Profile cover photo
Profile photo
Книгомания
28 followers -
Книгомания. Манията да си различен.
Книгомания. Манията да си различен.

28 followers
About
Posts

Post has attachment
Това илюстровано издание дава отговор на най-важния въпрос във футбола: „Как да победим?“. То е базирано на личния опит и капацитета на един от най-добрите играчи в световната история - Христо Стоичков.
Гениалният голмайстор, получил глобално признание като „легендарната осмица“, заради номера на фланелката си, разкрива своите 88 тайни как се печели във футбола.
Add a comment...

Post has attachment
Луксозното издание "Играй с Lego" вече е по книжарнците. То съдържа вдъхновяващи модели и идеи за всеки ЛЕГО любител – от омагьосани гори до армии разярени роботи.
– идеи и съвети за по-добри техники на сглобява
– модели за броени секунди
– LEGO предизвикателства за игри с приятели
– тематични раздели
Развихрете въобръжението си!
Add a comment...

Post has attachment
„...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя „Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети...“

Такава е Надя Тодорова през 1933-а, когато още не предполага каква популярност ще й донесе киното и колко награди – театърът. Но дали сме я познавали истински?
„Книгомания“ за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса – пет изписани на ръка тетрадки. Животът й, разказан от първо лице.
Add a comment...

Post has attachment
Лионел Меси е смятан за един от най-великите футболисти за всички времена. Страстта му към топката започва като дете по улиците на родния Росарио, Аржентина, минава през академията на „Барселона”, впечатлявайки всеки по пътя към върха на футболния елит.
В тази оригинално поднесена биография вие ще можете да се запознаете с гениалността на Меси. Комбинацията между снимков и фактологически материал ще демонстрира брилянтността на представянето му по големите футболни форуми, ще ви запознае с уменията му с топката и присъствието му на терена, без да пренебрегваме изумителните му постижения като реализатор.
Add a comment...

Post has attachment
Падането от Северния полюс до земното ядро би отнело около 19 минути.
Обикновеният купест облак тежи колкото два самолета "Боинг 787".
В раззинатата паст на хипопотама може да влезе спортна кола.
Още любопитни факти и стотици визуални сравнения можете да откриете в "Не може да бъде! 2".
Add a comment...

Post has attachment
"С езика на снимките, краткия текст и графиките авторите представят полета над онези 209 см, които белязаха живота ми завинаги и стоят като доказателство за човешките възможности с десетилетия. Вярвам, че с фотоалбума „Да прескочиш света“ всеки ще открие своя личен път към върха."
Стефка Костадинова
Add a comment...

Post has attachment
Затрогващ, остроумен и проникновен разказ  за семейния живот, изпълнен с много хумор и неочаквани комични ситуации в стила на Удхаус, Джером Джером и Ивлин Уо.
Може ли връзката между съпрузи с различни характери и интереси  да се запази? Милн разкрива как една двойка, намирайки опора в миналото, когато са се влюбили,  успява да запази стабилни взаимоотношения. 
Книгата е ценна и заради включения биографичен елемент – написана е в момент на напрежение в брака на самия Милн.
Add a comment...

Post has attachment
Дали наистина пилешката супа се бори с настинката или това е просто мит? А дали хората с по-големи ушни миди са по-интелигентни?
Отговорите на тези и още много любопитни въпроси ще намерите в "Бабини деветини" (http://goo.gl/EZwwzs)
Някои от тях могат да ви изненадат, а други ще ви разкрият интересни факти около митовете.
Например, учените са доказали, че захарта не прави децата хиперактивни, а по-скоро влияе на начина, по който родителите, вярващи в този мит, взаимодействат със своите деца.
Add a comment...

Post has attachment
Из "The Fault in Our Stars" (http://goo.gl/WNEUvz)
Photo
Add a comment...

ЛЕВСКИ, Иван Вазов

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
 
Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
 
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
 
Девет годин той
 
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.
 
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
 
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
 
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
 
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
 
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.
 
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
 
Той биде обесен.
 
О, бесило славно!
 
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!
Add a comment...
Wait while more posts are being loaded