Post is pinned.Post has attachment

Post has attachment
ЛЕЙДИ ДАЯНА ­ - МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Единствената засега окултна книга в света, в която духа на принцеса Даяна говори за себе си и за своите близки от Отвъдното. Потопете се в нейните откровения...

Принцеса Даяна Спенсър е родена на първи юли 1961 година в потомственото родово имение Сендриг в Норфолк - Великобритания. На 21 юли 1981година тя става принцеса, като се венчава за наследника на Британския трон, принц Чарлз. Дълги години развива благотворителната си дейност, за да се превърне в една от най-популярните жени на света.

На 31 ангуст 1997 година принцесата катастрофира с автомобил, този път заедно с Доди ал Файед, син на арабски милионер, в подземния тунел на площад Pont de l’Alma в Париж, но скоро след това тя умира. И всичко това при обстоятелства и причини, които си остават неизяснени. Те продължават да будят нашия интерес и да пораждат нови въпроси. Настоящата книга, посветена на живота и смъртта, е холограмно огледало, в което всеки може да открие своята неподозирана истина...

ОЩЕ НЕЩО ЗА НЕЯ, ПРИНЦЕСАТА

Не зная дали ми е позволено да разсъждавам върху нейната обаятелна личност? Тя със сигурност вече е в Отвъдния свят, а аз, словесната й изповедница, се намирам от другата страна на времето, което е спряло само за мен и не иска да повярва, че нея вече я няма…

Здравей, красива принцесо! Ще ми позволиш ли да те докосна с усета си на вълшебница, която тe позова от дълбините на твоята многолика душа? Аз съм тук в името на твоята истинност. Обещавам да бъда с теб, докато ти сама се разсъниш от топлината на огъня, който накладохме в името на тази неповторима бдителност. Събуди се, принцесо! Вълшебството на времето е изтрило от диска на твоята многопластова памет мига на очакването. Принцът на белия кон препуска към теб, за да може да те събуди с целувка. Повярвай ми, Даяна, ти се намираш под въздействието на съня си.

Аз, твоята словесна вълшебница, искам безвъзмездно да ти помогна. Отвори си очите сега и погледни на безвремието с погледа на една зряща жена. Принцът вече наистина го няма, Даяна. Балът завърши и ти се завърна сама, покрусена от скръб и безмълвие. Не те приеха, нали? Още стискаш в ръцете си позлатена обувка, сякаш очакваш принцът да те догони в нощта. Вълшебства има само в приказките, принцесо. В живота на Чарлз съществува друга жена. Тя отдавна е хвърлила кармичните мрежи над кралския дом и принцът е попаднал в тях. Не тъгувай, красавице. Аз ти подготвих карета, която ще те отведе в Небесния рай. Повярвай ми, принцесо Даяна. Там те очаква нови вълшебства, в които има приказни принцове…

Даяна отваря очи, сънят е приключил за нея. Следва мигът, в който тя ще разтвори душата си не само за мен, но и за вас, почитатели мои, на незримото слово. Повярвайте, ще я възкреся за всички, които обичат принцесата на Уелс. Вие ще я почувствате по-жива от всякога. Тя, некоронованата кралица на Англия, днес ще ви докосне със своята безкористно незрима душа. Аз съм безпристрастна в своето слово, плод на мисловната дейност на нашите безплътни души. Ако случайно някой от вас се познае в едва доловимите образи на восъчните герои от вълшебната приказка, това означава, че и той като мен е осъществил този словесен контакт с една незрима душа, зад която се крие принцесата.

Методът на това вълшебно съприкосновение с душата на лейди Даяна, на нейните любими сподвижници в последния й полет към Отвъдния свят, както и с тези, които останаха долу, за да скърбят за нея, се нарича холизация. Пряк контакт с Разума на Вселената, гравитиращ и нашите енергии. Той от своя страна ще извърши телепатична комуникация, строго индивидуализираща дадения субект. Така ще се реализира една незрима словесна връзка между всички всемирни души, независимо от това къде се намира днес техният енергиен обхват. Ние съществуваме в строго определена зависимост спрямо Разума на Вселената. Когато поискаме, можем да влезем в досег с всяка фибра от неговата всеобхватна памет.

Вярвам, че всички, които ще се докоснат до многопластовата енергия на Даяна, ще се обогатят с нейната пречистена душевност. Само да я позоват по име и тя ще се резонира с техните вибрации. А това за една душа, оставила най-скъпоценните си дарове на Земята, означава радост и душевен покой. Нека заедно да отдадем последна почит и уважение.

Почивай в мир, Даяна! Ние те очакваме отново…

/Мисловната изповед в този окултен бестселър е напълно индивидуална. В нея няма художествена измислица, затова авторът се разграничава от мисълта на отделните участници в тази словесна комуникация, като симпатизира единствено на истината, все още неосъзната от нас, живите./

Вера Евтимова

СБОГОМ, АНГЛИЙСКА РОЗА!

Може ли винаги да растеш в нашите сърца?
Ти беше изящество, което се намира в теб самата,
където реалността ти се разпада на парчета.
Ти ни призоваваше за нашата страна
и ни нашепваше за това с болка.
Сега принадлежиш на Рая
и звездите произнасят твоето име.
Аз чувствам, че ти все още си жива,
като свещ на вятъра,
която никога не избледнява със залеза.
Когато дъждът започва давали,
твоите стъпки ще отекват винаги тук,
по продължението на най-зелените
английски хълмове.
Твоята свещ угасна дълго преди това.
Легендата ти ще пребъде.

Елтън Джон

Photo

Post has attachment

Post has attachment
„СВАТБАТА НА ВЕКА”

Изненадата е всеобща. Сега аз не подлежа на физическа наслада, а вие ме карате да се чувствам на седмото небе. Понякога трябва да си спомняме за прекрасните мигове от живота си. Да възкресяваме за себе си онези неповторими мисли и чувства, които ще изплуват върху повърхността на спомена. Този ден беше всичко за мен. Много радост и болка от това дълго очакване. Да бъда на върха на своето йерархическо изкачване.

Боя се, че цялата ми ефирна структура се преустройва отново на тази вълна. Моля да не ми се противопоставяте, аз пазех честта си на горска фея. Бях непорочна като бистрия ромон на планински поток, като кристалния блясък на утринна роса. Едно малко момиче, което не можеше да си представи, че ще отвори вратата на кралския дом. Колко притаени нощи, изпълнени с дълго очакване! Колко сълзи, които мокрят моето ложе! Идва денят, в който аз трябва да бъда много щастлива. Сега ще получа всичко това наведнъж. Като се почне от мечтата на едно малко дете да има голямо семейство. След това идва споменът за жената, която в този живот ме роди, за да ме обрече на пълна забрава. Исках да потуля всичко това, за да забравя унижението, което в този живот ми предостави моят древен род. Отсега нататък аз ще бъда една уважавана дама. Ако сега си мислите, че това просто са думи, забравете за какво сте дошли. Да ме уверявате, че това наистина било „Сватбата на века.”

„Благодаря ти, Боже! Ти ми помогна да издържа в този момент, в който небесните пажове държат воала на моята сватбена рокля."

Тогава се чувствах на седмото небе. Улавях отвсякъде стрели да проникват към мен, а аз едва ще отговоря на всичките тези устремени лица. Те искат да обещая, че от утре ще бъда тяхната нова кралица. Много от тези души, които в моето минало бяха преродени заедно с мен, отново са тука и озаряват лицата на застарялата английската аристокрация. Кажете ми, от какво трябва да се страхувам, след като съм заобиколена от толкова много приятели?...

Не плачете, нимфи мои, аз не отивам на заколение. Днес е най-щастливият ден от живота ми. Ако искате да ми помогнете, усмирете своя тъжен стон, който прогонва душата ми със своята странна прокоба:

„Това пиршество след време ще се превърне в кървава сватба!”
Не може да бъде, как искам да заглуша този вътрешен глас! Някой от тях като че ли упорито се мъчи да ми въздейства. Дали иска да сляза от тази вълшебна карета и да се слея с тълпата, която ме привлича към себе си?

„Даяна, тук ще ти бъде още по-безопасно. Нима не виждаш, че тръгваш към ешафода си?”

Моля ви, не ми припомняйте моето минало. Освободете ме от странните проблясъци на паметта, които упорито ме връщат назад. Колко съм притеснена! Нещо в мен в мен кара да не давам своето пълно съгласие. От друга страна една мощна вълна ме смъква отново в безтегловността на пространството. Аз вече се чувствам подчинена на това кърваво шествие, обречена да извървя своя път до ешафода на моята странна съдба. Дали искам да избягам от тълпите, които ме поздравяват радушно? Моята карета продължава да ме носи напред към сватбеното венчило. Ако поискам, мога да се отклоня от това, което ме очаква за в бъдеще. Да, неизвестността ме притегля със своята странна окраска, но дори затова трябва да се подчинявам безусловно. Само така ще стигна до крайния пристан на тази зловеща съдба. Какво да направя и аз самата не зная?...

„Е, какво, принце мой? Ти дочака своята принцеса. Вълнувам се, когато улавяш нежно ръката ми и поставяш пръстена, който ме стяга в обръч. Обещай ми само едно, че ще обичаш принцеса Даяна. Не виждаш ли как страстно те гледат очите ми? Аз все още имам какво да отдам от себе си."

Ако вие се чувствате задължени да ми припомните кралските норми, обещавам да бъда вярна съпруга. Ще даря този, който ме почита със своята обич, с най-прекрасните деца на света. Аз имам определеното чувство, че в тази брачна нощ призовах душата на Уилям. Повярвайте, това е толкова важно за мен. Едно дете да се появи в кралската свита и да говори за себе си...

Нали така, сине мой? Ти отдавна ме очакваше в покоя на Всемира, за да се появя и да те позова с мисълта си. Да изпълня своята майчина дума, чрез която аз полагам клетва пред Бога. Да бъда твоя ответница и винаги да те следвам в безкрая на времето. Обещавам, ще се сбъдне тази мечта, моят син да застане начело на Кралството…
„Аз вече съм готова със зачатието, Боже. Ако ти позволиш, нека то да се извърши в името на любовта ми към престолонаследника на Англия. Аз искам това дете, което вече слиза по спиралата на своята еволюция и застава вляво от нас, за да дочака най-истинското сливане с плътта си.”

Какво говоря? Вече съм в ефира и не подозирам, че тези мисли ще се запечатат върху паметта на Вселената. Един ден тя ще ми позволи да се докосна до тях. Признавам, че това наистина беше „Сватбата на века.” Какво огромно мнозинство от хора премина край мен! Всички искат да целунат ръката ми, обсипана с пръстени от смарагди.

„О, Чарлз, нима този ден може да се забрави? Нима си способен да обичаш така всяка жена, както ме любеше през първата нощ на нашето брачно съзвучие? Благодаря, тогава беше на висотата на своето могъщество и успя да задоволиш моминския свян на девицата.”
Не казвайте, че аз съм разгулена. Говоря ви от името на тези слова, които изпълват душата ми. Вие пожелахте да се съблека до краен предел, за да мога да бъда в плен на мисълта, която днес ме изпълва с очакване. Винаги ще следвам развоя на времето, затова бързам да стана новата кралица на Англия...

