Post has shared content

Post has attachment

Post has attachment

Post has attachment
Ето ме .. тук съм. Всички искат да знаят къде съм, как съм..
Тук съм и съм добре. Малко сама, малко щастлива, малко усмихната, малко сърдита, малко красива. Всичко съм и съм добре. Тук съм и живея, живея с цялата мен. Колко хора могат да го кажат?
Трябва да си луд, за да живееш, да гориш и да летиш.
Да се смееш силно, а и понякога да плачеш, дори ей така, без нищо.
Когато се будиш пак да се смееш, да искаш да гориш, отново и отново, за всичко и за всеки.
Да не ти пука от никой и нищо.
Защото само лудите живеят. Само те истински летят.

Photo

Post has attachment
И тебе ще изплача. Няма страшно.
По-лошото е, че болиш отвътре ..
Че цялата съм тъмна, пуста, прашна,
Изгубена между нощта и утре.
Наивна съм до глупост. И го зная.
Но все не съумявам да съм друга.
Все чакам приказката, на която края
Ще бъде хубав. Просто хубав …
Но явно все не случвам разказвача,
Който ще може да ми я напише.
Сега и тебе трябва да изплача.
А толкова мечтаех да подишам
В ръцете ти, които не докоснах.
Да те целувам после. До без дъх.
Но сигурно така съм омагьосана..
Да те обичам… както никой друг.
Photo

Post has attachment
БЯХМЕ НАЙ-БЛИЗКИ

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти -
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни –
дружески да си мълвят?

Не, ний не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки... Затова отсега нататък
ще сме най-чужди в света.

Блага Димитрова
Photo

Post has attachment
Понякога,
след черното небе не идва ден
а слънцето,не гони тъмнината...
Понякога
светът изглежда сам и уморен,
и най добре му действа тишината...
Понякога
парчета дестилирана вина
покриват всичко плътно за години...
Понякога
страхът оставя видима следа,
макар да няма видими причини...
Понякога
човек е сам,с препънато сърце,
и ненавижда песните на птиците,
не иска дух,
не иска ум,не иска и ръце
и блясък на надежда във зениците...
/ Marvin Boil /
Photo

Post has attachment

Post has attachment

Post has attachment
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТКРИХ ЩАСТИЕТО С ТЕБ,
ЦВЕТЕ НА МОЯТА МЛАДОСТ!
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИДЯХ, ЧЕ ЛЮБОВТА ИМА
НАЙ-ХУБАВИТЕ ЦВЕТОВЕ НА ДЪГАТА!


ОТВЕДИ МЕ,ЩАСТИЕ ТАМ ДАЛЕЧЕ,
КЪДЕТО МОРЕТО МИЛВА БРЕГОВЕТЕ СВОИ!
ВОДИ МЕ ТАМ,КЪДЕТО ЖИВЕЯТ ЩАСТЛИВЦИТЕ...
КЪДЕТО СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА САМО ЗА НАС ДВАМАТА!
ВОДИ МЕ ТАМ,КЪДЕТО ЖИВЕЯТ ЩАСТЛИВЦИТЕ,
КЪДЕТО СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА САМО ЗА ДВАМА!

ОЩЕ МОРЕТО МИРИШЕ В КОСИТЕ МИ,
СЪНУВАМ ЛЯТОТО И ЦЕЛУВКИТЕ ТВОИ...
ОЩЕ ДО ТЕБ ДА СЕ БУДЯ ИСКАМ,
ЗА МЕН ЩАСТИЕ НЯМА БЕЗ НАС ДВАМАТА!!!
Photo
Wait while more posts are being loaded