Profile

Cover photo
Grigor Lilov
16 followers|4,333 views
AboutPostsPhotosVideos

Stream

Grigor Lilov

Shared publicly  - 
 
ЧАСТНА АЕЦ "БЕЛЕНЕ" = ЗАТВАРЯНЕ НА АЕЦ "КОЗЛОДУЙ"

 На 26 септември - в сряда, в парламента официално беше представена фирмата "Глобал пауър консорциум" от Ню-Йорк, която щяла да построи АЕЦ "Белене" като частна и без никакви ангажименти от страна на нашата държава. Представиха я като сериозно и дългогодишна компания с голям опит в ядрената енергетика, избрала за консултанти у нас Емил Хърсев и Александър Тасев. 
 Една скоба: за Хърсев - "Тайните на големите играчи", за рода Тасеви и негови представители като забъркани в далавери, наркотрафик и спечелили милиони от прокта Белене, били шефове на енергийно-промишления ни министър виж публикацията ми  на моята стена във Facebook http://www.facebook.com/grigor.lilov?ref=tn_tnmn от 29 март и ТВ-предаванияjd ми за фалшивата американска диплома на министър Делян Добрев. Най-сетне консултантът на американците по Белене масонът Хърсев е шеф на масона Делян Добрев в ложата, зачената навреме от най-висшия масон - Илия Павлов от "Мултигруп" и в документите на ложата прилежно е отбелязано, че Кзлодуй и Белене са запазена територия за "един наш брат" (б.м. - също българин, но името не е назовано в протокола от заседанието). 
 В парламента представиха и голям американски фонд, стоящ зад американския консорциум - "Куантом груп". Една бележка - той няма нищо общо с известната групорвка на милиардера Сорос, но умишлено е търсено съвпадение на имената. 
                                                    Истината
 "Авторитетният" консорциум "Глобал пауър" беше открит едва в щата Делауер, регистриран като офшорка. Любопитни детайли - интернет страницата, фиксирала "дългогодишен" опит в ядрената енергетика е с дата отпреди няколко месеца (23 юни). 
 Още по-авторитетния собственик на консорциума - инвестиционната групировка "Куантом груп" също се размириса. Оказа се, че американското седалище на "големия" концерн е квартирка - две стаички на 9-тия етаж на разпродавана и наемана по стаи сграда в Ню-Йорк. 
 Проучването ми разкри, че собственикът на уж американската "Куантом груп" лъсна като индийски с блед швейцарски привкус. Швейцарския привкус се оказа свързан основно с методи за обработка на прах (прахови технологии) и машини за хран.-вкусовата промишленост. Зад американо-индийско-швейцарската галимация - зад многобройни преливания на собственост най-накрая изскочиха действителните господари - български и руски капитали. 
 Това е "Куантом Риск Инженеринг" на мултимилиардера Богомил Манчев - разбирай родни червени пари, заченати покрай последния премиер на комунистическа България. Руската капиталова връзка в собствеността е по-широка. Например "Руском" - част от руския военно-промишлен комплекс и космическите му средства за връзка. Или “Пензтяжпромарматур”, които доставят за фирми като “Газпром” и “Атомстройекспорт”. Цялата "американска" структура - "Глоубъл пауър консорциум" и "Куантом" на практика са нещо като "американските доверителни разписки" с герб и знаме на пирамидата "Лайф Чойс" и фараона Макъл Капустин, ако си ги спомняте, който се оказа българин с баща сърбин и с маса присъди в Канада и САЩ. 
И да използвам обстоятелството, че пускам отново поста сред изчезването му от стената ми - да допълня фактите за тази мръсотия. Имаме негласна, но повече от здрава  коалиция – между ГЕРБ, БСП и партията на Кунева. Защо? Богомил Манчев е безспорно човек на БСП - от Румен Овчаров до Сергей Станишев. БСП винаги е била за Белене. Освен референдума и събраните подписи под него 23 депутати от нея вчера, в четвъртък извадиха предложение в парламента за решение, с което да се отмени спирането на Белене. Т.е. позицията е еднотипна с ГЕРБ. 
Кунева (също вчера) се обяви открито срещу енергийното НЛО, долетяло в Народното събрание. Но консултант по проекта е фирмата „Хърсев и Ко”. Хъсве е неограничено отговорен съдружник и в „Адлонт дисконт”. Има още един неограничено отговорен съдружник. Кой е! - Андрей Пръмов, сдъпругът на Меглена Кунева. Значи съпругата вербално е „против”, но семейството й финансово е „за”. Навремето Кунева (не сама, а с подкрепата на рой разноцветни политици от всички възможни бои) игра за затварянето на 4 реактора, които пък мотивираха размразяването на Белене. (всички подробности, факти и документи съм дал в книгите ми „Либийска връзка” и „Тайните на големите играчи”) На този фон статията и изявлението й са чиста демагогия – политически тетатър за наивници, докато на тъмно се точат зъбите за комисионите. 
Борисов е уж първи враг на Кунева, но горещо прегърна идеята (нали не мислите, че парламентът и министъра му ще се се срещат с някакви фантоми без неговото лично одобрение). До края на м.г. Бойко Борисов усилено защищаваше Белене. 
От всички анекси по споразумението 5 са подписани от служителите на коалицията на Станишев,. Останалите 9 – от чиновниците на ГЕРБ. При парите Борисов също води – от общо 1.48 млрд. Станишев завършва с 670 млн., а Борисов – 810 млн. Както при Станишев, така и при ГЕРБ е поръчвано оборудване за Белене на руснаците, сочат фактите от проверката на Държавната финансова агенция на проекта: Анекс-допълнение № 8, Анекс-Допълнение № 9, Анекс-Допълнение № 12. Прочутият гьол, който Бойко сочи под път и над път, е дело и на неговото правителство, което го е поръчало на руснаците - „включително изграждане на общ котлован за 3 бр. сгради”  Така сочи Допълнение 9/9.08.2010 г. по Споразумението (само с този анекс се натоварва България с още 31 910 070 евра), когато управляваше точно Бойко Борисов и ГЕРБ.  
И една скоба – „гьолът”, който всъщност е железобетонен котлован – легло за бъдещите съоръжение, е удобен за политическата пропаганда на тема „противопоставяне по Белене”, докато зад кулисите има дружеско стискане на ръцете по това „свято дело” и тук-там по някой юмрук в зъбите заради разпределението на парите, комисионните и подкупите. А там активите и инфраструктурата, които са направени и построени, са за почти 2 млрд. (без земята), които сега ще се цунат срещу отпадане на на руския иск от 1 млрд. Давам снимка от въздуха на „гьоловете” в отделен линк. 