„А ти, съпернице моя, ще трябва да се задоволяваш само с това, което е останало от мъжествения плам на наследника. Знам, ще се опиташ да ми завидиш в този миг на интимно откровение. Обичана или не, аз бях преди теб във всяко едно отношение. Първа се докоснах до принца, първа му родих две прекрасни деца. Ти на какво се надяваш сега? Ще обираш лаврите на една твърде застаряла инстанция. Знам какво ще означава за теб едно представяне във висшето общество. Аз имам правото да узная онези тайни, които ти криеш от хората.

Може би се надяваш, че те са запленени от любовта, която ти показваш пред очите на другите. Тях вие можете да измамите, но мен, истинската наследница на короната, никога. Всяка вечер аз съм над вашето ложе и бдя над моята чест. Ти не си щастлива, Камила. Заблудена си от ореола на това, което можеше да бъде, ако ти беше първата жена в леглото на Чарлз. А както днес виждам, не си и последната. Мястото, на което отново лежиш, аз отдавна съм напоила не само със сълзите на безсънните нощи, но с този нежен копнеж по отлетялото щастие. Спомням с любов и нега за своя брачен копнеж. Може би ще ми се противопоставиш, Камила. Докато ти си почиваш в съня си, аз ще продължавам да бдя над вашето ложе, за да уловя мисълта, която кръжи над телата ви. Вие не усещате, че сега аз съм вашата съдница."

Изненадана съм, че ти, Чарлз, когато не си в обсега на деня си, изпадаш в странни съновидения. Улавям повика на мисълта ти и заедно с нея политвам в нощта. Един бял кон ни отвежда далеко, за да изживеем още веднъж тържеството на нашата кратка любов. Ти си мислиш, че до теб стои тази жена, с която споделяш интимното ложе. Когато за миг се обръщаш, долавяш образа на млада жена, за която си спомняш винаги. Бъди честен, принце, ти все още обичаш своята малка Даяна. Сега аз, без да искам, се докосвам до тъжната струна, която разранява сърцето ти. В това отдалечено кътче на душата ти откривам моя образ. Затова го насищам с толкова много женско обаяние, от което загубваш разсъдъка си. Не се страхувай, Чарлз, все още сме в царството на съня. Затова можем да си признаем, че искрено съжаляваме за това, което се случи тогава. Сами сме виновни, съдбата е тази, която ни вплита в своите лабиринтови мрежи. Нещата поеха в посока, обратна на тази, която беше предначертала съдбата ни. Усещам как ме докосваш с длани така, както аз си го спомням този интимен копнеж.

Знаеш ли какво, принце? Ще ти споделя своята истина. Открих я, когато вече не бях в плен на своето тяло. Ти все още ме желаеш така, както ме пожела някога. Когато целуваш жената, спяща в нашето ложе, ти всъщност си мислиш за мен. Не позволявам да ме излъжеш сега, когато си подвластен на съня си. Навярно ще се оправдаеш, че всичко това е само една илюзорна проява на мисълта ти, която приема моята. Повярвай ми, аз знам, че всички така ще помислят. Ти си достатъчно смел да заявиш, че отдавна не си спомняш за мен. Аз съм Даяна, майка на твоите деца, не забравяй това. Даже да искаш, никога не би могъл да се откъснеш от мисълта, че ние с теб все още сме свързани. Никой от тези, които днес се опитват да го разкъсат този вечен съюз, не биха могли да го сторят, повярвай ми. Веднъж запечатан, брачният обет не може да бъде разтрогнат. Дори когато човешката илюзия го нарича „Разводът на века ” Ние все още летим на своя бял кон, принце мой. Ако понякога нас ни догонват хрътки, аз знам, че това са ревностните звуци на съня, в който тази жена издава своята неприязън и омраза към мен, мъртвата Даяна.

„Боже, как си могъл да сътвориш ведно една Богиня на лова и тази странно уморена камила, която продължава да се движи в нощта, следвана от пясъчните дюни на кервана.”

Знам, че някои ще ме укорят, че съм безнравствена. Дори мъртва, не оставям на мира своите близки. Така е, но сега аз искам съдействие. Докато съм мислеща частица от Всемирния разум, ще продължавам да се боря за чистотата на своята душа. Искам да отхвърля от себе си спомена за този кралски кортеж, който ме отвежда към ешафода на моето сватбено венчило. Дочувам как вие си казвате, че бракът и смъртта са неразривно ядро, заложени в точния час на всемирното раждане. Прави сте, щом се позовавате на прогнозата на проницателя. Той ни доказва, че всичко зависи от планетите в мига, в който се раждаме с мисия на света. Моята беше да стана принцеса на Уелс, за да родя престолонаследници. И едва тогава да се отдам на духовността, която беше втората ми природа. Не изпълних дълга си, не останах вярна на разума. Да отдам себе си на благотворителността. Само така щях да се спася от фалша на това лицемерие. Не пожелах да се вслушам в повика на съдбата си и да довърша това, което планетите бяха предначертали в хороскопа на моя кратък живот.

Тя ме издигна толкова нависоко, че в един момент се почувствах владетелка на света. После си казах, че освен тържество на духовни идеи за мен съществува и личното щастие, което няма да заменя с нищо друго на света. Тогава съдбата ми завидя, позволи ми да се откажа от мисията, на която бях подчинена. Все пак трябваше да поема пътя на Майка Тереза. Светицата беше една на света. Ако бях оставила земните страсти и се бях отдала на мисионерство, повярвайте. Съдбата нямаше да позволи да се случи това. Бях определена за любов, за щастие, за кралско величие, за истински чувства между мъж и жена. Моите преки наследници ще се чувстват ощетени от това, че детството им е било лишено от майчина ласка. Аз ги следя и когато те се нуждаят от помощ, се прокрадвам като свята мисъл в техните сънища. Искам да разберат, че освен ангел-хранител, те вече си имат вътрешна закрила, която се изпълнява от мен.

„Мили мои, обичам ви! Моля ви, спомнете си за мен, тъй както аз си спомням за вас."

„Уилям, ти вече си твърде голям и можеш да решаваш своите лични проблеми. Не забравяй едно, моля те, сине. Понякога се получава едно разминаване между това, което силно желаеш и това, което ти е приготвила съдбата. Обичам толкова много! Вярвам в теб, тъй както вярвам в себе си. Ако сега някой ми каже да те заменя с нещо, което ще ми върне земната нагласа на деня, не бих го сторила. Не постъпвай като баща си, Уилям, да разрушиш своето мило семейство, а после да изграждаш отново чуждото."


Photo

Post has attachment
ОГНЕНАТА ЖУПЕЛ НА ВУЛКАНА

Имам обяснимото предчувствие, че ние с вас отново ще се потопим в трагизма на деня, изпълнен с очарованието на една прекрасна жена, която завинаги си отиде от нас...

„Нали така, приятелю мой? Ти си този певец, който в трагичния ден ще събере сълзите на всички, до които достига твоята песен „Свещ на вятъра.” Днес отново ще се изпълниш с толкова много тъга от това, че не можеш да уравновесиш себе си. Ти не се справяш напълно с усещането, че в теб живеят два духа. Единият, устремен към мъжкото начало, другият, изтляващ под нагона на двойната чувственост. На теб ти се иска да бъдеш в синхрон с първичния Аз, но нещо не ти достига. Затова се изпълваш с надежда, че един ден ти ще да изравниш тези начала на своето съкровено амплоа, за да се почувстваш изпълнен с богатата душевност на твоята същност. Ти си този, който ще извайва стихове свои в нощта, а от твоята нежна душа ще се излива тази песенна струна, която ме омайва отвсякъде. Прости ми, Джон, приятелю мой! Аз, Даяна Спенсър, си позволявам да се вложа отново в душата ти. Знам, че не бива да го правя точно сега, когато всички около мен се заливат в сълзи."

Кажете, защо не изплакахте своята песен, докато аз, Даяна, бях все още жива? Защо вие не дойдохте при мен и да ме попитате как се чувствам? Защо са самотни моите нощи и дни? Защо душата ми плаче от болка сега, когато около мен се лее шампанско и кралско величие? Къде бяхте вие, които днес ме забулват в призрачните сълзи на скръбта, а от тях на мен ми става все по-тежко?

„Боже, да знаеш колко ми тежи сега тази нескончаема тъга, която продължава да се ниже край мен! Все още не мога да си отговоря на този въпрос. Защо съм тук, а не се опитам да излетя нагоре, където ме очаква моят любим? Направих го преди време, още когато някой от Отвъдния свят ме призова със своята мисъл:

„Хайде, устреми се към мен, Даяна! Да знаеш с колко обич и топлина ще те обгърна толкова силно, че ти ще забравиш що е горест и болка!”

Така ми говори той на мен, бедната и изтерзана душа, че аз веднага се подчиних на този вечен магнетизъм, който ще продължава да привлича душата ми. Полетях нагоре и само миг, след като сърцето ми беше спряло да бие, се докоснах до огнената роба на Създателя. Преклоних главата си пред неговите небесни доспехи и се помолих така, както никога досега в земните храмове:

„Създателю мой, кажи ми, че аз просто сънувам! Нали всичко това, което се случи с мен, е една поредица от мигове,които са част от съня ми? Кажи ми, че сега това е поредният сън на нощта, в който е изпаднала отново душата ми!”

Така се молех аз, Даяна, за която времето като че ли бе спряло. Светът около мен е замрял в едно тягостно очакване. Дали ще се върна отново в моето тяло, или завинаги ще остана в плен на съдбата си? Това раздвояване обзема не само мен, но и моите звездни сродници.

„Къде сте вие, мои небесни орисници? Защо се бавите със своя кортеж? Защо днес никоя от вас не смее да излезе насреща ми, за да ми каже:
„Всичко, което заложих в деня на твоето раждане, се сбъдна, дъще моя, на светлината. От този момент ти оставаш сама, подвластна на други закони. Ако сега се подчиниш на моята воля, ще можеш да бъдеш жител на тази Вселена.”

Така ме ориса първата моя орисница. В деня на моето раждане изказа твърдение, че аз, принцеса Даяна, отново се раждам, за да поема върху себе си тези кармични закони, които ще действат като бреме върху моята земна обител. Пред мен вече се появява втората моя орисница на съдбата ми. Тя е по-благосклонна от първата и ме докосва отново, а аз този път се осветявам от великолепието, което усещам край себе си:

„Ти ще бъдеш кралица на Англия!” ­

Дочувам шепота на нейните устни. Аз не вярвам на паметта си, която попива великолепно съзвучие от багри и цветове.

„Това е чудесно!”

Изплаквам аз с първия вик на новороденото, а после усещам как от дълбините на времето се появява и третата моя орисница. Тя сякаш отдавна е чакала да се изкаже второто предзнаменование, за да го потуши със своята пестелива окраска:

„Да, ти наистина ще бъдеш щастлива. Знай само едно, че щастието на една обезглавена кралица от близкото минало ще бъде толкова краткотрайно и за теб. Изживей тази част от живота си, без да изпълваш дните си с очакване, че те ще са съвършени докрай. Виждаш ли как гилотината ще отсече твоята нежна глава? Сега епохата е друга, а времето е отчело след себе си само част от вълшебните мигове. За тях ти си едно продължение на всичко това, което си спомняш от своето минало.”

