен глас! Някой от тях като че ли упорито се мъчи да ми въздейства. Дали иска да сляза от тази вълшебна карета и да се слея с тълпата, която ме привлича към себе си?

„Даяна, тук ще ти бъде още по-безопасно. Нима не виждаш, че тръгваш към ешафода си?”

Моля ви, не ми припомняйте моето минало. Освободете ме от странните проблясъци на паметта, които упорито ме връщат назад. Колко съм притеснена! Нещо в мен в мен кара да не давам своето пълно съгласие. От друга страна една мощна вълна ме смъква отново в безтегловността на пространството. Аз вече се чувствам подчинена на това кърваво шествие, обречена да извървя своя път до ешафода на моята странна съдба. Дали искам да избягам от тълпите, които ме поздравяват радушно? Моята карета продължава да ме носи напред към сватбеното венчило. Ако поискам, мога да се отклоня от това, което ме очаква за в бъдеще. Да, неизвестността ме притегля със своята странна окраска, но дори затова трябва да се подчинявам безусловно. Само така ще стигна до крайния пристан на тази зловеща съдба. Какво да направя и аз самата не зная?...

„Е, какво, принце мой? Ти дочака своята принцеса. Вълнувам се, когато улавяш нежно ръката ми и поставяш пръстена, който ме стяга в обръч. Обещай ми само едно, че ще обичаш принцеса Даяна. Не виждаш ли как страстно те гледат очите ми? Аз все още имам какво да отдам от себе си."

Ако вие се чувствате задължени да ми припомните кралските норми, обещавам да бъда вярна съпруга. Ще даря този, който ме почита със своята обич, с най-прекрасните деца на света. Аз имам определеното чувство, че в тази брачна нощ призовах душата на Уилям. Повярвайте, това е толкова важно за мен. Едно дете да се появи в кралската свита и да говори за себе си...

Нали така, сине мой? Ти отдавна ме очакваше в покоя на Всемира, за да се появя и да те позова с мисълта си. Да изпълня своята майчина дума, чрез която аз полагам клетва пред Бога. Да бъда твоя ответница и винаги да те следвам в безкрая на времето. Обещавам, ще се сбъдне тази мечта, моят син да застане начело на Кралството…
„Аз вече съм готова със зачатието, Боже. Ако ти позволиш, нека то да се извърши в името на любовта ми към престолонаследника на Англия. Аз искам това дете, което вече слиза по спиралата на своята еволюция и застава вляво от нас, за да дочака най-истинското сливане с плътта си.”

Какво говоря? Вече съм в ефира и не подозирам, че тези мисли ще се запечатат върху паметта на Вселената. Един ден тя ще ми позволи да се докосна до тях. Признавам, че това наистина беше „Сватбата на века.” Какво огромно мнозинство от хора премина край мен! Всички искат да целунат ръката ми, обсипана с пръстени от смарагди.

„О, Чарлз, нима този ден може да се забрави? Нима си способен да обичаш така всяка жена, както ме любеше през първата нощ на нашето брачно съзвучие? Благодаря, тогава беше на висотата на своето могъщество и успя да задоволиш моминския свян на девицата.”
Не казвайте, че аз съм разгулена. Говоря ви от името на тези слова, които изпълват душата ми. Вие пожелахте да се съблека до краен предел, за да мога да бъда в плен на мисълта, която днес ме изпълва с очакване. Винаги ще следвам развоя на времето, затова бързам да стана новата кралица на Англия...

„А ти, съпернице моя, ще трябва да се задоволяваш само с това, което е останало от мъжествения плам на наследника. Знам, ще се опиташ да ми завидиш в този миг на интимно откровение. Обичана или не, аз бях преди теб във всяко едно отношение. Първа се докоснах до принца, първа му родих две прекрасни деца. Ти на какво се надяваш сега? Ще обираш лаврите на една твърде застаряла инстанция. Знам какво ще означава за теб едно представяне във висшето общество. Аз имам правото да узная онези тайни, които ти криеш от хората.

Може би се надяваш, че те са запленени от любовта, която ти показваш пред очите на другите. Тях вие можете да измамите, но мен, истинската наследница на короната, никога. Всяка вечер аз съм над вашето ложе и бдя над моята чест. Ти не си щастлива, Камила. Заблудена си от ореола на това, което можеше да бъде, ако ти беше първата жена в леглото на Чарлз. А както днес виждам, не си и последната. Мястото, на което отново лежиш, аз отдавна съм напоила не само със сълзите на безсънните нощи, но с този нежен копнеж по отлетялото щастие. Спомням с любов и нега за своя брачен копнеж. Може би ще ми се противопоставиш, Камила. Докато ти си почиваш в съня си, аз ще продължавам да бдя над вашето ложе, за да уловя мисълта, която кръжи над телата ви. Вие не усещате, че сега аз съм вашата съдница."