http://bnt.bg/bg/news/view/51643/protesten_pohod_stop_na_aec_belene 
- на 23 секунда от клипа
Министър Делян Добрев се закле, че не е виждал очите на бъдещите „инвеститори”. А ръцете им?! И откъде тези „инвеститори” имат пълната информация за проекта – освен от подчинените му НЕК, БЕХ (Български енергиен холдинг) и собственото му министерство. Най-сетне „американският студент” Делян Добрев наистина е учил бизнес – но точно в „Нютон финанс” на Тасев, която пък беше консултант на Белене и в чийто предмет на дейност е „лоби подкрепа”, „комуникация с местните и държавни власти”, „уреждане на срещи с тях” и роля при специфични „финансови трансфери”. Също и това: „В състояние сме да приемем временна или действителна РОЛЯ на главно изпълнително лице, главно оперативно лице или главно финансово лице (за вашите интереси)”!!!! . (виж поста на стената ми от 30 март). А случаят с тези „американци” е точно такава тяхна роля. Опитът от американското студентство на българска земя не просто прозира, а се набива в очи. 
Най-сетне ГЕРБ, БСП и Кунева играят заедно отдавна. Дори и на последните президентски избори беше така, колкото и парадоксално да звучи. Дълго е да го обяснявам защо. Дал съм го с всички факти и врътки, барабар с фалшификациите на изборните резултати в една книга – „Операция Президент”. Който се интересува, може да я прочете. 
Новото развитие на ситуацията около „Белене” отново ни показа този политически театър за широките народни маси, за леля Пена и чичо Иван... И за всички онези, които се мислят за нещо повече от тях, но безусловно вярват на ловката и масирана пропаганда. 
И да се върна към теста на изчезналия от стената ми пост, който сега отново пускам:
За мен не е ясно защо действителните собственици-олигарси у нас и в Русия, купили разноцветните политически клоуни на родната сцена за палячовци се крият зад мними компании. 
Но има едно обяснение. То е в правителствено решение от сряда, 26 септември по точка 16 от заседанието на Министерския съвет. Освен представители на министерствата на икономиката, енергетиката и туризма, на околната среда и водите, на финансите, на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството и на Агенцията за ядрено регулиране, в междуведомствената комисия по ЗАКРИВАНЕ НА ЯДРЕНИ МОЩНОСТИ в АЕЦ "Козлодуй" бяха включени и ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЛИЦЕНЗИАНТИТЕ. 
За тези, които не знаят – блоковете от № 1 до № 4 са закрити, но до онзи ден на правителственото заседание истинските демонтажни работи не бяха започнали. На реакторите-милионници (№ 5 и № 6) лицензиите за удължаване на срока на действието им също ще бъдат дадени от представители на лицензиантите. Т.е. от руснаците, които под формата американска частна компания заедно с български олигарси ще правят "Белене". Затова и не искат ангажимент за изкупуване на тока, което е АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО УСЛОВИЕ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА ЗА ВСЯКА ГОЛЯМА ЦЕНТРАЛА. 
Правителственото решение за започване на демонтаж в АЕЦ Козлодуй заедно с решението на Бойко Борисов за включването на представители на лицензиантите в правителствената междуведомствена група показва защо бъдещитне господари на „Белене” се канят да продават тока на "свободни пазарни цени". Като се затвори изцяло АЕЦ „Козлодуй”, проблеми с реализацията няма да има, дори енергията наистина ще започне да недостига! И всички ние ще я купуваме на свободния пазар на свободни пазарни цени!!! 
Затова навсякъде се пише, говори и твърди, че срокът на двата ни останали реактора в АЕЦ изтича 2017 и 2021 година. Но той не е 30-годишен, както излиза! Това е лъжа! Експлотационният срок е посочен като най-малко на 40 години: 2027 и 2031 година! Ако сега започне строителството на Белене, първият блок ще влезе след пет-шест години – 2017-2018, а вторият – след още 2 години. Разбрахте ли целият театър, който ни се играе с тези дати. Сетете се и за решението на правителството от сряда – т.19, която ви цитирах. 
Големите престъпници винаги обичат да замаскирват следите си. Затова е и сложната врътка тази далавера да се представи като американска, затова е избрано и име, дублиращо фонда на милиардера Сорос, затова е и театърът с проверките, които ще правят ДАНС и сие. (та защо не ги проверихте преди да се срещате с тях). На фона на скандала около вчерашното ми сутрешно предаване едва ли не всички започнаха вече да поставят питанки около инвеститорите. Не псувам, но ...бах му „политиците”, които си избираме!  
В самото предаване може да видите една част от документацията по случая, който ви разказах тук – от сайтове и документи до снимки на представителния офис в Ню-Йорк заедно с обявата върху фасадата на сградата, та чак до нещата на местна родна почва. 
За времето от сряда следобяд до четвъртък 7.30 сутринта, когато тръгнах към телевизията, не можах повече да свърша. Но това е само върха на айсберга. 
ГЕРБ и Бойко Борисов наистина стават опасни за страната – изкопаха й гроба. Не само с този случай, с атентата в Бергас с участие на МВР, за който писах тук, с кражбата на златото от резерва, с облигационният заем на Дянков. 
... Апропо - Далавера за четвърт милиард (откраднати на първо време от заема), написах в последния пост по случая на стената ми във Facebook от 6 юли. Забележете – вчера, уж без връзка с Белене се появи съобщението, че Катар ни е дал 50 милиона, от обещаните 200 млн., а Бойко каза, че от инвеститорите в частната АЕЦ ще искаме гаранция от 200 млн. „евра ли, долари ли, ще решим!”. 200+50 правят 250 милиона. Които ги задигнаха през юли с облигационната емисия и сега ги вкарват у нас за поредната нова, още по-гибелна афера:. 

