Profile cover photo
Profile photo
Irina Kiriakova
Любовта намира начин!
Любовта намира начин!
About
Posts

Post has attachment

Post has attachment
Add a comment...

Post has shared content
Нещо като светла изповед
Активността в реалността ме прави мълчалива във виртуалността напоследък. Всичко има цена и аз избрах да преживявам. Липсва ми да споделям мислите си и да се свързвам с хората в социалните мрежи, липсва ми да давам опита си тук, но... си струва преживяното – в личния и в професионалния ми живот.
Толкова много се пише и говори напоследък, толкова медии, социални пътеки, че сякаш няма време за интегриране и дълбочина. Аз обичам дълбочината, обичам да навлизам бавно, да оставам достатъчно, да чувствам.
Благодаря специално на обучението ми по гещалт терапия, което промени живота ми в посоката, която винаги съм знаела, че съществува, но не знаех точно как се стига до там. Благодаря на огромните сърца на учителите ми! Цял живот избирам учителите си със сърце и се свързвам със сърцати учители! Най-голямата ми инвестиция е в учители, в учене и от 2 години плодовете на тази инвестиция заваляха и стават все по-големи и все по-прекрасни! Благодарна съм на родителите ми-учители, които посяха в мен желанието за безкрайно учене и търсене и ми дадоха шанс да го реализирам/макар те самите вече да ми се чудят/.
Надига се онова чувство на безкрайно удовлетворение и смирение, благоговеене и възхищение едновременно, което казва: Знаех си, мечтата е реалност. Сега го живея. Сега мечтата е да го предам на повече хора, да разцъфнат и се влюбят в живота все повече души. Животът има вкус, мирис, аромат, мелодия, образ и нежно докосване и ни обгръща с магията си ежедневно. Нужно е само да сме тук и сега, за да го усетим.
Днес съм по-мъдра и по-млада едновременно и само след такова приключение е възможно да съчетая подобни полярности. Преди време формулирах щастието за себе си като способността да си свързан с онова, което имаш. Факт. А то е толкова много!
Безкрайно съм щастлива, не ме е страх от завист вече, не ме е страх да кажа колко съм добре и радостна от живота си! Страховете ми нараняваха многократно мен и хората около мен, докато избирах да се свързвам и оставам с тях/страховете/. А светлината неспирно се опитваше да разсее мрака и…успя. Светлината на любовта, на свързването и доверието, на прошката и тъгата. Любовта е пътят и истината, и животът, и смисълът, и атомът във всяка наша клетка – нужно е само да се свържем с нея и животът се превръща безусловна любов! А любовта намира начин, нежен, внимателен и светъл,… и проглеждаме! Радостта и обичта стават все по-видими и осезаеми! И думите свършват, остава чувството – дано ви докосне любовта и вдъхновението ми от живота! Вярвайте в малките стъпки и бавните движения! Цъфтете и светете – разсветлявайте!
Благодаря на Цялото/то си знае/!
Photo
Add a comment...

Post has attachment
Нещо като светла изповед
Активността в реалността ме прави мълчалива във виртуалността напоследък. Всичко има цена и аз избрах да преживявам. Липсва ми да споделям мислите си и да се свързвам с хората в социалните мрежи, липсва ми да давам опита си тук, но... си струва преживяното – в личния и в професионалния ми живот.
Толкова много се пише и говори напоследък, толкова медии, социални пътеки, че сякаш няма време за интегриране и дълбочина. Аз обичам дълбочината, обичам да навлизам бавно, да оставам достатъчно, да чувствам.
Благодаря специално на обучението ми по гещалт терапия, което промени живота ми в посоката, която винаги съм знаела, че съществува, но не знаех точно как се стига до там. Благодаря на огромните сърца на учителите ми! Цял живот избирам учителите си със сърце и се свързвам със сърцати учители! Най-голямата ми инвестиция е в учители, в учене и от 2 години плодовете на тази инвестиция заваляха и стават все по-големи и все по-прекрасни! Благодарна съм на родителите ми-учители, които посяха в мен желанието за безкрайно учене и търсене и ми дадоха шанс да го реализирам/макар те самите вече да ми се чудят/.
Надига се онова чувство на безкрайно удовлетворение и смирение, благоговеене и възхищение едновременно, което казва: Знаех си, мечтата е реалност. Сега го живея. Сега мечтата е да го предам на повече хора, да разцъфнат и се влюбят в живота все повече души. Животът има вкус, мирис, аромат, мелодия, образ и нежно докосване и ни обгръща с магията си ежедневно. Нужно е само да сме тук и сега, за да го усетим.
Днес съм по-мъдра и по-млада едновременно и само след такова приключение е възможно да съчетая подобни полярности. Преди време формулирах щастието за себе си като способността да си свързан с онова, което имаш. Факт. А то е толкова много!
Безкрайно съм щастлива, не ме е страх от завист вече, не ме е страх да кажа колко съм добре и радостна от живота си! Страховете ми нараняваха многократно мен и хората около мен, докато избирах да се свързвам и оставам с тях/страховете/. А светлината неспирно се опитваше да разсее мрака и…успя. Светлината на любовта, на свързването и доверието, на прошката и тъгата. Любовта е пътят и истината, и животът, и смисълът, и атомът във всяка наша клетка – нужно е само да се свържем с нея и животът се превръща безусловна любов! А любовта намира начин, нежен, внимателен и светъл,… и проглеждаме! Радостта и обичта стават все по-видими и осезаеми! И думите свършват, остава чувството – дано ви докосне любовта и вдъхновението ми от живота! Вярвайте в малките стъпки и бавните движения! Цъфтете и светете – разсветлявайте!
Благодаря на Цялото/то си знае/!
Photo
Add a comment...