„Това ли е моята истина? Кажете ми, много ви моля!”

Изплаквам аз и още по-здраво се впивам в плътта на своята майка. Защо се раждам, след като ще напусна света, огорчена от тези, които ще ме покосят със своята човешката омраза?

„Мила моя! - ­ шепне ми мама - ­Толкова си красива! Как да изразя името, което напира сега на моите устни?”

Дочувам как Бог ми нашепва:

„Наречи я Даяна. Това е богинята, която всички обожествяват като една несравнима жрица на красотата.”

Изричам тези слова, а от очите на малката се отронват сълзи. Те ме парят, както никога досега децата ми не са ме изгаряли със своята невинност. Мисля си, че детето ми ще бъде по-щастливо от другите, които се раждаха, забулени с булото на една невероятна красота. Знам, че не трябва да предричам това, но една черна сянка простира криле над моята рожба. Усещам, че ще дойде черен ден. Тогава вместо белия саван на надеждата аз ще трябва да покрия отново главата си с тъмния воал на скръбта.

„Боже, прости ми, сега аз съм една толкова слаба жена! Прости ми, че ще поема отново в себе си тежкия кръст на страданието. Ще се опитам да изградя своето щастие извън пределите на родния дом. Така ме е орисала днес съдбата ми. Да не се покорявам изцяло на мъжката чувственост и да диря за себе си щастие, напълно освободена от рамките на една патриархална идилия."

Чувате ли вие, които днес сте дошли да правите помен с душата ми? Колко много страдания, преживяни за обич и щастие! Така предвещаваха звездите в часа на всемирното раждане и аз се почувствах уязвима от тях. Както разбирате, тогава имаше и зли орисници, които почерниха дните ми. Затова искам и аз като вас да изплача душата си. И аз като вас искам да се вложа в песента на моя приятел, която ме възпява като полъх на вятъра. Тогава ще изплача своята мъка заедно с тях.

„Боже, значи е истинен този сън, който сега преминава край мен? Ето тези, които толкова много обичам! Днес те са застинали в скръбно очакване. Мама да стане от смъртното ложе, да ги прегърне и да им каже:

„Уилям, детето ми, не бива да плачеш! Аз продължавам да те обичам толкова силно, както винаги досега. Нима не допускаш, че сълзите, които изплаква душата ти, не се сливат с моите? Не помниш ли тази, която всяка сутрин се навеждаше над леглото ти, за да те докосне със своята обич? Кажи ми, защо ти си толкова тъжен, детето ми? Аз не мога да гледам лицето, което отново ще изплаква синовната обич към майката. Почакай, сине, това ще премине. Един ден ти ще се гордееш отново с мен. Един ден, в който аз ще се върна при теб, но вече в една нова одежда. Не казвай на никого това, което мама ти нашепва. Ще се върна отново, обещавам ти, давам ти моята майчина дума! А тя е по-силна отвсякога. Тогава аз и ти ще бъдем толкова близо, че ти сам ще се питаш:

„Това не е ли е духът на моята майка?”

Прости ми, детето ми, аз не опазих целостта на семейството. След време ще можеш прецениш защо майка ти остана сама сред тези, които сега не смеят да те погледнат в очите, за да ти кажат:

„Не плачи, Уилям, тя ще се върне отново при теб!”

Боже, не осъзнавам сега, че съм само един „Пламък на вятъра!” Той ме догонва в нощта и аз се разпилявам на светлинни отблясъци. Небето над Англия порозовява от моята майчина обич, а аз повече никога няма да бъда сама. С мен ще бъдат и моите синове. Днес не осъзнавам как малкият Хари ме поглежда смутено и ми нашепва:

„Мамо, мамо, знам, че все още си жива! Те навярно искат да ме заблудят с тази своя траурна парадност. Жива си, нали, майчице?”

Шепнат устата, но аз проплаквам с вятъра, който разпилява косите на Хари. Колко са ярки сред тази тълпа, която почерня душата ми! Песента на Джон ме кара да се чувствам ефирна като пламъка на свещта. Повярвайте, аз не искам да съм нейният полъх. Искам да си остана спомен, неизличим и в душите ви. Да обгоря отново вашата съвест и там, където паметта ви е отделила кътче за мене, да изпиша: „Огнен вулкан!”

„Съгласен ли си, приятелю, да напишеш нова песен за мен? Знам, че ти ще станеш по-известен, отколкото беше преди. Затова загаси свещта, която днес си запалил в душата ми. Само за миг, в който отново ще потопиш перото си в жарта на забравата, аз ще избухна в лавата на този огнен вулкан. Ще залея душите на тези, които днес са дошли да отдадат почит на мен, принцесата, за да се получи огнена сплав, покорена от вашата обич."

Толкова много ви обичам сега! Душата ми плаче от болка, която не мога да скрия от вас. Помогнете ми, моля ви!...

Боже, нека всичко това да е само един сън! Да се събудя и да открия, че той вече има своето продължение. Как искам небето над мен да се затвори! Никога да не политам нагоре, където сега небесните ангели изплитат от себе си най-прекрасната мантия. Само миг, след като вие ще ме положите в смъртното ложе, аз ще наметна небесни воали. Ще разплета косите си в огнени струи, ще потопя нозете си в лавата на този Везувий и ще изпиша най-святата дума в живота си:

„Огнена обич!”

Виждаш ли, майко? Ти, която стоиш отчуждена в този злокобен поток от приятели на моята песен. Проридаваш в безкрая, но аз те усещам така, както никога досега. Ако искаш, мога да споделя мислите, които излъчва душата ти. Ти си много нещастна. От утре никой няма да гледа на теб като на „Майката на Даяна.” Ще продължаваш да живееш живота си, в който ще се грижиш само за себе си. Аз ти прощавам, ти си жената, чрез която Бог ме създаде. Една голяма надежда и обич, без които не мога. Моля те, ти идвай в съня ми понякога, за да ме погалиш както тогава, когато бях твоето малко момиче. Все още съм същата. Ако погледнеш през призмата на моето откровение, ще откриеш спомени, които излъчва душата ми. Аз съм тази малка чаровница, която всяка вечер заспива, изпълнена с толкова страх в душата си.

Ние бяхме вечно сами, мамо, а ти беше безкрайно далеко. Затова нямаше вечер кой да погали нашите коси. Къде си сега, наша грижовна чаровнице? Защо, след като ни напусна, не потърси отново своите невръстни деца? Кажи ми, моля те. Защо не ги приласкаеш към себе си? Мълчиш, не казваш ни дума, рониш само сълзи. Аз не искам да плачеш сега. По-добре би било да изплачеш душата си, когато се нуждаехме от теб, нашата майчица. Прости ми, мамо, че излъчвам към теб подобни слова. Подчинена съм на мисъл, която терзае душата ми. Тя ме кара да направя равносметка на този непълноценен живот. Това е възможно. Да изхвърля от себе си всичко това, което продължава да ми тежи. А когато остана непоносимо сама, да преосмисля живота си."

Трябва да ти благодаря. Джон, приятелю мой! Все още съм под въздействието на твоята песен. Ако искаш, ще те докосна със мисъл, за да почувстваш как Даяна ще възприеме нейните искрени думи. Аз я усещам като пламъка на свещта, който днес ще обгори душата ми. Някой я изгаси, някой прекърши моята младост. Ако всичко това, което се отрази в душата ми, е моята истина, ще мога да я изплача в мрака, когато той ме докосне само след миг. Ще си кажа, че бях за вас една свещ на вятъра, но вие мислете за мен като за крайната изповед на нейния горящ пламък. Запомнете като огнения жупел на този вулкан, който продължава да извира от душата ми, за да може след това да се разлива със своите нежни сияния...


Photo

Post has attachment
АЗ СЪМ ПРИНЦ ХАРИ!...

Понякога си мисля, че ти, мамо, не си мъртва. Заминала си някъде далече, за да се прикриеш от този свят, който продължава да те унижава с мисълта си. А след това, когато остана насаме със себе си, си казвам:

„Стига вече, Хари, ти не си това малко момче, което ще трябва да гледа на света с други очи. Трябва да излезеш от състоянието на тази приказна действителност, която си създал само за себе си. Колко много болка имам в сърцето си! Знам, че мама е мъртва, нея вече я няма. Затова трябва да посрещнеш тази мисъл с твърдостта на дете, което ще престане да бъде малкият Хари.”

Аз продължавам да сънувам своя приказен сън, мамо. Всички химери, създадени в него, рухнаха под напора на една жестока действителност.

„Майка ти е мъртва, Хари!”

Така звучеше тази мисъл в паметта ми, но аз не исках да я приема за истина. По-добре ми беше да мисля, че продължавам да сънувам. И само миг, след като се събудя, някой ще ми каже, че това е един жесток кошмар, в който принцесата е мъртва. Сънят е останал назад във времето, но това, което сега паметта ми възприема като съновидение, не е истина. Реалността ме затвори в тесните рамки на своя ковчег и аз не можех да вдишвам от ранния полъх на вятъра, нито от първите капки роса...

„Уилям, тази болка заглушава и твоята душа. Кажи ми, братко, къде е нашата майка? Защо всички около нас са някак странно притаени? Значи всичко това е самата истина? Принцесата вече я няма."

„Мамо, къде си сега? Колко много те обичам! Върни се при мен, моля те!”

Кажете ми вие, които днес искате да избягате от погледа ми. Коя беше тази млада жена, която се появи в съня ми и ме понесе на ръце? Тя беше облечена в приказна рокля, а косите й бяха обсипани с бели цветчета. С колко обич и топлина ме докосваха ръцете й! Затова аз не издържах. Сега, като си спомня всичко това, ми иде да изкрещя от болка. Да се хвърля разярен срещу тези, които ми донесоха страшната вест. Аз съм принц Хенри и не бива да проявявам кралската си невъздържаност. Възпитан съм в смирение към всичко, което ме заобикаля. Затова, ако ми позволите, ще отида в стаята, където си бях полегнал...

Не ми позволяват да го сторя, тогава ще продължавам да стоя чинно пред тях. Изпълнявам ролята на кралски възпитаник, който винаги трябва да бъде примирен с мисълта си. Къде ме водят сега тези странни хора, които до вчера назовавах с името на моите близки? Защо този човек, който е надянал черния смокинг, ме гледа с израза на моя баща, когото аз винаги съм почитал? Не мога да изразя това странно усещане за трагичност, което би трябвало да покори неговото мъжко присъствие. Нейно кралско величество също е тук. Тя влиза в малката църква, където ние сега ще отслужим панахида за тази, която от днес вече не е между живите. Дали светите отци ще ми кажат цялата истина?

Мама вече я няма, нали, братко мой? Кажи ми, защо нашите близки не могат да страдат като нас? Защо сърцата им са приглушени от някаква привидна мъка? Те се мъчат да излъжат синовете й, които единствено скърбят в лоното на тази тайнствена църквица.