А ето и самият линк към предаването ми на 27 септември (вчера сутринта):
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=5731
 ·  Translate
Facebook is a social utility that connects people with friends and others who work, study and live around them. People use Facebook to keep up with friends, upload an unlimited number of photos, post...
2
1
Vladimir Rachkov's profile photoВладимир Екогласност's profile photoVladimir Rachkov's profile photo
3 comments
 
Няма едно от две, има 2 от 2 .
 ·  Translate
Add a comment...
Have him in circles
16 people
Grigor Lilov's profile photo
Vladimir Rachkov's profile photo
petar petkov's profile photo
Vladimir Rachkov's profile photo
Teodor Atanasov's profile photo
Владимир Рачков's profile photo
Владимир Рачков's profile photo
Vladimir Rachkov's profile photo
vladimir ekoglasnost's profile photo

Grigor Lilov

Shared publicly  - 
 
ОСЪДЕНИЯТ ЙОРДАН ОПИЦ – ЖЕРТВА ИЛИ ПРЕСТЪПНИК?

Конкретно за случая. Прочетох делата, свързани с него. Обществено достъпни са решенията на Темида, към които могат да се дадат линкове. Ето ги, понеже всеки коментар трябва да се опира на факти от първоизточника. А така и вие ще можете да си съставите мнение, вместо да се позовавате на факти (най-често избирателни) и мнения от медиите и Интернет (вкл. и моето):

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/70F32DCED4131269C22577E600584160
Решение 347/15.06.2010 на ВКС, ІІІ НО за връщане на делото на осъдения на 10 години от СГС и 7 години от САС Йордан Опиц за ново разглеждане от Софийски градси съд заради нарушение на съдопроизводствените правила „поради съществени процесуални нарушения, допуснати при провеждане на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция и довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия”=

http://legalacts.justice.bg/ShowMotive.aspx?actId=2440286 
Решението и мотивите на Софийски градски съд при второто разглеждане на делото

http://194.12.227.30/bcap/ac/webdata.nsf/vCourtActsByCase/E3199AF18D968AD2C225798E003ADD36
Решението и мотивите на Софийски апелативен съд при обжалването на присъдата от СГС

http://www.vks.bg/vks_p10_168.htm 
Решението и мотивите на ВКС (втори наказателен състав) като последна инстанция

1. 
Решение 347 от 15 юни 2010 г., с което делото е върнато на първа инстанция за ново разглеждане, е категорично доказателство на най-висшата съдебна инстанция, че правата на обвиняемия са били нарушени, че без неговото изрично съгласие (като повелява закона) е приета съкратена съдебна процедура. Това означава, че не са били разпитвани свидетели, както и самият той, нито пък е имал правото на последна дума. Т.е. в интервютата си Опиц не лъже, че не му дадена възможност да се защити. ТУК ВЪЗНИКВА ОБАЧЕ И ВЪПРОСЪТ ЗА АДВОКАТСКАТА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ – СПОРЕД ЛИЧНОТО МИ МНЕНИЕ ИЛИ АДВОКАТЪТ Е БИЛ ТОТАЛНО НЕКОМПЕТЕНТЕН ИЛИ Е ДЕЙСТВАЛ – УМИШЛЕНО ИЛИ НЕ, ВЪВ ВРЕДА НА СВОЯ КЛИЕНТ. Това решение подсказва, че разследването и съдебното дирене от самото начало са били манипулирани и практически е отхвърлена презумцията за невинност. 

 2. ИМАЛО ЛИ Е КРАЖБА ИЛИ НЕ. 
* В документацията на различните състави при второто гледане (на първото са използани само материалите жот дознанието) - СГС, САС и ВКС се чете, че убитият и неговият приятел са „посещавали” същата тази кооперация, като последното им „посещение” е в дома на домоуправителя Иванов три дни преди скандалния случай. Има и признание на оцелелия крадец, както и веществени доказателства - открадното от този дом шалче около врата му и намерени вещи при обиск. Темида обаче приема, че в съответния ден няма подготовка за кражба, понеже никакви доказателства не сочат това. Но доказателства има, ала никой не им обръща внимание: 
* Никой не изследва как двамата наркомани са проникнали в кооперацията. Входната врата е самозаключваща се отвън и с брава отвътре. Т.е. влизането предполага взлом, освен ако някой не им е отворил или да са заварили разтворена вратата. Въобще разследването на следтвието и дейността на прокуратурата не засягат по никакъв начин този казус. Така постъпват и съдебните състави. 
* Има самопризнание на оцелелия крадец, от което той после частично се отказва. „...на л.138 от д. пр. свидетелят добросъвестно е признал, че на 3.02.07г. с М. Я. са извършили кражба от апартамента на семейство И. и съобщава какво е отнетото имущество, което твърдение, относно обектите на кражбата, съвпада с показанията на семейство И.... същия разпит, от д. пр., св. М. признава, че в инкриминирания ден, заедно с пострадалия са се намирали в процесната кооперация и са проверили последния и предпоследния й етажи, но нямало отворени врати.” (така да се каже, човекът си е имал печеливша „професия” и редовно е ходел на работа – пародийно предавам мотивите на съда. А трудови злополуки винаги стават, колкото и да внимава работникът) Показанията му пред съда – „търсехме отворени врати на апартаменти (!!!), ала не намерихме такива и се отказахме”. А защо така твърди, се разбира от следващата точка. 
 * Темида приема се, че няма подготовка за кражба, понеже законът предполага такава подготовка да е квалифицирана – т.е. с наличие на инструменти, а не да търси абсурдно забравени „отворени врати”. Ала отвертката, двете ножчета и ножицата са точно такива инструменти. Смехотворно звучи мотивът на съда, че оцелелият наркоман не знаел за инструментите в джоба на приятеля си – при наличие и от двамата на десетки регистрации за кражби и без смислен мотив кого и какво са търсили в кооперацията в съответния ден. И при доказателства, че преди дни са окрали апартамента на домоуправителя Иванов. Наличието на инструменти предполага подготовка за квалифицирана кражба, пък дори и с парадокса единият съучастник наистина да не е знаел за такава. Мисля, че разбирате защо по-нагоре пародирах съда с „трудова злополука””
* Синът на Опиц е разпознал шалчето и това е едно от основанията да потърси помощта на баща си. Следователно Опиц не е задържал както и когото му скимне, като твърдят защитниците на присъдата, а е имал основателни доводи да счете двамата за крадци. 
* Съдилищата считат, че Опиц не е имал основания да ги счита за крадци. Но пък фактите по делото доказват, че човека е бил повече от прав – те действително са били изпечени крадци - с десетки регистрации, Мариян е лежал в затвора, имал е и две условни присъди, събрани комулативно, приятелят също е криминално проявен и многократно регистриран. Аз не мога да си обясня това противоречие – Йордан Опиц правилно е предположил, че са крадци, както сочат факти по делото и самопризнанието на оцелялото момче, но Темида смята, че не е имал никакви основания да го направи. Т.е. съдът умува надълго и нашироко върху способностите за интуиция, наблюдателност и аналитичност на един човек, вместо да приема конкретната даденост на ситуацията, която никой не оспорва  – двама крадци, влезли с намерение да крадат и с основание заподозрени, понеже са се оказали точно такива както въобще, така и в конкретната ситуация в конкретния жилищен вход и на конкретния ден . 
* Етажната собственост, каквото е стълбището, въобще не е обществено пространство, както смятат много изказващи се по случая, а частна колективна собственост и би трябвало да се ползва със същата защита, с която и личния дом. Още повече, че всички материали по делото и на трите инстанции сочат, че тя е била заключвана стриктно! Но тук се срещаме с поредната идиотщина в българското законодателство: според закона и тълкуванията на ВКС личното ви жилище е неприкосновена частна собственост, в която имате ограничено на практика право да упражните своята защита и защитата на имуществото си, докато вилата ви, колата ви, по аналогия стълбището и т.н. не са!!! Дори и да ви нападнат там – с взлом, с насилие. И една бележка – задържането е именно на стълбището, докато убийството, което го последва – на плочника пред кооперацията. Има връзка между двете, но Темида не я изследва – казусът е стартирал върху терена на частната собственост, макар че е завършил на тротоара - публичния имот. 