Изненадана съм, че ти, Чарлз, когато не си в обсега на деня си, изпадаш в странни съновидения. Улавям повика на мисълта ти и заедно с нея политвам в нощта. Един бял кон ни отвежда далеко, за да изживеем още веднъж тържеството на нашата кратка любов. Ти си мислиш, че до теб стои тази жена, с която споделяш интимното ложе. Когато за миг се обръщаш, долавяш образа на млада жена, за която си спомняш винаги. Бъди честен, принце, ти все още обичаш своята малка Даяна. Сега аз, без да искам, се докосвам до тъжната струна, която разранява сърцето ти. В това отдалечено кътче на душата ти откривам моя образ. Затова го насищам с толкова много женско обаяние, от което загубваш разсъдъка си. Не се страхувай, Чарлз, все още сме в царството на съня. Затова можем да си признаем, че искрено съжаляваме за това, което се случи тогава. Сами сме виновни, съдбата е тази, която ни вплита в своите лабиринтови мрежи. Нещата поеха в посока, обратна на тази, която беше предначертала съдбата ни. Усещам как ме докосваш с длани така, както аз си го спомням този интимен копнеж.

Знаеш ли какво, принце? Ще ти споделя своята истина. Открих я, когато вече не бях в плен на своето тяло. Ти все още ме желаеш така, както ме пожела някога. Когато целуваш жената, спяща в нашето ложе, ти всъщност си мислиш за мен. Не позволявам да ме излъжеш сега, когато си подвластен на съня си. Навярно ще се оправдаеш, че всичко това е само една илюзорна проява на мисълта ти, която приема моята. Повярвай ми, аз знам, че всички така ще помислят. Ти си достатъчно смел да заявиш, че отдавна не си спомняш за мен. Аз съм Даяна, майка на твоите деца, не забравяй това. Даже да искаш, никога не би могъл да се откъснеш от мисълта, че ние с теб все още сме свързани. Никой от тези, които днес се опитват да го разкъсат този вечен съюз, не биха могли да го сторят, повярвай ми. Веднъж запечатан, брачният обет не може да бъде разтрогнат. Дори когато човешката илюзия го нарича „Разводът на века ” Ние все още летим на своя бял кон, принце мой. Ако понякога нас ни догонват хрътки, аз знам, че това са ревностните звуци на съня, в който тази жена издава своята неприязън и омраза към мен, мъртвата Даяна.

„Боже, как си могъл да сътвориш ведно една Богиня на лова и тази странно уморена камила, която продължава да се движи в нощта, следвана от пясъчните дюни на кервана.”

Знам, че някои ще ме укорят, че съм безнравствена. Дори мъртва, не оставям на мира своите близки. Така е, но сега аз искам съдействие. Докато съм мислеща частица от Всемирния разум, ще продължавам да се боря за чистотата на своята душа. Искам да отхвърля от себе си спомена за този кралски кортеж, който ме отвежда към ешафода на моето сватбено венчило. Дочувам как вие си казвате, че бракът и смъртта са неразривно ядро, заложени в точния час на всемирното раждане. Прави сте, щом се позовавате на прогнозата на проницателя. Той ни доказва, че всичко зависи от планетите в мига, в който се раждаме с мисия на света. Моята беше да стана принцеса на Уелс, за да родя престолонаследници. И едва тогава да се отдам на духовността, която беше втората ми природа. Не изпълних дълга си, не останах вярна на разума. Да отдам себе си на благотворителността. Само така щях да се спася от фалша на това лицемерие. Не пожелах да се вслушам в повика на съдбата си и да довърша това, което планетите бяха предначертали в хороскопа на моя кратък живот.

Тя ме издигна толкова нависоко, че в един момент се почувствах владетелка на света. После си казах, че освен тържество на духовни идеи за мен съществува и личното щастие, което няма да заменя с нищо друго на света. Тогава съдбата ми завидя, позволи ми да се откажа от мисията, на която бях подчинена. Все пак трябваше да поема пътя на Майка Тереза. Светицата беше една на света. Ако бях оставила земните страсти и се бях отдала на мисионерство, повярвайте. Съдбата нямаше да позволи да се случи това. Бях определена за любов, за щастие, за кралско величие, за истински чувства между мъж и жена. Моите преки наследници ще се чувстват ощетени от това, че детството им е било лишено от майчина ласка. Аз ги следя и когато те се нуждаят от помощ, се прокрадвам като свята мисъл в техните сънища. Искам да разберат, че освен ангел-хранител, те вече си имат вътрешна закрила, която се изпълнява от мен.