„Мамо, аз знам, че ти си до мен. Защо продължаваш да се криеш между иконите? Не позволяваш на другите да те видят такава, каквато аз те виждам. Защо си толкова бледа, майчице моя? Защо очите ти са притворени, а тялото ти се носи толкова леко по въздуха? Колко си прекрасна сега, както никога досега!”

Защо всички вие говорите странни неща за моята майка? Аз ги приемам чрез моята мисъл, а вие си мислите, че никой не може да се промъкне във вашата памет, за да запамети всичко това, което се излъчва оттам.

Уилям, ти си на същата честота на мисълта, на каквато е моята, но съзнанието ти е замъглено от мъка. Не можеш да отключиш очите си, за да усетиш, че тя е тук, нашата майка. След време аз ще ти разкажа какво съм почувствал, но нека сега всичко това да си остане само за мен. И тази странна жена, която всички наричаме Нейно величество, кралицата на Англия. Да ти кажа ли какво си мисли сега?

„Как ли ще понесе Кралството всичко това, което още от утре ще се отрази върху целия свят?"

Тя ще прикрие ли това омиротворяваие, което изживява в този час на пълна религиозна екзалтация? Дали ще могат тези, които са около нея, да забележат, че кралица Елизабет не изпитва тази мъка, каквато изпитваме ние, децата на принцеса Даяна? Аз виждам как някакво странно сияние свързва образа на моя баща с опечаления вид на кралицата. Между тях съществува един светлинен поток, който ги обединява в мисловна вълна. И той като нея не е искрен в тъгата си. Не бива да позволявам изразът на моето лице да бъде забелязан от другите. Затова навеждам надолу очите си и се заклевам. На никого да не доверявам това, което сега трябва да открия за себе си. Оставям се на тази невероятна топлина, която ме обгръща отвсякъде.

Тя отново ще замъгли детското ми съзнание, за да ме кара да го притъпя с мириса на тамяна, който изпълва малката църквица. Само миг след това ние ще бъдем далече оттук и всеки от нас ще съхрани за себе си спомена за този религиозен обред. Той ще позволи на живите мъртъвци да прикрият своите тайнствени помисли. От този миг аз вече ще престана да бъда малкият Хари, който досега приемаше света чрез афинитета на своята детска фантазия. Отсега нататък ще бъда за вас същият Хари, който вие познавате. Не ви обещавам това да се случи толкова бързо. Нещо вътре в мен прегоря, нещо се случи. Вече не мога да остана същото това малко момче, за което всички си мислят, че не разбира за какво днес си говорят възрастните. Аз много добре ги разбирам, но се ужасявам от мисълта, която ме залива със своята мрачна прокоба.

Уилям, от този скръбен момент ние ще бъдем някак си странно разделени. Ти си първият пряк наследник на Кралството, а аз, малкият Хари, завинаги ще си остана в сянката на твоето кралско величие. Обещавам, да не си пожелавам, да бъда на твоето място. Това може да ме раздвои. Тази мисъл не е моя, навярно някой ми я нашепва, някой ми ги диктува тези неща. Аз не бих могъл да го разпозная веднага, че това всъщност е той, повикът на нашата майчица. Тя се отдалечава от нас и полита някъде там, където със сигурност я очаква нейното тяло. Това е труден процес, но аз съм очарован от него. Не съм подозирал, че мъртвите могат да летят...

„Колко си прекрасна, майчице моя! Остани си такава, каквато тази нощ те видях в моите сънища. Обичам те толкова много! Ти не разбираш, че с Уилям страдаме, но от благоприличие сме си надянали маските на тази действителност. Вече сме под прикритието на нощта, която обещава да бъде трагично жестока за нас.”

Господи, всичко, което видях в малката църква, е истина! Днес те ми отслужиха панахида на мен, мъртвата Даяна. Мислех си, че продължавам да сънувам този странен сън, който ме преследва повече от едно денонощие. Когато днес ме призоваха чрез молитвите на този отец, аз вече не съм сигурна в себе си. Досега си мислех, че всичко това е като една вълшебна игра. Затова си казвах:

„Не се страхувай, Даяна, това може да се окаже едно съновидение. След което ти ще се събудиш и всичко ще бъде така, както си беше преди. Слънцето ще изгрява не само за теб, но и за тези, които обичаш. Те ще разпиляват тъгата си в бисерно едри, кехлибарени сълзи. Аз осъзнавам, че всичко това е само една илюзорна измама. Мъртва съм, нали? Моля ви, кажете ми, аз го прочетох в очите на синовете си.”
Нали, Хари? Колко много те обичам сега! Ти, синко, сам го излъчи с мисълта си. А аз не бих могла да повярвам на илюзорната нишка, която замъглява моята памет. Трябва да бъда много трезва, касае се за съдбата на моите невръстни деца, които аз обожавам до болка. Дали те ще могат да се справят с определеното усещане, че мама я няма край тях?

Уилям, ти сега не можеш да разсъждаваш трезво и продължаваш да страдаш. Душата ти се рее надалеко, където ще трябва да търсиш помощ не само за мен, но и за себе си, сине. Повярвай ми, всичко това е една жестока истина. Аз никога повече няма да бъда същата тази млада и жена, която до вчера нежно те докосваше с ръцете си. Все още дочувам гласа, който продължава да звучи в паметта ми:

„Не заминавай, мамо, остани си при нас, твоите мили деца! Да знаеш само как те обичаме с Хари!”

Нима е възможно едно толкова малко дете да страда така за смъртта на своята майка? Кой ще ми плати дан за всичко това, което днес ми причиниха враговете ми? Как бих искала да ти повярвам, скъпи мой, и колко е късно да обещавам, че аз ще изпълня това, за което ме молиш! Сега аз съм един спомен за теб, но след време, когато излезеш от влиянието на моята мисъл, ще ме почувстваш толкова жива, колкото ме чувстваше и преди. Давам ти моята майчина дума. Обещавам ти, скъпи, завинаги да остана твоята майка. Уилям, не мога да се задържам по-дълго в паметта ти, мисълта на Хари е много по-силна от твоята. Тя продължава да ме преследва и аз отлитам при него, малкия принц. Ще трябва да му помогна да излезе от своята детска наивност, с която той възприема своите близки. Хари е толкова малък, но продължава да носи върху плещите си тежестта на моята майчина обич. Все още не мога да си простя, че изоставих своите малки деца. Оставих ги завинаги там, където сърцето ми пламти с огъня на една неугасваща обич.

„Мили мой, прости ми, не можах да опазя твоите дни от непосилната мъка, която дълбае сърцето ти. Не укорявай своите близки, момчето ми. Аз съм виновна за своята смърт. Между нас не съществува причина, поради която да се съмняваш сега. Те не ме обичат така, както ти искаш да обичат твоята майка. Ние с теб сме близки по кръв, сине, затова така дълбоко изстрадваш моята гибел. Какво можем да кажем за тези, за които аз съм само една обикновена жена? Една мъртва принцеса, чрез която те осъществиха своята мисъл-мечта. Да ги даря с наследници на кралския трон. Прости им, Хари, те са невинни! Прости им, тъй както аз им прощавам за ненавистта, с която изпълват душата си. Сгреших, това вече не е омраза, това е само едно омиротворяване. Отсега нататък техният свят ще бъде прочистен от мисълта за мен, твоята майка. Обещай ми само едно, никога да не казваш какво видя в малката църквица."

Навярно вие така си мислите, но аз ще продължавам да съществувам във вашата памет. Ако някой от вас се опита да ме изтрие оттам, той ще бъде наказан от всеобщата памет на битието. Тя няма да позволи на нейната плака да бъде все така унищожавана от нечия мисъл. Знам, ще си остана Даяна за тези, които са съхранили в себе си едни противоречиви нюанси. За тях аз съм само една майка за синовете си. Ако искате да се противопоставите на неумолимата достоверност, то веднага ще се сблъскате с моята майчина обич. А тя ще изгори скритите помисли на вашата прикрита душа. Ще се опитам да бъда любвеобилна в този час на религиозно омиротворяване. Ще изхвърля от себе си мрачната мисъл на тези, които ме изпълват с нея. Обещавам пред невинната съвест на синовете си, че аз, Даяна, принцесата на Уелс, ще остана за тях светъл спомен завинаги. Те ще продължават да ме възприемат като прототип на своята майка, а аз ще ги обичам толкова силно, както никой друг като мен не би сторил това. Независимо къде ще се рее моята невинна душа, ще ги следвам навсякъде. Ще ги закрилям като птицата-майка, която ще брани своето родно гнездо. Няма да позволя на никого да се докосне до тях, обещавам ви...

Аз ви прощавам, Ваше величество, колко сте наивна в мисълта си! Все още продължавате да мислите за величието на Вашето кралство. Това, че сега другите се молят за мен, не ви дава право да ме отхвърляте от паметта си. Вашият син е застинал в тази трагична осанка на мисълта. Сега той трябва да изиграе сполучливо ролята на страдащ баща, чиито синове са загубили своята майка. А що се касае до мен, аз отлично прозирам мисълта му. Виждам как тя се промъква тайно към паметта на една друга жена, с която той отдавна общува. Това е кощунство не само с моята памет. Така Чарлз наскърбява децата си, застинали в своята неистова мъка по мен, тяхната майка.

Боже, кажи ми, какво да сторя, за да избягам оттук? Той е безскруполен, що се отнася до навика да мисли само за нея. Жената, която не ми позволи в този живот да бъда щастлива съпруга и майка. Навярно принцът не ще устои на любовния повик и само след миг ще ме отхвърли напълно от себе си. Тогава аз няма да скрия това унижение, което нося със себе си...

„Ти си все още същият, Чарлз, засрами се! Не бързай да отправяш мисълта си към нея в тази минута на религиозен покой. За това ще имаш предостатъчно време тогава, когато плътта ми вече ще бъде в плен на земята. Бъди в синхрон със скръбта на децата си, много те моля. Тях не можеш да измамиш, повярвай ми. Те вече имат собствено светоусещане, затова нека сами да решат. Дали да забравят за своята майка, или дълбоко вътре в себе си да притаят своята обич към нея? Тава е тяхно рождено право и ти не трябва да се докосваш до него.”
Сега ви оставям, нека всеки да бъде съдник на своята съвест. Затова, когато в тази малка църква молитвата е вече към края си, се приготвям да полетя назад, където ме очаква моето тяло. Аз трябва да бъда вярна негова стража. Да застана смирено до него и да изчакам съдбата да ме смири в своето ложе. Колко много се тревожа не само за себе си, тревожа се за целия свят! Къде другаде по света една истинска принцеса ще падне на колене, за да се моли за себе си? Той би се обърнал назад в своето русло, а Слънцето завинаги ще застине, напълно усамотено в своята огнена пещ...

Простете ми, Ваше светейшество! Когато призовавате небесните ангели, си позволявам да бъда откровена и пряма с душите на моите близки. Колко сте истинен вие, когато днес пожелавате покой за душата ми! Това позволява да се чувствам смирена и да се превърна в страдалница, каквато всички желаят да му усетят. Да бъде, аз ще изпълня това желание, но не ви обещавам да бъда подвластна отново на вас. Все още съм пламенна и чувствена душа, която ще броди във вашия свят, за да търси отговор на толкова много въпроси.
„Прости ми сега, мой малък Хари. Накарах те да бъдеш близо до мен, за да усетиш дъха ми. Полагам ръка върху лицето ти, за да избърша отново сълзата, която не спира да се изплъзва по дългите светли ресници на твоите прекрасни очи. Обещай ми едно, моля те, да си мислиш за мен, живата Даяна! Аз винаги ще се позовавам на моите спомени. Прости ми, мама!"