3. 
КАЗУСЪТ С ОРЪЖИЕТО. Бележка - Опиц има разрешения за оръжията си. 
* Този модел турски газови пистолети са легално пуснати на пазара, но впоследствие (след случая) са забранени за официална продажба у нас. На практика те са с двойни функции – газови и огненострелни. Преправяне в класическия смисъл на думата не се изисква, както приема съдът. В тях има специална пластинка, която при почистване и смазване на оръжието се развива задължително - с най-обикновена отвертка и се сваля, при което оръжието автоматично се превръща в огненострелно - може да стреля и друг тип патрони освен газови. Концепцията за „превръщане в огненострелно оръжие“ чрез отстраняване на втулка е абсолютно потресаваща.Пропускът е бил на МВР и на практика е обслужил криминални интереси у нас. Опиц обаче носи отговорност, понеже е знаел за особеностите на оръжието и се е възползвал от тях. 
* Куршумът: „Експертът е изследвал и намерената до пистолета гилза, която е част от патрон кал. 9 мм, предназначен за сигнално-газови пистолети кал. 9 мм.”. Т.е. експертизата е посочила, че куршумът не е бил особен, а предназначен за точно този тип пистолети. Патрон със съчма не е боеприпас. Той е тренировъчна амуниция с намалена дулна енергия и изключително ниска мощност – най-често под 9 джаула дулна енергия. Подобни „амуниции“ масово се продават в Европа за тренировъчни цели и в много държави не подлежат на котрол. Тези патрони също са се намирали в свободна продажба у нас. Накратко – имаме двойна мярка. От една страна е европейската практика и МВР, което е счело, че пистолетът и този тип патрони за него не са обществено-опасни, от друга – съдът, който ги приема за такива по свое собствено убеждение и в противоречие с държавни документи, разрешили ги за продажба. При обективен процес само това обстоятелство е в състояние да катурне всяка подобна присъда – единствено Конституционният съд и Върховният административен съд имат правото да отменят действието на държавни актове, решения и документи.
* Съществува и един страхотен парадокс. Ако се е целяло, така да се каже, смазването на подсъдимия Опиц, Темида е избрала дълбоко оспорима и спорна теза. Първата точка в нея е предположението, че Опиц е знаел с какъв вид патрон стреля. Според мен е недопустимо служителите на законността да предполагат свои субективни оценки за случилото се като намерение на икононописеца. Те твърдят, че той е ловец и затова според тях му е известно какви патрони използва (продадени му). По тази логика аз като журналист трябва да знам какви промени в моя статия ще нанесе главният редактор и дали въобще ще я пусне за публикуване! Да знам предварително какво ще реши той! Или също като журналист да знам как вие ще оцените тези размисли, понеже съм специалист в областа на масовите комуникации и масовата психология! Е, това постижение е наистина достойно за Нобелова награда – българските органи на правото вече могат да четат мисли и намерения от някое си време в главите на хората 
* Втората грешка просто е смешна, ако случаят не беше толкова трагичен. Самият Опиц си е признал много тежко престъпление, ала на това следствието, прокуратурата, както и три съдебни състава не обръщат внимание, вторечени като хипнотизирани в своята теза. Иконописецът твърди, че е закупил стоп-патрони, идентични по външен вид с онзи, който е изстрелян. А това би било безспорно утежняващо вината на Опиц обстоятелство – стоп-патроните са забранени у нас освен за полицейските и охранителни части заради опасния ефект при стрелба отблизо! Накратко: съдебните мотиви и заключения в тази област са непрофесионални и напълно субективни, което поставя под съмнение и самата присъда. 