Post has attachment
1300 годишен динозавър
Градинката пред НДК. Седя до малкото водопадче, което откак се появи привлече множество птици, пеперуди, деца и влюбени. Слънцето зарежда с енергия всичко наоколо, децата играят с водата и огласят с радостта си околността. Вдигам поглед над дърветата и го виждам – скелетът на един динозавър.
Вратът на динозавъра се издига над дърветата и тъжно, с пробити очи, търси източника на светлина. Динозавър на над 1300 години. Идеята за образ на динозавър не е моя. Когато беше на 5 години синът ми оприличи паметника на Дългоший /вид динозавър от детско филмче/ и аз започнах да го виждам също като такъв, а имаше и много смисъл в тази метафора.
Днес от величието му са останали само фрагменти, по-скоро отломки. В основата му, все пак, още стоят създателите на словото, на нашето АБВ, защото „в началото бе словото“. Минете от там, вижте ги – Кирил и Методий достолепно, все още, държат над раменете си скелета на един велик народ с богата история.
Този паметник, някак, символизира процесът ни на промяна и преход по един уникален начин. Преход, в който, пътувайки към развитието допуснахме да ни разделят и насъскат едни срещу други. Разкъсвахме се, воювахме, разпадаха се семействата. Парче по парче се късаше натрупаното, политически възгледи се хапеха едни други, дебнеха се грешките на „противника“ и се развяваха, за да бъде унижен, стъпкан. Парче по парче се къртеше плътта на динозавъра и скелетът се оголваше. Изсипваше се помия, ругаеше се другомислието, наричаха част от предците ни боклуци,… Толкова отрова се вля в корените ни, че се поболяхме. Класациите по заболеваемост, рискови фактори и чувство на удовлетвореност бяха спечелени от България – в отрицателен аспект. Няма как да расте живот с отрязани или отровени корени. Историята с всички грешки, които съдържа е основата, върху която е необходимо да стъпим, за да продължим напред. Зачеркнем ли и разрушим миналото, погубваме настоящето.
Децата се разбягаха зад граница, насърчавани от родителите си и така изгонихме бъдещето си. Селата се обезлюдиха. А чужденците се дивяха на поведението ни, завиждаха на ресурсите и бавно ни превземаха, изкупвайки основните ни ресори. Превзеха водата, превзеха електричеството, няма смисъл да изброявам.
В момента паметникът „1300 години България“, по който бяха накацали мъдрите слова на дедите ни, образите на героите ни, е ограден с телена мрежа и е подготвен за унищожение. Питам се кога ще се обединим истински и масово около нещо, може и да не е този паметник, просто нещо. Само световното по футбол успя да ни свърже в едно напълно. Лесно е, обаче, когато печелим да сме заедно и да разпределим с гордост успеха и се идентифицираме с него. Трудно е да се съберем около болката и бедствието, да ги погледнем в очите и да започнем да действаме оздравително.
Най-добрият ми приятел, който откак го помня е с отявлени десни политически възгледи, бе набеден за червен, защото се застъпи за паметника „1300 години България“. Направи го, защото се занимава със строителство и архитектура, има понятие от тези неща и думите му носеха много смисъл. Много граждани, обаче не се опитаха да чуят думите и да помислят. И това ми прозвуча като шамар и прозрение – хората не слушат съдържанието, хората гледат само формата. Гледат кой говори, а не какво говори, гледат за какво говори, но не слушат аргументите. Затова се лепят етикети с лека ръка. Етикетът не носи информация – информацията е в дребния шрифт отзад, но малко хора четат и вникват в съдържанието.
Вкопчени и воюващи с цветове и лозунги допуснахме да се разпаднат основите ни, да опустеят земите ни, да мизерстват бабите и дядовците ни. Ако мъдростта тъне в мизерия, как ще продължим напред, как ще чуем гласът на натрупания опит.
Знаете ли какво е здравето, какво е интелекта? Качествени връзки, добро свързване. Ако системите в тялото ви комуникират добре – чувствате здравето, ако двете ви полукълба общуват добре – мисълта ви е пъргава, гъвкава. Когато връзките се рушат се разболявате – на всички нива – телесно, емоционално, интелектуално, социално. Здравите и успели хора имат добри връзки, имат отношения базирани на любов – огледайте се и се убедете сами.
45 години имаше свързване на базата на утопия и общ враг, което не е добра ситуация. 28 години поддържаме тиха гражданска война, което е ужасна и саморазрушителна ситуация. Време е да постигнем свързване на базата на обща кауза, на идеал, на идея „за“.
13 века България си струват. Може да е ръбест, може да е странен, може да е „неравноделен“, но отразява част от историята ни. Има кога да построим по-симетрични, но сега ми се струва важно да съхраним онова, което е било, за да стъпим на него, да си спомним, че сме едно – макар и разноцветни. Различните цветове могат само да ни обогатяват, те не са повод да воюваме. Това може да се случи, ако успеем да надникнем отвъд формата, отвъд имената и етикетите, отвъд тях ние сме българи, ние сме едно.
Ирина Кирякова - психотерапевт
Photo
Add a comment...

Post has attachment

Post has attachment
Photo
Add a comment...

Post has attachment

Post has attachment
Щастието е да сме свързани с онова, което имаме в живота ни!
Photo
Add a comment...

Post has attachment
Вярвам, че ако опознаем нишките, които предат битието ни ще съумеем да ги сплитаме по начин , който ще ни прави щастливи!
Photo
Add a comment...
Wait while more posts are being loaded