Photo

Post has attachment
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА СВЕТИЦАТА

Бог да е с теб, момичето ми. Не бива да се боиш от нищо, Даяна. Аз съм тук и няма да позволя на никого да те наскърбява с мисъл. Колко са скръбни очите ти, насочени към земния свят! Не бива така, дъще, не бива. Извиси се нагоре, Даяна, за да видиш как Вселената ни приема в обятията на многоликия Космос.

„О, Господи, защо не пожали нея, невинната? Защо позволи мрак да обгърне нощта над Франция и да пропусне след себе си зловещата ръка на смъртта, която не се поколеба да отнеме живота на принцеса Даяна. Повярвай ми, бих дала всичко от себе си, това да не се беше случвало."

Сега разбирам, не бих могла да се справя с тази жестокост и суета. Тук има разплитане на стари кармични вражди. Кажете, необходимо ли беше да се жертва разума на една толкова умна жена? Защо тялото й се превърна в мишена на земните страсти? Аз винаги защитавам беззащитните по света. Правя го и сега, когато Даяна има нужда да бъде погалена. Колко красиви са косите и синевата на очите й! Да си призная, аз съм прехласната пред красотата на тази невероятна жена. Кой поревнува от хубост такава? Зная, че не трябва да се удивлявам от красотата на Даяна. Затова се прекланям пред това невинно лице, обгърнато в сянката на една пълна забрава. Защо заложихте този трагичен момент в живота на принцесата? Не им позволихте да изживеят любовта си така, както те са я изживявали в своето минало. Аз знам, че думите ще останат без отговор, затова ви призовавам да го дадете пред будната съвест на епохата. Защо не и пред вашата, която трепери от малодушие? Ще се опитам да загатна за тайнствеността, с която е обвита гибелта на принцесата. Усещам, че някой ме кара да замълча и това, което исках да кажа, да претворя в мълчание.

Трябва да го направя, за да защитя честта на потърпевшата. Даяна няма нужда от тази защита, тя има нужда от моята обич. Затова аз ще я отдам безрезервно от себе си. Няма да се спасите от импулсите на вината, която продължава да ви преследва в нощта. Тя ви кара да останете будни, изправени пред страшния съд на епохата. Колко грехове са натрупали хората! Кой ще ги изплаща сега? Всеки навежда главата си и чака гилотината да падне върху съседната. Молете се Бог да бъде милостив към нас, грешните люде, иначе аз не бих могла да ви обясня какво ви очаква в бъдеще. Колко много сълзи ще изплачете вие, в които ще заложите вината за бъдния век! Боговете се молят Земята да бъде пречистена, а върху нея да се раждат хора, просветлени от Разума на Вселената. Аз съм една стара жена, която се явява ваш обвинител. Не бива да ми се противопоставяте с тази непонятна мисъл за надмощие. Не мога да бъда ваша ответница, щом сте забравили пътя към Бога. Той никога няма да ви прости това грехопадение. Да не се вслушвате в гласа на съдбата си и да се вложите в кармичния дълг. Аз съчувствам на тези, които имат нужда от моята помощ.

Затова, когато нощта ви застигне, се явявам с този кортеж, който обединява мисълта ни към Бога. Искам да устремя душите ви към светлите простори на Слънцето, където сме гости в дома на Отеца. Нали така ни обеща Христос, когато се възнесе към Бога? Там има място за всички онеправдани души. Повярвайте, не жалете своето време, когато се отнася до изкуплението на греховете ви. Бог ми е свидетел на това как аз се моля за тяхното изкупление. Ще се опитам да изкупя вината си, че не успях да помогна на лейди Даяна. Ако бях настояла да тръгне след мен, сега щеше да бъде все още жива. Искате да узнаете коя съм и защо се моля за вас? Тогава слушайте, аз съм тази, която преди векове се роди върху земята на Александрия. Тази, за която казват сега, че носи в себе си душата на Света Екатерина. Тя беше и си остава пряк носител на моя дух още тогава, когато се бях въплътила в тялото на тази невинна страдалница. Днес вие ме чествате в деня на църковните празници, но аз не знаех чие потекло тече в моите вени. След като разтворих книгата на живота, останах изумена. Моето име се чества в деня на тази земна светица. Каква приятна изненада виждам върху вашите грешни лица.

„Света Екатерина, позволи ми да се докосна с ръцете си до твоята благост. Ти си изворът, при който аз ще се връщам, когато имам нужда да се потопя в своето минало.”

Майчице моя, невестице, ти си ме, майко, родила за орис, чрез която аз съм закърмена. Защо не съм подозирала чия душа нося в себе си? Непростимо е да не знаеш своето минало. Боже, прости ми, че изоставих своята националност и се устремих към целостта на други народи! Знаеш ли, мамо, с каква съдба са ме орисали моите добри орисници? Да съм еталон на страдание. Очите ми са широко отворени и аз гледам с полезрението на жена, която е осъзнала своето минало. Агнес Гонджа Бояджиу е името, чрез което се представям пред Бога. Сега вие ме призовавате чрез името на Майка Тереза, с което ме знаят и моите поклонници. Пожелавам си винаги, когато слизам, да нося със себе си спомена за минали инкарнации. Сега разбирам, че това е невъзможно. Когато се докосвам до моята същност, в паметта ми изгасват огнища, свързани с моето минало. Аз оставам в плен на забрава, която няма да позволи да започна растежа си върху славата на тази светица. Тя е тази, която ме омайва със силата на своята обич. Моля, изслушайте изповедта ми, изпълнена с много любов.

Изказах ви моето име и между нас се установи близост, която отдавам на вашия сан. Не бих могла да продължа изповедта, докато не ме докоснете с мисъл. Вие ме правите щастлива, както някога, когато се молех пред иконата с Младенеца. Бог да озари душата ми с нетленно богатство и да ме признае своя невеста. Навярно е дочул молитвата ми към него, щом ме удостои с честта да бъда закрилница на грешните. Днес миналото се откроява пред мен и аз в унес осъзнавам, че тази девойка притежава моето име. Всички искат да приема царската заповед и да преклоня глава пред земния господар. Непосилно за мен, безгрешната, която избра да бъде вярна невеста на Бога. Трябва да спазвам този религиозен обет, който съм дала пред него, иначе той ще ме направи своя страдалница. Няма да изменя на своя небесен жених, нито ще преклоня глава пред безбожния цар. Той се явява най-жестокия властник, а Бог няма да опрости неговата вина.

„Почакай, царю, ти не знаеш с каква голяма обич е закърмена моята невинна душа. Аз съм дала обет и съм се врекла пред Бога. Тогава защо продължаваш да сипеш хули и да терзаеш плътта ми с остър кинжал?”

Не чува той моите вопли. Гневът му прераства в ярост, когато аз, Екатерина невинна, за пореден път отхвърлям царските почести и приютявам снагата си в тази тъмница. Сега трябва да чакам Божието благоволение, с което Бог ме дари. Дали ще мога да издържа на това мъчение, на което утре ще подложат снагата ми? Не бих могла да отмина спомена си за тази жена, която в тъмна доба наметна черна качулка, за да скрие от стражите своето бяло лице. Тя дойде при мен, девицата, за да се закърми от моята истина. Тогава в нас пламна искра, която се пренесе в този живот. Не може да бъде, две души да се срещнат отново след толкова векове, за да бъдат едно неразривно ядро. Навярно Бог е решил да ни изправи пред изпитание, за да защитим своето верую...

„Почакай, царице небесна, не докосвай моята дреха, с това ще си навлечеш гнева на Самодържеца.”

Опитвам се с думи да спра набега на тази царска осанка, която тогава не се поколеба. Да падне пред нозете на една грешница и да се моли да бъда за нея този преходен мост, който ще я свърже с новото верую. Как бих могла да откажа? Бог пожела да ни обедини в една кехлибарена броеница. Тя, царица Августа, и аз, Екатерина, бяхме посечени от острието на една гилотина.

О, Боже, до каква свята истина се докосва паметта ми! Ти, Августа, си тази царица, която днес се прекланя пред мен. Улавям резонанса на тези вибрации, които ме упояват със своята обич неземна. Царице моя, пред която аз съм склонна да наведа глава. Ти си древната потомка на духа, който след векове отново ще облече плътта на една велика жена. Сега моите устни ще отронят името, чрез което се представяш пред мен. Бедна моя, Даяна, ти си тази наследница на духа, на която утре царят ще нареди да отсекат главица. Нима съм причина за твоята смърт? Изумявам пред древната тайна, която от векове свързва душите ни и обещавам да запазя нейната цялост. След време ще се срещнем отново и аз ще проясня паметта си. Ще си спомня мига, в който царица Августа напусна билия свят. Кой да ми каже сега, че ние с нея ще се докоснем отново?

„Чуваш ли, принцесо моя? Събуди се, аз съм твоята съвест от древността. Нима си забравила, че ти не пожела царските почести? Сама възропта срещу тези, които не ти позволиха да изповядаш истината за Небесния принц. Тогава царственост и Богопоможие се сляха ведно."

Имай милост, Господи! Тогава тя ме изпревари в смъртта, както и днес не пожела да дочака моята святост да й подаде ръката си. Кой от вас ще опровергае древната истинност? Кой ще позволи на паметта ми да изтрие спомена за тази жена, която като царица Августа положи главата си под острието на една гилотина? Дали да разкрия жестокия облик на безбожния цар? Имам предчувствие, че не трябва да го изказвам сега. Той е пряк носител на кармичния възел, в който ние се вплитаме заедно. Ще ви кажа само това, че за в бъдеще духът му ще съпровожда нашата близост. Защо съм се отдала на Бога? Има нещо, което вие не осъзнавате. Ще ме осъдите на безбожие, след като чуете моята изповед. Навярно си мислите, че аз с лека ръка си присвоявам името на светицата. Не бива така, на мен не ми трябва, аз съм Богопомазана. Страшният съд наближава и тогава ще трябва да заложите душите си пред нозете на Божия Агнец. Паметта на Майка Тереза е прояснена от прозрението на Всевишния. Нека той да отсъди дали аз се вложих в паметта на епоха, засияла с имената на нашето проявление.

„Даяна, виждаш ли откога нашите души са свързани в кехлибарена броеница? Колко пъти те съветвах, дъще? Да хвърлиш светските одежди и да наденеш бялата роба на мъченицата. Да тръгнеш с мен по света, за да запазиш живота си. Ти си подчинена на кралски тегоби, затова се раждаш под звездата на техния сан. Пожелай си нещо, Даяна, в един следващ живот провидението да ти даде за спасител Божията промисъл."