 4. 
 САМООТБРАНАТА. 
 * Наказателният кодекс разрешава задържането на общественоопасни лица с цел предаването им на властите. В този смисъл Йордан Опиц е изпълнил повелята на закона. По личното му убеждение дватата са били влезли да крадат и е имал основателни доводи да предполага това, за което има и достатъчно данни в делото според мен, изложени в точка 2. 
 ------------------------------------------
 Чл. 12а. (1) (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
 (2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.
 -----------------------------------------------
 С едно „но” обаче, което виждаме в заключението на алинея 1 и в цялата алинея 2. Затова престъплението не без основание е квалифицирано като „умишлено убийство” - при превишаване на пределите на задържането без умисъл иконописецът щеше да бъде напълно оневинен въпреки смъртния изход! Считам, че има пропуск на адвоката да пледира по този текст. Но това е и пропуск на разследването, както и на обвинителния акт на Прокуратурата. Пропуск е и на три различни съдебни състава. Всички данни сочат, че случаят е бил точно такъв – със задържане на опасно за обществото лице, като е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. Именно предубеждението на магистратите отхвъря тезата за кражба (виж т.2) въпреки безспорните доказателства за подготовка за нея. Т.е. те неглижират съществени факти по делото, за да изградят защитна теза около произнесените от тях присъди. 
* И този казус, и горните, и изборени по-долу ме навеждат на мисълта, че явно Опиц не е случил на съдии, а и на адвокати. Избрал е Василев, известен със знакови гангстерски дела. От другата страна е Марковски, също известен със знакови дела. Но аз си мисля за една крилата фраза, приписвана от зли езици на най-богатия и мощен адвокат у нас, който застана срещу мен (защищавах се без адвокат) по дело във връзка с Майкъл Чорни и Денис Джерсов при изгонването им навремето от България. „Аз не познавам законите, но познавам съдиите”. Аз загубих в Градския и Апелативен съд, но спечелих войната във Върховния - и без да съм юрист, четях законите. Поне на мен ми изглежда, че делото на Опиц се е решавало по различните инстанции върху полетата на някаква скрита, а не законодателна плоскост: на познаването на специфичната материя у нас – хора с постове и влияние вместо нормите на правото. 
 * А при наличието на чл. 12а с двете му алинеи - факта на осъществено задържане на Мариян и неговият приятел Темида би трябвало задължително да квалифицира убийството като престъпление по непредпазливост при задържане. Защото точно това се е случило. 
 ---------------------------------------------------
 Чл.11 (3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
 ------------------------------------------------------
Според мен задържането на Мариян е основателно, но има необосновано превишаване на използваната сила. Нямаме предупредителен изстрел във въздуха, което е абсолютно задължително. Няма основание да се мисли, че Опиц например се е целил в краката, а е попаднал в гръдния кош. При обективно правосъдие щеше да има присъда за убийство по непредпазливост и в състояние на афект с превишаване на необходимата сила за задържане на обществено опасно лице, като се отчетат и смекчаващи вината обстоятелства. Т.е. Опиц щеше да бъде признат за убиец, но не изкаран демоничен и зъл тип, безчуствен човек, отявлен враг на хуманизма и т.н. Може би щеше да лежи, но надали 5 години. Вероятно и обезщетението нямаше да бъде толкова високо (180 000 лв.) – по правило у нас за отнет живот съдилщата дават не повече от 100 000 лева. А според мен тези 180 000 лв. са умишлено високи - целят компенсация чрез апартамента и ателието (толкова са данъчните им оценки). И още едно съобръжение за обезщетението. По принцип и почти винаги в наказателните производства съдилищата отказват да разглеждат граждански искове (в този на майката и бащата за кръвнина), за да облекчат процеса. Но тук са приели и присъдили 180 000 лв. с аргументи, някои от които са смешни. Бил "издържал баща си" - доказано е, че е нямал законни доходи да го прави. Ако го е издържал със спечеленото от кражбите, бащата е съучастник! Личното ми впечатление е, че родителите са вдигнали ръце от сина си и са се примирили с неизбежността, която очаква всеки отявлен наркоман и дилър на дрога.
Всички материали по делото сочат именно този сценарий. Опиц не е искал да убива. Поискал е от приятеля си незабавно да се обади и да извика полицията. Извикал е „Стой ТАМ, ще те стрелям!”. Ако някой кресне на вас от два и половина метра разстояние, че ще стреля и е насочил дуло на пистолет, ще скочите ли от от прозореца надолу въпреки предупреждението – право към него? Ето това е безумието, как не го виждате, как не го прочитате в мотивите? Значи съдът изобщо не е приел факта, че един човек е предупредил, че ще стреля по друг (тук не коментирам дали е законно или не), а вторият въпреки това скача! Това адекватно ли е и как съдът стига до извода, че след подобно предупреждение скокът на наркомана няма да бъде възприет като нападение или подготовка за него – вече на една плоскост като тротоара и лице в лице. Още повече, че и досега не е изяснено въпреки всички експертизи точно кога е произведен изстрелът – дали в момента на скока или в момента на приклякането, преди убитият да се изправи. Факт е, че Опиц не е произвел повече изстрели по Мариян – в негов гръб или по краката, когато е побягнал. 
 * Има и още един многозначителен факт в показанията на свидетелите. Йордан Опиц е извикал към сина си и приятеля – съсед „Заключете (отвътре входната врата – б.м.) и се прибирайте. Веднага!”. По-ясно доказателство, че той се е опасявал от нападение, притеснявал се е живота на сина си едва ли може да се намери. Макар че съдилищата приемат този факт като доказан, не го считат за съществен и така отхвърлят още една хипотеза за случая:
 ------------------------------------------------
 Чл.12 (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
 -------------------------------------------------------
 Точно тази възможност беше приложена от Прокуратурата в обвинението й, както и от същия Върховен касационен съд, когато оправда мултимилионера, приятеля на разноцветни политици Еди Минасян за канонадата му на месо и в гръб от десетки метри разстояние. При случая с Опиц едно от основанията да не се приложи са показанията на сина му (стр. 134), че не забелязал баща му да е притеснен от нещо. Съдът приема, че липсва афектирано състояние. Изглежда Темида не познава и не признава понятието „хладна ярост” – когато човек кипи вътрешно от нещо, обаче външно е съвсем спокоен. А Опиц е имал защо да кипи. Сам той казва в едно интервю – „нещо сякаш са ме нарочили”, „някой ми има зъб” във връзка с многобройните кражби в дома му. 