„Мили мои, обичам ви! Моля ви, спомнете си за мен, тъй както аз си спомням за вас."

„Уилям, ти вече си твърде голям и можеш да решаваш своите лични проблеми. Не забравяй едно, моля те, сине. Понякога се получава едно разминаване между това, което силно желаеш и това, което ти е приготвила съдбата. Обичам толкова много! Вярвам в теб, тъй както вярвам в себе си. Ако сега някой ми каже да те заменя с нещо, което ще ми върне земната нагласа на деня, не бих го сторила. Не постъпвай като баща си, Уилям, да разрушиш своето мило семейство, а после да изграждаш отново чуждото."


Photo

Post has attachment
ОГНЕНАТА ЖУПЕЛ НА ВУЛКАНА

Имам обяснимото предчувствие, че ние с вас отново ще се потопим в трагизма на деня, изпълнен с очарованието на една прекрасна жена, която завинаги си отиде от нас...

„Нали така, приятелю мой? Ти си този певец, който в трагичния ден ще събере сълзите на всички, до които достига твоята песен „Свещ на вятъра.” Днес отново ще се изпълниш с толкова много тъга от това, че не можеш да уравновесиш себе си. Ти не се справяш напълно с усещането, че в теб живеят два духа. Единият, устремен към мъжкото начало, другият, изтляващ под нагона на двойната чувственост. На теб ти се иска да бъдеш в синхрон с първичния Аз, но нещо не ти достига. Затова се изпълваш с надежда, че един ден ти ще да изравниш тези начала на своето съкровено амплоа, за да се почувстваш изпълнен с богатата душевност на твоята същност. Ти си този, който ще извайва стихове свои в нощта, а от твоята нежна душа ще се излива тази песенна струна, която ме омайва отвсякъде. Прости ми, Джон, приятелю мой! Аз, Даяна Спенсър, си позволявам да се вложа отново в душата ти. Знам, че не бива да го правя точно сега, когато всички около мен се заливат в сълзи."

Кажете, защо не изплакахте своята песен, докато аз, Даяна, бях все още жива? Защо вие не дойдохте при мен и да ме попитате как се чувствам? Защо са самотни моите нощи и дни? Защо душата ми плаче от болка сега, когато около мен се лее шампанско и кралско величие? Къде бяхте вие, които днес ме забулват в призрачните сълзи на скръбта, а от тях на мен ми става все по-тежко?

„Боже, да знаеш колко ми тежи сега тази нескончаема тъга, която продължава да се ниже край мен! Все още не мога да си отговоря на този въпрос. Защо съм тук, а не се опитам да излетя нагоре, където ме очаква моят любим? Направих го преди време, още когато някой от Отвъдния свят ме призова със своята мисъл:

„Хайде, устреми се към мен, Даяна! Да знаеш с колко обич и топлина ще те обгърна толкова силно, че ти ще забравиш що е горест и болка!”

Така ми говори той на мен, бедната и изтерзана душа, че аз веднага се подчиних на този вечен магнетизъм, който ще продължава да привлича душата ми. Полетях нагоре и само миг, след като сърцето ми беше спряло да бие, се докоснах до огнената роба на Създателя. Преклоних главата си пред неговите небесни доспехи и се помолих така, както никога досега в земните храмове:

„Създателю мой, кажи ми, че аз просто сънувам! Нали всичко това, което се случи с мен, е една поредица от мигове,които са част от съня ми? Кажи ми, че сега това е поредният сън на нощта, в който е изпаднала отново душата ми!”

Така се молех аз, Даяна, за която времето като че ли бе спряло. Светът около мен е замрял в едно тягостно очакване. Дали ще се върна отново в моето тяло, или завинаги ще остана в плен на съдбата си? Това раздвояване обзема не само мен, но и моите звездни сродници.

„Къде сте вие, мои небесни орисници? Защо се бавите със своя кортеж? Защо днес никоя от вас не смее да излезе насреща ми, за да ми каже:
„Всичко, което заложих в деня на твоето раждане, се сбъдна, дъще моя, на светлината. От този момент ти оставаш сама, подвластна на други закони. Ако сега се подчиниш на моята воля, ще можеш да бъдеш жител на тази Вселена.”