Photo

Post has attachment
АНГЛИЯ ГУБИ КРАЛИЦА

Как се осмелявате да ме провокирате с темата за моята вековна наследственост на престола? Колко пъти ще трябва да изповядам душата си пред тези, които днес ме призовават от света на живите? Колко съм импулсивна, когато някой от тях има дързостта да ме изложи пред света! Тогава той ще се удиви от факта, че моята плът не се подлага на разложение. Земята не си позволява да ме приеме в себе си, след като аз съм отдала душата си на Вселената. Сега разбирам, тя иска да ме запази за вечността, в която времето е спряло...

Моя родна земя, потуши в себе си вестта, чрез която те накарах да забулиш главата си с тъмния воал на скръбта. Понякога е доста трудно да приемеш истината, че една от твоите любими дъщери е почувствала трагизма на своята съдба. И е положила главата си върху гилотината на средновековния фатализъм. Аз съм трудна като плът за превъплъщение на тази земя. Душата ми би се чувствала по-спокойна, когато напусне оковите на своето тяло. Сега е по-различно, аз вече не управлявах Кралството.

„Тогава защо ти, ориснице моя, ме ориса с много болка в душата ми? Защо този път не пожела да изградя докрай съдба, която ми обещаваше кралска корона? Защо не изчака мига, в който щяха да ме коронясат с корона от скъпоценни камъни? Защо не ми позволи да изпитам тази наслада, която вече съм изпитвала приживе?”
Винаги съм слизала на тази Земя с убеждение, че аз съм родена за кралска особа. Никой от вас не иска да се позовавам на кралския сан. Вие се обиждате от мисълта, че една мъртва принцеса може да оспорва кралската корона. На вас ви е по-лесно да ме оплачете с крокодилски сълзи, отколкото да наведете надолу главите си в мига, в който флагът на Англия ще се смъкне наполовина. А след това отново да се отдадете на своите разгулни спомени. Вас само за това ви бива, да унижавате другите около вас. Няма що, това ми било уважавано кралско семейство!

Така да бъде, аз вече съм мъртва. Кой от вас след години би могъл да се противопостави на мисълта, че с него няма да постъпят по същия начин? Кой се чувства застрахован от обсега на съдбата си? Тържествувате, запленени от ласкателствата на пресата, от присъствието на тази подмолна жена, за която се казва, че се влага в моята сянка. Повярвайте, Бъкингам е паднал в нозете ми, щом не може да различи величието на една кралска особа от простолюдието на една обикновена жена. Простете, че се опитам да се вложа в способността си да бъда арогантна. Понякога ме карахте да се чувствам унижена от това, че аз мога да бъда една достойна наследница на кралския трон. Нима не изпълних обета, който дадох пред Бога и пред невръстните кралски наследници? Кой от вас ще се опита да опровергае моите думи сега? Кой ще ми върне надеждата, че всичко това е една нелепа шега?

„Ти ли, принце, който си спомняш за моята обич сега? Нима можеш да опровергаеш тази истина, че аз бях една недостъпна девица? Знам как се чувстваш, горд си от мисълта, че даже мъртва, Даяна няма да оспорва тази кралска корона. Ти навярно се готвиш за тържеството на своята правда. Трябва да охладя импулса, с който се влагаш в мисълта да бъдеш престолонаследник на Англия. Знам, че Бог никога няма да позволи на този човек, който постъпи несправедливо с мен. Няма да го надари с тази титла, с която аз бих могла да се назова, ако звездите не ми бяха предначертали трагична осанка на моята съдба."

Никога не бих позволила да се случи това. Затова сега ще се опитам да надникна в книгата на живота, за да узная всичко, което е предначертано за Англия. Това е чудесно, тронът ще се наследи от потомствена кръв. Ако поискам Бог да бъде справедлив спрямо мен, трябва да кажа, че една част от кралското величие се дължи на принцеса Даяна. Аз съм участвала наравно в тази тържественост, чрез която в моята утроба се зароди ембрионът на английския крал. Поне за това вие сте длъжни да се отнасяте с мен както подобава на възвишена дама.

„Повярвай ми, Уилям, момчето ми, след време това ще се случи. В този тържествен ден, в който ти ще застанеш начело на трона, аз ще бъда най-щастливата майка на света. Моят син ще се изкачи вместо мен на престола. Ако някой от вас се съмнява, че ще накърни моята кралска наследственост, дълбоко се лъже. Това никога няма да стане. Аз ще бъда над тези, които ми попречиха да бъда една достойна кралица. Тогава те ще се кланят в краката ти, а това ще бъде една достойна победа за мен, принцеса Даяна. На никого повече няма да позволя да ме унижава, както го направиха те.

Моля те, Уилям, вслушай се в думите на своята майка. Ти си надарен със способността да мислиш трезво по всички въпроси, които ще са свързани със съдбата на Кралството. Не позволявай на тези, които ще се опитат да бъдат твои съветници, да те напътстват с мисълта си. Бъди винаги проникновен, що се отнася до държавните въпроси. Ако се вслушаш в гласа на сърцето си, ще бъдеш подвластен на определени чувства, а те понякога ще те накарат да изневериш на своята кралска особа. Аз искам от теб да боравиш с мисълта, която първа докосва твоята памет. Тя принадлежи на Бога, затова те уверявам, че това ще бъде твоята звездна посока. Не бих могла да си пожелая нещо по-прекрасно от вълшебния миг, в който моята кралска кръв ще управлява отново.”

„Ти, Чарлз, имаш ли същата увереност в себе си? Нима в твоите вени не тече потомствената кръв на английската аристокрация? Не можеш да се защитиш пред мен, мъртвата Даяна. Затова сам, без да да осъзнаваш защо, се усещаш по-особено отпреди и избърсваш студената пот от челото си. Винаги, когато споменът изплува в паметта ти, ще продължаваш да се чувстваш неловко."

Така да бъде, аз вече съм жертвен огън за тези, които се опитват да ме обжарват с дъха си. Каква силна и устремна сила излъчвам от себе си! Ако искате да ми я отнемете, уверявам ви, това ще се равни на колосален взрив в сърцевината на Слънцето. Сега се чувствам обновена от мисълта, която се излъчва към мен. Англия е тази страна, която за пореден път ще трябва да даде убежище на душата ми. Затова аз ще бъда съпричастна към това, което ще се случи с мен за в бъдеще. Уверявам ви, мои поклонници, вие, които сте запазили частица в паметта си за лейди Даяна, никога не бих ви упрекнала в некоректност спрямо моята кралска особа. Това, което отдадохте като почит в онези траурни дни на моята кончина, аз не бих могла да забравя до последния дъх на душата си. Тя винаги ще се връща с мисълта, че трябва да отдаде своята любов на хората, които с толкова много тъга я излъчиха от сърцата си. Признавам, че когато вие отронвахте горчиви сълзи за мен, те се превръщаха в скъпоценни камъни, с които обсипвах душата си. Нима не усещате? Нейното сияние е толкова силно, когато се завръщам над Лондон и засиявам над Бъкингам с ореола си. Не ме откривате в лъчите на Слънцето, нито ме усещате в полъха на утринния вятър.

Нима тези първи капки роса, които сутрин зората ми отдава за вас, не са скъп спомен за моите сълзи? Нито дъждът, който отмива тъгата ми по радостта, с която аз наблюдавам своите мили деца. Колко съм щастлива в тези последни мигове, в които народът на Англия се прощава с принцесата на Уелс! Бях във всяко човешко същество, което в този миг тъгуваше за мен, лейди Даяна. Никога няма да забравя това. Исках да се изправя от лоното на смъртта, за да ви уверя, че не напуснах и живота си по собствена воля. Той ме изостави още в мига, когато планетите бяха отредили трагична развръзка за моята съдба. Дали само те са виновни за моята смърт? Колко е тежко да си отидеш толкова млада! Ако вие умеете да бъдете съпричастни на моята участ, трябва да откриете, че аз още в мига на смъртта си се преродих отново. Трябваше да продължа всичко това, което не можах да довърша приживе. Тогава се роди една нова лейди Даяна. Сега аз ще представям английското кралство пред Бога, който ще ме увековечи да бъда една неродена принцеса. След време тя ще се появи в обсега на кралския двор, за да има тази невероятна възможност да ви припомни за себе си. Лейди Даяна е безсмъртна, приятели мои. А що се отнася до тържеството на моята душа, уверявам ви, аз съм толкова силна, че ако искате да ме усетите близо до вас, останете будни. А когато всяка вечер засиявам върху небосклона, си кажете:

„Това наистина е тя, лейди Даяна!”

Това е последната възможност да ви припомня за себе си. Знам как ще се наскърби кралицата, след като узнае за моите помисли.
Простете ми, Ваше кралско величество! Аз бях една послушна принцеса, що се касае до представата ви за потомствена аристокрация. Родена съм с освободена душа, която не можеше да понася оковите на кралския двор. Затова, когато мен ме потъпкваха като съпруга и майка на кралски наследници, реших да докажа на себе си и на света, че имам право да бъда почитана като една височайша особа. Толкова ли е трудно всичко това? Сърцето ми се нуждаеше от истинска обич, за която аз платих с цената на своя живот. И това ви е малко, нали? Вие искате все повече и повече, за да можете да унижавате принцеса Даяна. Кога ще свърши всичко това, за да мога да управлявам отново? Как се чувствате сега, Ваше кралско величество? Щастлива ли сте, че никой не си спомня за мен? Най-после вашият син осъществи своето неотменно желание. Да бъде в прегръдките на жена, за която ви напомних, няма кралско потекло. Сигурно сте примирили своя деспотизъм в името на принца. Навярно сега той се чувства щастлив, след като аз не съществувам като пречка за душевните му терзания. Опитвам се да бъда съпричастна, но това е невъзможно.

Душата ми е накърнена от вашите обиди, затова аз никога няма да ви простя, никога! Това може би ще се случи тогава, когато душата на Вашето кралско подобие се яви на изпит пред Всевишния. Сама знаете, че всички души се явяват пред Страшния съд. Тогава аз ще застана отново величествено на трона си, който сега не напускам нито за миг. Около мен ще се нижат кралските пажове, а вие ще ми поискате прошка, след което ще паднете ниско в нозете ми. Уверявам ви, Елизабет, ще се опитам да бъда благосклонна към вас. Колко сте уязвима! Дори моето сърце, което си спомня за дните, прекарани в кралския двор, не може да бъде безмилостно. То трябва да прости на тази, която никога няма да ме обича. Нека да си призная, земна кралице, аз винаги ще се чувствам издигната на един по-висок пиедестал от вашето кралско достойнство. Душата ми е по-красива от вашата, без омраза и безверие. Тя е изпълнена с обич и преклонение към всички тези, които излъчват към мен същите чувства на уважение. Вие продължавате да стоите прикована към своето ложе, дори в предсмъртния си час ще бълнувате моето име. Обещавам, тогава ще продължавам да бдя над вашия нощен покой. Колко нещастна ще бъдете вие, когато се върнете в своите спомени! Аз, мъртвата принцеса Даяна, ще бъда невидим съдник на кралицата-майка.

„Уверявам ви, мои поклонници, можете да ми имате пълно доверие. Аз не бих постъпила по начин, по който постъпиха с мен.”