5. 
РАНЯВАНЕТО И СМЪРТТА. Съдебно-медицинската експертиза е на доц. Христов. „разкъсване на сърцето и сърцевата торбичка, изливане на 350 мл течна кръв и кръвни съсиреци в сърцевата торбичка, разкъсване на левия бял дроб, изливане на около 400 мл кръв в лявата гръдна кухина, разкъсване на диафрагмата и дебелочревния опорък. ... нараняванията са били причинени от действието на проектилно (сачма) огнестрелно оръжие, получени са били от един изстрел и са станали причина за смъртта, тъй като това нараняване е довело до изливането на значително количество кръв в сърцевата торбичка и до притискане на сърцето - тампонада на сърцето. Според експерта полученото огнестрелно нараняване на сърдечния мускул е с минимална входна и изходна рана, като кървенето от сърдечната камера настъпва с по-бавен темп, при което се развива сърдечната тампонада, т.е. изпълване на околосърдечната торбичка с кръв. Наличието и на кръвни съсиреци, а не само течна кръв сочи, че в конкретния случай, смъртта не е настъпила моментално, а с по-бавен темп, т.е. в порядъка на минути, през което време до момента на затрудняване на движението на сърцевия мускул, като систула и диастула, пострадалият е могъл да извършва действия, включително и да се придвижи на известно разстояние. Това придвижване може отначало да бъде осъществено чрез тичане, с постепенно забавяне на движенията, до мястото, където е бил намерен пострадалия.
Според показанията на самия Опиц простреляният е побягнал „като сърна”, според показанията неговия приятел – „адски бързо”. Открит е паднал на ъгъла на бул. „Левски и „Дондуков”. Интересно, така и не открих часът на повикването на „Бърза помощ”. Съдът също не се е интересувал от загубата на време – над 45 минути от изстрела до откриването на пострадалия, паднал на плочника пред сладкарницата на ъгъла. Умрял е в колата на „Бърза помощ”. 
И тук възникват много въпроси. Самата „Бърза помощ” е на около 400 метра надолу по булеварда – линейката не е изгубила повече от две минути път, докато пристигне. Никой не знае каво е ставало през това време и откога Мариан лежи проснат на плочника. Необходими са и още няколко пояснения:
* в кръвта и урината на Мариян е открит морфин в големи количества. Той е хроничен наркоман. Според листовката на „Софарма” за морфина при пацианти с анамнеза за зависимост е възможна появата на еуфория и АГРЕСИВНОСТ”. Мисля, че коментарът е излишен. Морфинът е болкоуспокояващ препарат и това обяснява неизпадането в бърз шок след след толкова тежко нараняване. Освен това негова клинична проява е „двигателната активност”. Тя е обяснението за феномена след прострелването „побягна като сърна”, „побягна адски бързо”. 
Има и други симптоми при злоупотреба с морфин: 
 „...свиване на зениците, кома, дихателна депресия, забавена сърдечна дейност, понижаване на кръвното налягане, понижаване на телесната температура, циркулаторен колапс, белодробен оток и шок. Смъртта е най-често резултат на подтискане на дишането и сърдечен колапс, които се развиват като вторичен ефект от хипоксията и белодробния оток. 
Т.е. при морфина има действие, равнозначно на сърдечния колапс (тампонада), настъпил при изстрела. В съдебно-медицинската експертиза няма такива данни. Не са и изследвани въобще подобни кличини признаци освен бележката за наличието на големи количества морфин в кръвта и урината. Според експертите убитият Мариян е бил в добро здравословно състоние и без никакви здравни проблеми. „Видно от СМЕ на труп № 124/07 г. Я. е бил с ръст от 170 см, средна охраненост, с добре развита мускулатура”
Дали? Ето из самото съдебно решение:
„От друга страна, ... съдът върна ....... , флакон с надпис „Нитрокот”...”
Върнат е на родителите на убития. „Нитрокот” или „Нитрокор” е препарат за сърдечно-съдовата система. Това е популярният нитроглицерин. За тези, които не знаят – към него също има привикване. При физически усилия води до смущения в работата на сърдечно-съдовата система. Опасен е при тампонада на сърцето. 
Искам да кажа, че експертизата не си е свършила работата докрай, понеже никой не й е поставил – от следствието, прокуратурата и съда, по-обширна и мащабна задача. Това не е поискано и от защитата на Опиц. Експертизата не е изследвала и други възможни причини за смъртта, свързани с предозиране с морфин и употреба на сърдечния препарат, които да са влошили последиците от тежкото раняване, като са предизвикали сърдечния колапс. Т.е. също да са допринесли за смъртта освен сачмата – твърде малка по размери и ударна мощ (и затова разрешена в патрони за тренировки на Запад). 

6. 
Съдебната практика досега. С изключение на два случая винаги досега убийството при самозащита е таксувано като умишлено убийство и привишаване на пределите на самоотбрана. Изключенията: 
* Еди Минасян. На 27 октомври 1997 г. застрелва крадец от десетки метри разстояние, който се отдалечава с откраднатия му „Мерцедес”. Днес този случай се сочи като плод на текстове в закона, въведени тогава и после отменени от Конституционния съд. Остава да си помислим, че това е направено специално за него. Оправдан е заради уплах, стрес и афект при стрелбата в гръб и от десетки метри и заради законна защита на имуществото си. Минасян е бивш човек на комунистическите служби, много едър бизнесмен, с десетки фирми, държи много от заведенията и обектите край НДК, „компенсиран” е от Стефан Софиянски, когато беше кмет на София (заради заведено срещу общината дело) с десетки декари, магазини и т.н., близък приятел е на Андрей Луканов (последният, който се обадил във фаталния ден на все още живият еспремиер), кума му е бившата митническа шефка Елка Владова, която комисията „Кушлев” обвини във финансови престъпления и пране на пари. Един детайл - една от фирмите му беше записала предмет на дейност „управление на активи от свое име за чужда сметка”. Към това съдебно дело няма линк и затова няма как да ви го посоча, за да проверите сами аргументите ми. Интересен е фактът, че по онова време има над 300 публикации в медиите, отразени в Интернет-пространството, но сега не могат да се намерят с никоя търсачка!
 * Славчо Добрев. На 28 март 1999 г. самият той е ранен, но при самозащита привечер насред блоковете на жк Слатина в София убива Ангел Ненов с кръстата отвертка. Нападат го Ангел Ненов и Валентин Велев, които преди това са се гаврили и били сестра му. Съдът счита, че има превишаване на пределите на необходимата самоотбрана, но го оневинява заради изпитатия страх за живота му и преживения в онзи момент шок, който провокирал действията му. Съдията е нашумялата доскорошна съдийка и шеф на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Тя произнася присъдата през 2005 г., но пише мотивите към нея чак през 2009 г., което е един от мотивите за отстраняването й от съдебната система, понеже така забавя евентуалното обжалване на решението си. Ето ги мотивите:
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCIQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.legalworld.bg%2Fgetatt.php%3Ffilename%3Doo_o_26157.doc&ei=r8hhUMK0BNDFswbRkIHABQ&usg=AFQjCNEmynlLsq1ZuwhG6CTISit64a-oEA&sig2=f25uokzLei0qvYc8EK0vVQ