Така ме ориса първата моя орисница. В деня на моето раждане изказа твърдение, че аз, принцеса Даяна, отново се раждам, за да поема върху себе си тези кармични закони, които ще действат като бреме върху моята земна обител. Пред мен вече се появява втората моя орисница на съдбата ми. Тя е по-благосклонна от първата и ме докосва отново, а аз този път се осветявам от великолепието, което усещам край себе си:

„Ти ще бъдеш кралица на Англия!” ­

Дочувам шепота на нейните устни. Аз не вярвам на паметта си, която попива великолепно съзвучие от багри и цветове.

„Това е чудесно!”

Изплаквам аз с първия вик на новороденото, а после усещам как от дълбините на времето се появява и третата моя орисница. Тя сякаш отдавна е чакала да се изкаже второто предзнаменование, за да го потуши със своята пестелива окраска:

„Да, ти наистина ще бъдеш щастлива. Знай само едно, че щастието на една обезглавена кралица от близкото минало ще бъде толкова краткотрайно и за теб. Изживей тази част от живота си, без да изпълваш дните си с очакване, че те ще са съвършени докрай. Виждаш ли как гилотината ще отсече твоята нежна глава? Сега епохата е друга, а времето е отчело след себе си само част от вълшебните мигове. За тях ти си едно продължение на всичко това, което си спомняш от своето минало.”

„Това ли е моята истина? Кажете ми, много ви моля!”

Изплаквам аз и още по-здраво се впивам в плътта на своята майка. Защо се раждам, след като ще напусна света, огорчена от тези, които ще ме покосят със своята човешката омраза?

„Мила моя! - ­ шепне ми мама - ­Толкова си красива! Как да изразя името, което напира сега на моите устни?”

Дочувам как Бог ми нашепва:

„Наречи я Даяна. Това е богинята, която всички обожествяват като една несравнима жрица на красотата.”

Изричам тези слова, а от очите на малката се отронват сълзи. Те ме парят, както никога досега децата ми не са ме изгаряли със своята невинност. Мисля си, че детето ми ще бъде по-щастливо от другите, които се раждаха, забулени с булото на една невероятна красота. Знам, че не трябва да предричам това, но една черна сянка простира криле над моята рожба. Усещам, че ще дойде черен ден. Тогава вместо белия саван на надеждата аз ще трябва да покрия отново главата си с тъмния воал на скръбта.

„Боже, прости ми, сега аз съм една толкова слаба жена! Прости ми, че ще поема отново в себе си тежкия кръст на страданието. Ще се опитам да изградя своето щастие извън пределите на родния дом. Така ме е орисала днес съдбата ми. Да не се покорявам изцяло на мъжката чувственост и да диря за себе си щастие, напълно освободена от рамките на една патриархална идилия."

Чувате ли вие, които днес сте дошли да правите помен с душата ми? Колко много страдания, преживяни за обич и щастие! Така предвещаваха звездите в часа на всемирното раждане и аз се почувствах уязвима от тях. Както разбирате, тогава имаше и зли орисници, които почерниха дните ми. Затова искам и аз като вас да изплача душата си. И аз като вас искам да се вложа в песента на моя приятел, която ме възпява като полъх на вятъра. Тогава ще изплача своята мъка заедно с тях.

„Боже, значи е истинен този сън, който сега преминава край мен? Ето тези, които толкова много обичам! Днес те са застинали в скръбно очакване. Мама да стане от смъртното ложе, да ги прегърне и да им каже:

„Уилям, детето ми, не бива да плачеш! Аз продължавам да те обичам толкова силно, както винаги досега. Нима не допускаш, че сълзите, които изплаква душата ти, не се сливат с моите? Не помниш ли тази, която всяка сутрин се навеждаше над леглото ти, за да те докосне със своята обич? Кажи ми, защо ти си толкова тъжен, детето ми? Аз не мога да гледам лицето, което отново ще изплаква синовната обич към майката. Почакай, сине, това ще премине. Един ден ти ще се гордееш отново с мен. Един ден, в който аз ще се върна при теб, но вече в една нова одежда. Не казвай на никого това, което мама ти нашепва. Ще се върна отново, обещавам ти, давам ти моята майчина дума! А тя е по-силна отвсякога. Тогава аз и ти ще бъдем толкова близо, че ти сам ще се питаш:

„Това не е ли е духът на моята майка?”

Прости ми, детето ми, аз не опазих целостта на семейството. След време ще можеш прецениш защо майка ти остана сама сред тези, които сега не смеят да те погледнат в очите, за да ти кажат:

„Не плачи, Уилям, тя ще се върне отново при теб!”