Знаете ли какво, майко-кралице? Още отсега ви уреждам място до себе си. Не се надявайте, че ще стана от трона си и ще го отстъпя на вашето кралско подобие. Аз не възнамерявам да сторя това. Вие се убедихте, че освен кралски устои има и небесни, които са реалното отражение на земния свят. Сега ние сме един на един. Вие пропилявахте умението и способността да създавате интриги в кралския двор, а след това се опитвахте да ги омиротворите по същия начин. Сега аз не бих искала да бъда ваша ответница. Не бих искала да ви нараня с този остър кинжал, с който вие пронизахте душата ми. Оставям ви на пълно спокойствие, без да мога да ви отредя място в моите кралски покои. Ще трябва сама да градите своето бъдеще. Затова, ако разсъждавате като земен човек, на който дните и годините са преброени, бих искала да направите нещо за мен. Нека ликът на принцесата да бъде върнат на тези места, от които заповядахте да бъде отлъчена...

Photo

Post has attachment
СМЪРТТА НА ПРИНЦЕСАТА - ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА

Аз искам да вярвам, че това, което вие сега ми подавате като мисъл, е кадър от илюзорния филм, който вече отдавна сънувам. Когато той отшуми в паметта ми, ще се събудя, за да извикам от радост:

„Колко е прекрасен денят!”

Ако се опитам отново да изиграя последната роля в своя живот, ще разбера, че светът наистина е театър, както беше казал преди векове Уилям Шекспир. Да, ние просто сме главните изпълнители на една пиеса, но когато наближи нейният край, актьорите винаги умират. Върху следващата страница от историята на човечеството предстои да се запише едно продължение, в което ще вземат участие други илюзорни герои. Едва сега разбирам защо този стар вълшебник на английската драма някога е изказал това подобно съждение. Сам е прозрял тайната на този живот, за който днес вие ме питате. Наистина ли смятате, че аз трябваше да си отида толкова рано? Щом вие го казвате, какво ми остава на мен, която се надява на вашето благоволение? Все още продължавам да съществувам като една вечна памет, за която днес всичко е толкова неограничено.

Да, смъртта ми беше предопределена, това си го знаех и аз. Колко пъти се убеждавах в истинността на науката! А тя винаги доказва на хората, че те никога не бива да се доверяват само на Божествената определеност. Да изживеят своя земен живот в рамките на една твърде строга закономерност. Понякога, ако ти се вслушаш в гласа на съдбата си, ще избегнеш намесата на нейната предопределеност. Ще продължиш живота си, впрегната в колесницата на своята личностна изява. Така си мислех тогава и аз, Даяна. Никога не съм допускала, че астролозите ще ме предупредят с точността на часовникаря. Имах си един свой, вълшебно-приказен свят, напълно затворен между границите на щастлива любов. Можех ли да допусна, че някой с такава жестокост ще прекърши живота ми точно в мига, в който бях на върха на своето щастие?

„Недопустимо е, Боже! Колко много мъка ми причини с тази твоя увереност да ме накажеш! Точно за това, че за миг успях да се отклоня от кармичната определеност на съдбата си.

Знам, бях определена за една друга насоченост на своята душа. Аз имах в себе си толкова много основания да вярвам в предопределеността на съдбата си. Ако наистина бях постъпила така, тя би ми определила по-щастлив живот от този, в който преживявам като част от своето минало. Изучавам съдбовната осанка на трагичността, в която за кой ли път е изпаднала душата ми. Вече разбирам, че където и да се намирам, не бих могла да избегна смъртта. Тя ме дебне в синхрон с древната поличба на съдбата, според която трябва да напусна този свят, преди още някой да ме нарече „Нейно сиятелство, кралицата на Англия!” Винаги съм искала да се откажа и от тази своя мечта, която потискам от дълги векове. И всеки път, когато си пожелая да се случи това, отнякъде към мен се прокрадва нечия чужда ръка. Случи се сега, когато в моята душа остана неизказано съмнение. Тази невероятна катастрофа да бъде доказана като краен изход от неблагоразумната постъпка на Анри Пол. Да препуска със своята непозволена скорост по улиците на нощен Париж.

Има нещо, което не може да ми донесе покой. Една светла точка се приближава към нас и с нея ме заслепява зловещото лице на смъртта. Сега всичко това се прояснява в паметта ми. Давам си сметка, че ако Анри Пол я следеше внимателно с погледа си, щеше да избегне удара, който беше невероятно жесток. Тогава ние летяхме с непозволена скорост и взаимно допълвахме телата си с тази необятна енергия, за която се казва понякога, че е безгранично космична. Не трябва да ми вярвате безусловно, аз сигурно се заблуждавам. Там някъде, в пространството около мен, изплува мисълта, че тази смърт е добре дошла за моите близки. Те все още не да могат си простят, че принцеса Даяна може бъде щастлива сега, когато кралският двор я отхвърли с пълно презрение. Как бих искала да ви изкажа своята истина! Нещо ме стяга за гърлото. Някой ме обгръща с бяла пелена, а аз осъзнавам, че това, за което си мисля сега, е вече действителност. Ако посмея да го изкажа, някой друг ще бъде странно охулен от другите:

„Виждате ли, че той сам е виновен днес за нейната смърт?”

Да, така ще си кажат тези, които като се страхуват от това, че аз още ще изкажа тяхната тайна. Не бива така, ще я запазя изцяло за вас. Дали съвестта ви няма да се бори след това? Запазете спокойствие, аз нямам у себе си някакво чувство за тази определена вина. Никога повече не бива да ме окачествявате само като ваша съдница. Ако дори сте проявили свръхчувствителност към моята неизмерима любов, уверявам ви, ще има кой да ви съди за това. Колко е жалко, че аз си отидох толкова рано! Не успях да зарадвам напълно очите си с плодовете на нашата обич. Не успях да бъда пряк свидетел на това как ще израснат моите синове. Как за първи път те ще се влюбят в своето любимо момиче? И с кого ще могат да споделят за своите пориви, щом като днес мама я няма край тях? Колко много въпроси, на които навярно ще трябва да отговаря тази моя съдба!

„Прости ми, Уилям! Ще се опитам да те проследя с мисълта си. Колко си щастлив в обкръжението на тези млади особи! Как искам да те уверя, че мама никога няма да накърни твоите чувства! Ще бъдеш щастлив, сине мой! Аз го желая това, независимо че прозирам място в паметта ти, където ти си притаил своя спомен за мен. Благодаря ти, скъпи мой, обичам те много!"

Ще бъда щастлива, че дори след моята смърт децата ми израстат като обичани кралски наследници. Никой няма да бъде в състояние да ми отнеме тяхната обич. Принцесата на Уелс я няма, инцидентът отшумя, спомените са забравени. Дори фактите, погледнати от различни страни, отдавна са си претопени в някаква странна мъглявина. Днес семейството на краля е щастливо. Мястото на освободената принцеса се заема от тази непозната жена, за която аз не искам да си спомням. Нека Бог ми прости мисълта, която днес ще излъча към нея. Аз ненавиждах тази жена и вече мога да кажа защо. Тя беше моя слугиня още тогава, когато държах в ръцете си трона на кралска Шотландия.
Повярвай ми, Камила, ти винаги си била встрани от кралското обкръжение. Тогава ти избра недостойната роля за себе си и за своето потекло. Знам цялата истина за теб, „Приятелко моя,” от древното ни минало. Ти беше в подножието на едно извисено кралско величие. Трябва да знаеш, че сега, когато отново обираш трохите от кралския пай, и това ти е много. Отдавна дебнеш този момент, за да се вмъкнеш в леглото на принца. Да поддържаш топлината на завивките такава, каквато аз я оставих след себе си. Как би могла да сравняваш моето тяло с твоето? Напразно, мила моя, аз те надвишавам по всички показатели на своето потекло. Отдавна знаеш, какво аз искам да ти кажа сега. Не бива да се учудвам на това, което днес ще видят очите ми. Ти си същото протеже на Елизабет I, което преди векове тя използваше за шпионска дейност в тайните покои на кралица Мария Стюарт. Тогава аз наистина бях една достойна властница, а ти беше само подла слугиня, която продължаваше да ме следи къде, кога и с какво се занимавам аз, древното потомствено потекло на шотландските крале. Ти, която тайно си мечтала за едно кралско подобие, имаше смелостта да ме наблюдаваш и да изпращаш писма и на кралицата-майка.

Елизабет тогава не можеше да прости на една от Стюартите. Тя трябваше да унищожи кралската династия и го направи със замаха на жесток инквизитор в съвременната епоха. И сега кралицата го извърши отново по същите правила на своето минало. Ето какво се случи преди векове и каква е настоящата действителност. Ти, последователко моя, в леглото ми и в този живот си остана извън кралския двор. Сега ще се опиташ не чрез мен, а чрез принца да оседлаеш отново камилата, за да може тя да препуска в пясъчната пустиня на нощта. Пожелавам ти щастие. Не ме карай да ти предсказвам щастлива съдба. Ти си само коректор на кралско подобие, което желае да се докаже пред света. То ще да бъде съпричастно към тези, които извън кралския двор не прекарват своя живот в разкош и величие. Ти, Камила, постигна всичко това, което си пожелала, но аз знам, не си много щастлива. Не казвай, че това е една непростима лъжа. Аристократизмът на кралете им позволява да се влюбят в едно красиво момиче. Да отнемат моминския свян, за да създадат две толкова прекрасни деца, които след време ще трябва да наследят трона. А после да забравят за своя съпружески обет и да се хвърлят в прегръдките на една случайна жена. Тя не осъзнава каква мисъл я подтикна да нарани самолюбието на лейди Даяна.

„Колко сте жалки вие, колко сте уязвими за моето пълно презрение! Макар и мъртва, аз, Даяна, винаги ще ви надвишавам със своята непоколебима устремност за чистота в човешките взаимоотношения."
Тогава си казах така. Не се е родил този, който ще принизява самочувствието на една принцеса. Не може да бъде, аз няма да го допусна никога! Не бих позволила някой да ме нарани така, както в този живот ме нараниха тези, които обичах.

„За нищо не съжалявам, принце мой! Не съжалявам за аругантността и за истинността на твоето увлечение. А само за това, че децата ми ще растат без майчина обич и ласка. И ако вие, които сега обкръжавате тяхното кралско величие, синовете ми, се опитвате да ме изтласкате от тяхната памет, повярвайте! Ще продължавам да бъда за тях потайно кътче в душата им. Запомните, те са запазили прекрасни спомени за мен, тяхната майка, която ги обича с обич неземна."

Какво повече бих могла да кажа за предопределеността на съдбата си? Не подозирах, че дори и сега аз ще продължа трагизма на своята невинна душа. Виждате ли как се развива кармичната линия? Мария-Стюарт завършва трагично живота си, а Мария-Антоанета я следва в ешафода си. Защо днес една коронована принцеса ще наследи от своето минало трагизма на една зловеща съдба? Тя попадна в същата ситуация, в каквато е сега принцеса Даяна. Днес всички се бяха съюзили срещу мен. И звездите, и планетите, застинали в някаква странна симбиоза помежду си. Едва ли са подозирали каква рана могат да нанесат на своята млада кръщелница. Бързаха ли, бързаха, за да осъществят своето желание. Да ме видят отново сама, повалена върху сцената на живота. Моля ви, не ме съжалявайте, аз вече съм жител на тази безкрайна Вселена. Доставете ми почит последна. Да полетим нагоре, където съм изградила кралски палати за една непризната принцеса. Чувате ли, приятели? Там звучат медни тръби в знак на вашето идване. Кой подготви това тържество за гостите от Земята? Кой ме дари с усещането, че аз все още съм жива?