7. 
Съдебните състави. За тях може да са кажат и хубави неща, и лоши. Най-важен е съставът на ВКС, постановил последната присъда. В медиите и Интернет спекулациите около тях са огромни. 
* Елена Авдева заедно с друга съдийка по делото на Опиц – Биляна Чачева, оправдават братята Евгени Милев-Кроки и Емил Милев-Гейзо (Крокодилите) по обвиненията за магистрален грабеж и опит за убийство на полицай (това дело три пъти е гледано от ВКС !!!, а конкретното последно решение е 49/19 март 2012 г. Как човек да не твърди тогава, че палачинката на Темида се извърта според обстоятелствата, политическата и властова „целесъобразност”, натиска на мафията, връзките и какво ли не още!)
* Елена Авдева е в съдийския състав, потвърдил наказанието на цар Киро заради заплахата за убийство, отправена от него. В медиите обаче не се чу, че присъдите на виновните са намелени спрямо размера, даден от предишната инстанция. 
* Тя е съдия по делото на Максим Стависки, където шампионът получи условна присъда за тежката катастрофа.Тя оправда Юлия Берберян по делото за укрити данъци и т.н. Това е лошото според обществените оценки и настроения... 
* Има и хубаво. Например съдийката Елена Авдева е обвинявана за оправдането на убийците на Борилски. Истината е точно обратната – тя е докладчик по онова дело във Върховния съд, който отменя оневиняването на престъпниците (Решение 221/18 май 2009 г. по дело 131/2009). Аз обаче не считам това само за нейна заслуга, макар че има принос. Решението дойде след брутален политически натиск от Брюксел и Франция. Човек трябва да е идиот, за да смята родната политическа каста, а следователно и Върховния съд, за неподвластни на външни въздействия. 
* Авдева е набеждавана и заради делото на братя Маргини, които се оказаха невинни по казуса. Една скоба: в книгата си „Тайните на големите играчи” – том 2 описах цялата фактология около случая, мотивите за такива обвинения, театралната постановка, целяща и изпиране на имиджа на генералския кръг „Монтерей” в чужбина и предрекох, че когато необходимостта отпадне, братята ще бъдат оневинени заради умишлено негодните обвинения на прокуратурата срещу тях. И т.н., и т.н. 
* Друг съдия от случая Опиц – Татяна Кънчева е сред факторите във Върховния съд, оито наложиха тълкуването, че няма пречка даден подсъдим да бъде признат за виновен и осъден по обвинение по някои членове от закона, без да бъде установен другият извършител. Дотогава това изискване спираше много от делата за престъпления, които се точеха безкрай. Ето още един плюс за състава, съдил Опиц. Но ето и минус - Биляна Чочева е подписала с особено мнение мотивите за повишаване на присъдата на Митьо Очите въпреки сключеното от него съдебно споразумение. От нравствена гледна точка тя е престъпила морала, от правна – спазила нормата да не се променя вече дадена присъда. Ето обаче и безспорен минус – хора от този състав дадоха условна присъда за ексдепутата-педофил Владимир Кузов. И т.н., и т.н. 
Въпреки това не искам да отсъждам от гледна точка на общественото мнение какви са съдиите – лоши или добри освен по конкретен казус, който съм проучил из основи. 
Затова в този може много да се конетрира защо Темида кредитира почти изцяло показанията на криминално проявен свидетел (приятеля на Мариян), наркоман, бил под опиянение и въздействие на наркотик в часа на убийството и не кредитира показанията на купища останали свидетели. Имам чувството, че умишлено или не, от следствието, прокуратурата, адвокатите, трите състава на съда цялото дело е увъртяно около един факт – имал ли е убитият в ръката си отвертка или не и на тази основа са направени всички изводи и заключения. 

И в заключение:
В много случаи натискът върху хората в органите на Темида (от полицията до съда) е огромен, безпардонен и дори поставя опасения за здравето, живота им и този на семействата им. Илюзия е да се мисли, че в корумпирана и мафиотизирана до крайна степен държава може да има оазиси на справедливостта. Темида е част от политическия организъм на една държава и съответно зависи от неговото функциниране. „Рибата се вмирисва от главата”, е казал народът. В този и много други случаи „главата” са политическите елити, а не производната им величина – съдът. Затова и никакви най, полуи и т.н. „прозрачни” избори за новият Висш съдебен съвет и прокурор няма да решат проблемите.
Това обяснява и липсата на големи публични скандали освен умишлено създадените илюзорни за отклоняване на вниманието около „обществено значимите случаи” – от истинските тайни в убийството на Луканов, Кюлев, Илия Павлов и т.н. през убитите ватмани в София – уж от някакъв наркоман, та чак до лудата майка Даниела Терзийска, която никога не беше убивала, душила и давела тригодишната си рожба си в действителност, камо ли в пък в езерото на Южния парк. (виж например т. 2 на книгата ми „Тайните на големите играчи”) . 
Личното ми мнение е следното: случаят около Йордан Опиц и убитият от него Мариян е гнусна история, в която няма невинни: от държавата и нейните представители до убития наркоман, от приятеля му до самият иконописец. По това тя си прилича със случилото се в Либия с нашите сестри, където също няма невинни – сред тях самите, сред всички родни правителства (участвали в далаверата, прикрита с ареста им), в Москва, на Запад, семейството на Кадафи, международни организации, шотландски съдии по случая Локкърби (бомбата за самолета според неполучило гласност  разследване на авиокомпанията „ПанАм”, Мосад и др. е донесена от София), от бащи, сменящи оценките си за процеса на 180 градуса въпреки загиналите им дъщери, та чак до Нобелови лауреати. И всичката тази въртележка беше следствие от политическата „целесъобразност” на конкуриращи се геополитически игри (виж книгата ми „Либийска връзка”). Давам този пример, понеже и тази история е същата, макар и с несравними на онзи фон микроскопични мащаби и измерения. 
 