Боже, не осъзнавам сега, че съм само един „Пламък на вятъра!” Той ме догонва в нощта и аз се разпилявам на светлинни отблясъци. Небето над Англия порозовява от моята майчина обич, а аз повече никога няма да бъда сама. С мен ще бъдат и моите синове. Днес не осъзнавам как малкият Хари ме поглежда смутено и ми нашепва:

„Мамо, мамо, знам, че все още си жива! Те навярно искат да ме заблудят с тази своя траурна парадност. Жива си, нали, майчице?”

Шепнат устата, но аз проплаквам с вятъра, който разпилява косите на Хари. Колко са ярки сред тази тълпа, която почерня душата ми! Песента на Джон ме кара да се чувствам ефирна като пламъка на свещта. Повярвайте, аз не искам да съм нейният полъх. Искам да си остана спомен, неизличим и в душите ви. Да обгоря отново вашата съвест и там, където паметта ви е отделила кътче за мене, да изпиша: „Огнен вулкан!”

„Съгласен ли си, приятелю, да напишеш нова песен за мен? Знам, че ти ще станеш по-известен, отколкото беше преди. Затова загаси свещта, която днес си запалил в душата ми. Само за миг, в който отново ще потопиш перото си в жарта на забравата, аз ще избухна в лавата на този огнен вулкан. Ще залея душите на тези, които днес са дошли да отдадат почит на мен, принцесата, за да се получи огнена сплав, покорена от вашата обич."

Толкова много ви обичам сега! Душата ми плаче от болка, която не мога да скрия от вас. Помогнете ми, моля ви!...

Боже, нека всичко това да е само един сън! Да се събудя и да открия, че той вече има своето продължение. Как искам небето над мен да се затвори! Никога да не политам нагоре, където сега небесните ангели изплитат от себе си най-прекрасната мантия. Само миг, след като вие ще ме положите в смъртното ложе, аз ще наметна небесни воали. Ще разплета косите си в огнени струи, ще потопя нозете си в лавата на този Везувий и ще изпиша най-святата дума в живота си:

„Огнена обич!”

Виждаш ли, майко? Ти, която стоиш отчуждена в този злокобен поток от приятели на моята песен. Проридаваш в безкрая, но аз те усещам така, както никога досега. Ако искаш, мога да споделя мислите, които излъчва душата ти. Ти си много нещастна. От утре никой няма да гледа на теб като на „Майката на Даяна.” Ще продължаваш да живееш живота си, в който ще се грижиш само за себе си. Аз ти прощавам, ти си жената, чрез която Бог ме създаде. Една голяма надежда и обич, без които не мога. Моля те, ти идвай в съня ми понякога, за да ме погалиш както тогава, когато бях твоето малко момиче. Все още съм същата. Ако погледнеш през призмата на моето откровение, ще откриеш спомени, които излъчва душата ми. Аз съм тази малка чаровница, която всяка вечер заспива, изпълнена с толкова страх в душата си.

Ние бяхме вечно сами, мамо, а ти беше безкрайно далеко. Затова нямаше вечер кой да погали нашите коси. Къде си сега, наша грижовна чаровнице? Защо, след като ни напусна, не потърси отново своите невръстни деца? Кажи ми, моля те. Защо не ги приласкаеш към себе си? Мълчиш, не казваш ни дума, рониш само сълзи. Аз не искам да плачеш сега. По-добре би било да изплачеш душата си, когато се нуждаехме от теб, нашата майчица. Прости ми, мамо, че излъчвам към теб подобни слова. Подчинена съм на мисъл, която терзае душата ми. Тя ме кара да направя равносметка на този непълноценен живот. Това е възможно. Да изхвърля от себе си всичко това, което продължава да ми тежи. А когато остана непоносимо сама, да преосмисля живота си."

Трябва да ти благодаря. Джон, приятелю мой! Все още съм под въздействието на твоята песен. Ако искаш, ще те докосна със мисъл, за да почувстваш как Даяна ще възприеме нейните искрени думи. Аз я усещам като пламъка на свещта, който днес ще обгори душата ми. Някой я изгаси, някой прекърши моята младост. Ако всичко това, което се отрази в душата ми, е моята истина, ще мога да я изплача в мрака, когато той ме докосне само след миг. Ще си кажа, че бях за вас една свещ на вятъра, но вие мислете за мен като за крайната изповед на нейния горящ пламък. Запомнете като огнения жупел на този вулкан, който продължава да извира от душата ми, за да може след това да се разлива със своите нежни сияния...

Photo
Wait while more posts are being loaded