Post has shared content
Много мъдро се изказахте.
Такива бяха времената…
Съвсем сте прав!
КОГАТО БЯХ МАЛЪК
ме биеха всички:
и децата от улицата,
и учителката,
и котката,
която обичах -
все мълчешком.
Когато пораснах,
пак ме биеха всички:
и приятелите,
и другарите,
дори и тази,                                                                                                           която залюбих –
и ме оставиха.
След време ме погна сянката –
огромната,чуждата сянка,
и когато ме стигна изсъска:
-Опасна е твоята слабост,
боде във очите!...
само тя не отмина.

Петър Пацев
1970год. – Стара Загора

Поставих това заглавие защото като се замислим …
Правим всевъзможни неща за ближния само защото имаме нужда, да се обърне към нас със същото, но дали ще го направи, дали в труден ще ти помогне както и ти на него в такъв момент… ТОВА Е ВЪПРОСЪТ!
Wait while more posts are being loaded