Ето защо:
Изводът е, че случаят с убийството заедно с получилата още тогава широка гласност в медиите е политизиран още тогава докрай, което виждаме и днес. Възможните причини и тогава, и сега са няколко:
* иконописецът е бил експерт на МВР по оценки на предмети на изобразителното изкуство (вкл. историко-културното ни наследство). Знаем, че то е обект на попълзновения от мафията и с основание твърдя, че някои от експертизите му (три) са засегнали могъщи финансови интереси (вкл. и властови, свързани с тях, като и на олигарсите - колекционери)
* процесът се е превърнал в битка от сражението между ГЕРБ (полицията) и съдебната власт за надмощие и затова е бил политизиран и медийно широко огласен 
* съществуват данни за контакти на Йордан Опиц с лица от структурите на „Орион” и „Мултигруп” . Възможно е да са лични, но да имат и професионален аспект. Т.е. той е застанал – без да го осъзнава, на огневата линия в битката между двата враждебни клана с цялото им запазено влияние в държавните звена и затова се е превърнал в обект на задкулисни интриги за компрометиране на съдебната власт според ситуационните им интереси. В този аспект предаването на Люба Кулезич по ТВ 7 зае две противоположни позиции – през пролетта категорично защити художника, през тази есен ожесточено го нападна – вкл. и чрез редактора на тази рубрика Албена Вулева. 
* решението на ВКС е в много удачен момент. Взривът от настроения, протести и защита около него на принципа „клин клина избива” чудесно скри от фокуса на вниманието редица далеч по-скандални решения на ВКС – да вземем дори оправдаването на групата на Марио Николов и Людмил Стойков, задигнали маса евросредства. 
* моменти в биографията му. Опиц е бил изключен от комсомола през 1968 г. (по времето на нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия), с австрийско потекло е и не винаги е долюбван от властта. Затова е сменил куп професии – водолаз, ВВС, БНТ (там също е имал тежък конфликт със свои шефове), Агропромпроект (художник на проектантска организация !!!) и т.н. В момента днешното управление се опитва да реабилитира комунизмът и конспиративната хипотеза гласи, че случаят с него е предупреждение за враговете на такава политика. Аз не я приемам, но нещо гнило наистина има - данните сочат, че точно тази кооперация е изумителна като статистика с обирите (отчитам единствено регистрираните в полицията, вкл. и тези на ателието и апартамента на Опиц). Средно на жилище се падат по три регистрирани обира, а отделни семейства са преживели по 5-6. 


И след като видяхме конкретните измерения на случая с осъдения за убийство Йордан Опиц, искам да откроя няколко загноясали проблеми в обществото, които той демонстрира: 
1. ролята на държавата и в частност на системата за правораздаване като инструмент за защита на гражданите и оценката, която те й дават.
Винаги съм твърдял, че развихрилата се битова престъпност у нас финансово обслужва могъщи властови интереси, понеже по веригата нагоре – до самите върхове на държавата и олигополните компании приходите от нея се делят. Сетете се защо така масово пламнаха автомобилите в началото на застрахователния сезон и как полицията не можа да разкрие случаите. В такива случаи винаги е полезен въпросът – кому е изгодно и съответно – кой обслужва и срещу какво тази изгода. Всеки наркоман поделя открадното с дилъра си, той с отговорника, отговорника – с човека на мафията, мафиота – с боса си, боса – с властниците и политиците. Апропо – и Мариян, и приятелят му освен като крадци и наркомани са рагистрирани и като дилъри на дрога – нещо, което никой досега не пожела да спомене!
2. прилагането на мерките на Темида не според случая, а според „обстоятелствата”, участниците от двете страни на съдебните банки, както и компетентността на нейните органи. 
3. и един основен дефект на българското общество – да присъжда и отсъжда според емоциите си, а не според аргументите и разума. Апропо, точно емоцията и липсата на какъвто и анализ обяснява парадосалната политическа ситуация у нас от години наред: да се търси аналог на образа на Христос да ни нахрани с няколко риби – нещо като спасител на нацията вместо да се види какво решение на проблемите има и дали въобще го предлага (реформатора Костов, авторитета Цар, патриотът Сидеров, младостта Станишев, героизмът Бойко, европейките Кунева или комисарката Кристалина Георгиева).
Според мен диаметрално противоположните оценки за случилото се и тезите за наличието или не на вина на Йордан Опиц са плод именно на тези обстоятелства. На практика защитниците на Опиц дадоха оценка за ефективността от работата на Темида, както и за критериите й и чрез това оправдаха действията му. В нормалните условия на някоя „бяла държава” вероятно почти никой нямаше да го защити, защото поведението му щеше да надхвърли разбиранията за рационално, справедливо и морално защитимо действие. 
Противниците на Опиц изхождаха пък точно от такива императивни нравствени принципи и категории. Според мен теоретично те са прави, но практически – в мафиотско-корумпираната и мутренска българска атмосфера изглеждат като наивни и леко глуповати идеалисти. 
Този случай е поредният пирон в ковчега на българската Темида и родната „демокрация” – изложени на показ пред нас и света като тела в мавзолей. С внушението, че като мумиите са нещо като живи, но всъщност са оцет, балсам, мазила и илюзии.
 ·  Translate
4
Vladimir Rachkov's profile photoVladimir Rachkov's profile photoВладимир Екогласност's profile photo
3 comments
 
Zdrasti priqtel, pak chetoh vsichko bezbroy podrobnostti sa tova, nqma zapomnqne.
 ·  Translate
Add a comment...
People
Have him in circles
16 people
Grigor Lilov's profile photo
Vladimir Rachkov's profile photo
petar petkov's profile photo
Vladimir Rachkov's profile photo
Teodor Atanasov's profile photo
Владимир Рачков's profile photo
Владимир Рачков's profile photo
Vladimir Rachkov's profile photo
vladimir ekoglasnost's profile photo
Links
Basic Information
Gender
Male