Photo

Post has attachment
ДОДИ АЛ ФАЙЕД - ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ НА ДАЯНА

ДОДИ АЛ ФАЙЕД:

Боя се, че няма да останете много доволна от това, което излъчвам към вас. Изборът на смъртта ме намери толкова неподготвен, че се чувствам ощетен от нейната неперфектна изява. Моето тяло не познава честта, която християнската религия оказва на плътта. Чувствам се съм отделен с една невидима преграда, която не ми позволява да бъда близо до вас. Знам, че аз съм друговерец, който никога няма да принадлежи на вашата вяра. Вие сама ме потърсихте, за да узнаете как може този прелюбодеец да се чувства в Небитието. Ще научите всичко това, когато се запознаете не само с мен, но и с моето верую. Простете, че говоря с глас, изпълнен с раздразнение. Аз чувствам как вие имате по-специална нагласа към мохамеданската вяра. Затова не мога да обещая, че ще застана чинно пред вас и ще ви моля да усмирите гнева ми. Не мога да усетя във ваше присъствие тази любвеобилност, с която се обръщате към принцесата на Уелс. Аз знам, че ние, мохамеданите, не сме добре дошли в лоното на вашата християнска религия. Вие сте доста дръзка, за да потърсите досег с мен, затова ви поднасям своето уважение.

Моля ви, нека да бъдем откровени един към друг. Аз не искам да противореча на вашата религия, вие можете да сторете същото. Да бъдете в синхрон с душата ми, за да ме почувствате толкова близо до себе си, както почувствахте и Даяна. Знам, че сега ще бъде тежко за двама ни. Тя принадлежи към християнския ореол на вероизповедание, а аз към мохамеданския. Сякаш е настъпил краят на света и двете религии са се изправили една срещу друга. Всяка от тях ще трябва да защити своето верую. Признавам, вие ми вдъхвате особено чувство на смирение, затова аз се чувствам уязвим от вас. В същото време трябва да сте усетили гордия дух на Исляма, който никога досега не се е поддавал на унижение. Щом като толкова настоявате, мога да направя пълен компромис със себе си. Досега не съм го правил пред чужд изповедник, но нещо ме кара да ви повярвам. Вие сте привърженичка на тази всемирна религия, която има същия символ на Слънцето, както и нашата…

„О, Аллах, прости ми! Уподобих символа на мохамеданството с друга истина, която мога да различа, след като вече не съм подвластен само на тялото. Моля се да бъдеш милостив и да ми простиш това, че аз се прекланям пред тази, която днес ще изповяда душата ми."

„Няма преграда за мисълта на Всевишния!”

Проповядвате ми вашата истина и аз се чувствам успокоен. Сега вече знам, че Аллах е един за всички, които вярват във величието на Създателя. А ние сме тези грешници, които понякога се уподобяват на различни приемници на мисълта му. Как не съм достигнал до истината, че днес всички религии са обединени от общия заряд на Разума? Трябваше ли да изживея смъртта като една трагична развръзка на моя живот, за да разбера, че в Небитието няма определена разлика в съжденията за тази всемирна и безконечна мисъл, която се уподобява на Божествената. Простете ми, че само преди миг ви назовах друговерница. Сега виждам, че вие се сливате с облика на тази непозната жена, която ние също почитаме като майката на пророка. Защо изказах тези подобни слова? Нима искате да кажете, че всяка жена на света може да се почита като Мириам?

„Прости ми, Аллах, че произнесох името на светицата, която ние прославяме от векове! Почувствах за миг как аз се намирам пред нейните нозе, а тя ме гали по косите, тъй както мама някога ме галеше преди да заспя."

Прости ми, Мириам, бях един непослушен син! Усещам как болка започва отново да гложди плътта ми, как душата ми сама се насища с терзание. Ти ми казваш сега, че аз напълно си го заслужих този урок на смъртта. Колко съм грешен и колко съм богат! Като си помисля какво несметно богатство оставих след себе си, свят ми се завива. Пред тебе, майко на Мохамеда, мога да изплача душата си. Казваш ми да не се притеснявам от тази жена, която ме приласкава към себе си. Тя е друговерница, но ти ми позволяваш да се вслушам в шепота, който мисълта донася до мен. Навярно с това иска да ми каже, че аз съм този наследник на обичта, с която лейди Даяна ме дарява. Ти ме съветваш да намеря верния тон, чрез който да усмиря душата си. Това е един много добър съвет, повярвай ми.

Ще те послушам, майко на Мохамеда. Ще повярвам в този ефирен образ, който сега се проявява в мен. Трябва да уравновеся душата си и тя да се успокои от мисълта, че аз не върша никакъв грях, ако се принизя до мисълта на една друговерница. Виждам, ти носиш черна шамия и криеш очите си от хорските погледи. Това означава ли, че в миналото си принадлежала на нашата вяра? Моля те, постой още малко така, докато аз привикна към мисълта, че някой друг ще изповядва душата ми. Колко е трудно да се устои, когато в небитието границите между религиите се размиват изцяло! На теб ти се иска да ги запазиш, нали? Така е по-добре, да се чувстваш приравнен към всемирната религия. Образът на Слънцето остава единен за тези, които днес вярват във вечния огън. За мен той е начало и край на света. Едно огнено ядро, фокусиращо нашите енергии...

Постепенно усмирих душата си и съм готов на заколение. Нали така казват тези, които желаят да принесат жертвоприношение? Искам да притая този вълшебен глас, на който винаги се молех приживе. Да запазя тази усмивка, която днес моята изповедница отправя към мен. Щом Аллах те допуска до моята памет и аз трябва да те почувствам до себе си. Обещавам да бъда негов раб, който ти ще помажеш с елея на омиротворението. Сега всичко е наред, изправям снагата си, която бях положил на земята и вдигам очи към теб, Аллах. Ще те помоля тази изповед да бъде безконечна, докато успея да вложа душата си в смирение. Искаш ли да узнаеш защо аз и Даяна, бяхме определени един за друг? Ще ти разкрия нашата тайна, за да можеш да я предадеш и на другите. Да, те също като теб ще се питат. Защо една английска принцеса предпочете мъж от Исляма?

Знам, че това може да бъде тежък удар за тези, които ни обвиняват в друговерско прелюбодеяние. И още, че татко ми е сърдит за това, че аз не устоях на своята дума. Да се откажа от тази жена, която беше обсебила всяка фибра на моята душа. Вие се опитвахте да ни разделите, искахте да се подчиним на вашата воля. Никой от вас не се опита да разбере защо две души копнеят да бъдат едно неразривно ядро. Вече мога да си призная, че връзката ми с Даяна беше от нашето минало, когато бях близо до нея. Трябва да бъда още по-убедителен, за да ви докажа, че тогава бях този крал на Франция, с когото тя беше преди векове. Ние изживяхме този средновековен фатализъм, който беше заложила предварително съдбата ни. Колко е жалко една кралица да си отиде толкова рано!

„Мария-Антоанета, това си ти, мила моя! Сега те обичам толкова силно, колкото те обичах преди! Не познаваш ли в мен своя съпруг? Днес ти принадлежиш на английската нация. Ако ние тогава не се бяхме родили във Франция, нямаше да можем да се срещнем сега, за да изживеем това, което ни преследва от векове. Колко много те боли, че беше жестоко посечена! Аз исках да ти го спестя този спомен, Даяна, но сега той отново изплува в мен. Дори не бих могъл да го прикрия завинаги. Мисълта ми беше изцяло прегряла от спомени за нашето минало, където бяхме много щастливи в двора на висшата френска аристокрация. Знам, че аз не бива да ви доверявам всичко това. Вече разбирам защо бях устремен към кралското семейство на Англия. Защо, когато срещнах тази жена, си казах:

„Тя ще бъде всичко за мен в дните, които ми остават да изживея на тази Земя!”

А ти, мила моя, си този скъп спомен от прежните дни. Бих искал сега в стих да извая твоята неземна красота. Да повикам ли кочияша, за да докара каретата, в която ние с теб се возехме до пълна забрава? Аз искам да бъда твоят принц и ние заедно да догонваме своите спомени. Знам защо се получи така, ти сега не трябваше да се наричаш Мария. Това име ти носи трагизъм. Орисниците се опитаха да го прогонят с мисълта за тази принцеса, която бе получила две имена, за да се защити от сянката на смъртта. Нали така те беше орисала първата орисница в деня на твоето всемирно прераждане? Аз знам какво изпитваш, Даяна, ти летиш срещу мен и ме питаш с такива очи, в които сякаш небето е спряло:

„Защо все аз, любими мой, защо трябва да изплащам кармичния дълг?”
Не зная какво да ти кажа, любима. Аз също като теб се въртя в един невероятен кръг от спомени, които не спират да ме омайват със своя световъртеж. Можеш ли да си представиш, аз съм бил кралят на Франция? Принадлежал съм към друга всемирна религия и сега съм странно щастлив. Това може би означава, че душата ни винаги е била многонационална. В един живот слизаме като християни, а в друг се кланяме на Аллаха, без да осъзнаваме, че той е един за всички религии.

„О, Аллах, прости ми, че отново се почувствах слят с лоното на Всемира! Вече издадох името, на което се молят всички освободени души.”
Аз съм много спокоен. Сега принадлежа на религия, което ме направи безкрайно щастлив. Мога да общувам с всеки, който ме докосва със своята мисъл.

„Мария-Антоанета! Това вълшебно име погали паметта ми още в мига, в който те намерих, любима. Все едно с какви имена ще се назоваваш за в бъдеще, аз ще те търся отново. И когато почувствам зова на плътта, ще сляза заедно с теб, Даяна, за да можем да изживеем заедно живота си. Тези, които ни презират, няма да разберат защо се обичаме толкова много. Почакай, любима моя! Обещавам ти, няма да издам тайната за нашето слизане. То е обгърнато с тайнствен воал, в който дори и орисниците наши няма проникнат с мисълта си. А аз ще трябва отново да устоя на тази изповедница, която ни сближава сега. Ние ще се преродим в двете деца на един бъдещ престолонаследник и който се съмнява в това, нека да присъствана нашето раждане. Още в мига, в който изплачем, ще се потърсим с поглед и ще се докоснем отново с мисъл. Тогава ще растем на воля и няма да се страхуваме, че тези кралски особи ще пречат на обичта ни...

Почакай, Даяна, не бива да казваш нищо повече от това, което ще изповядвам с мисълта си. Тогава няма да носиш мрачния ореол на съдбата си. Никой няма да посегне върху живота ти, който отново ти принадлежи. Не чувстваш ли, че ние сега го изплатихме с кръвта си? Тогава от какво се страхуваш, любима? Душите ни ще се върнат в пределите на тази страна, която винаги ще ни помни като своите кралски величия...
Photo
Wait while more posts are being loaded