Profile cover photo
Profile photo
Христо Блажев
1,990 followers
1,990 followers
About
Posts

Post has attachment
Изхождайки от всичко това, “Лидерите винаги обядват последни” на Саймън Синек ми привлече вниманието, най-малкото защото системата на сегашната ми работа позволява такава самостоятелност, че всеки от нас е своего рода лидер на екипи от хора, които работят по безбройните проекти. И ако нещо наистина искам, това е хората, които ми се доверяват и работят неуморно, да бъдат щастливи от това – и да не го правят само за парите, макар те да са важни. Все пак си давам ясна сметка, че някои успешни лидери, които познавам, или дори лидери-тирани като Илън Мъск и Стив Джобс, са абсолютно отрицание на всяка дума в тази книга – но постигат резултати по свой различен, често смазващ за хората начин. Така че и може и така.
Add a comment...

Post has attachment
Откачен, откачен, откачен! Нищичко не отбирам от комикси, но някак не мога да си представя някой от другите супергерои да е толкова подходящ за убийствената самоирония и самоосмиване, което представлява “Дедпул убива Дедпул” – и пак да е тотално нарцистичен и нагъл до безумие, разбира се. След двете предишни удоволствия - “Дедпул избива вселената на Марвел” и “Дедпул убива класиките”, това бе една чудесна черешка на тортата. И мога да кажа, че едно определение от задната корица ми напълни душата – “регенериращ се дегенерат”, просто подхожда чудесно.
Add a comment...

Post has attachment
Сега, да сядам да ви преразказвам подробно действието, е лишено от смисъл, но поне мога да маркирам основното. Всички знаят поне малко от историята – че шепа старчоци с безброй приключения зад гърба си са поели на последната си мисия, която е насочена срещу боговете, които имат неприятния навик да си играят със съдбите на хората. И макар да са си поживели славно, тези вечни герои са натрупали достатъчно за какво да си връщат. Същевременно Ветинари разбира за тази лудория и с помощта – или “помощта”, с тях никога не си сигурен – на умниците от Невидимия университет и особено чрез опасно практичния ум на Леонардо да Куирм се сформира отряд, който да им попречи. Тънкият момент е, че мисията включва излитане в околодисковото пространство в чудат апарат, проверяване пътем на тая чудата теория за слоновете и костенурката, проверка на основните принципи на гравитацията и магията и още куп неща, които сумарно отвеждат към вероятността от гибел да е почти сигурна.
Add a comment...

Post has attachment
Както обичам да правя с книги от този порядък, няма да се занимавам да преразказвам. Те трябва да бъдат четени в цялост и в контекст, защото дори най-добрият цитат – надолу има една представителна подборка – е част от по-цялостно разсъждение. Като цяло Пинкър обръща внимание на най-важните световни теми и методично, с богата фактология, доказва защо всичко се развива към добро, дори да ни се струва обратното от ниските ни камбанарии (само ислямският свят пропуска това движение напред, но срещу крайностите на религията само самите вярващи могат да си се опълчат, за да заживеят по-добре). Най-важното е защо е нужна тази книга:

Принципите на Просвещението – че можем да използваме разума и съчувствието, за да способстваме за човешкия разцвет – може да изглеждат очевидни, банални, старомодни. Написах тази книга, защото осъзнах, че това не е така. Повече от всякога идеалите на разума, науката, хуманизма и прогреса имат нужда от безрезервна защита. Ние приемаме даровете им за даденост – новородени, които ще живеят повече от осем десетилетя; пазари, преливащи от храна; чиста вода, която се появява само с едно мръдване на пръста; и отпадъци, които изчезват с друго подобно; хапчета, които премахват болезнена инфекция; синове, които не са изпращани на война; дъщери, които могат да се разхождат безопасно по улиците; критици на могъщите, които не са хвърляни в затвора или разстрелвани; световните знания и култура, разнасяни в джоба на ризата. Това обаче са човешки постижения, а не космически права по рождение. В спомените на много читатели на тази книга – и в опита на живеещите в по-мако благополучните части на света – войната, оскъдицата, болестите, невежеството и смъртоносните заплахи са естествена част от съществуването. Знаем, че държавите могат да се плъзнат назад към тези примитивни условия, така че загърбваме постиженията на Просвещението на свой риск.
Add a comment...

Post has attachment
Шон Битъл показва различната реалност на търговията на книги втора ръка – както продава заглавия, така и често купува от хората, които идват при него. Също така твърде често му се налага да пътува до къщите на починали наскоро читатели, чиито роднини искат да се отърват бързо от натрупаните книги. Същевременно му се налага да търпи служителка, която системно прави каквото си иска, да се чуди дали ще има пари да си плати сметките, едновременно продава онлайн и мрази “Амазон”, а най-голяма радост му носи да пуска хапливи коментари на страницата на книжарницата в социалните мрежи. Все неща, които изненадващо или не, носят известност на мястото, което навярно резултира и в договора за издаването на тази книга.
Add a comment...

Post has attachment
Мадлен е наследничката на банкера Марсел Перикур. И не стига, че тя определено не изглежда като способна да поеме дейността на баща си, а и на погребението му се случва чудовищна трагедия. Нейният син се хвърля от прозореца пред всички. Оцелява, но се оказва прикован към инвалиден стол, неспособен да комуникира и с угаснало желание за живот. С внезапно стеснен хоризонт – грижата за сина си, Мадлен се дистанцира от света изцяло. Тя не забелязва, че е успяла да нарани най-верния служител на баща си, че настройва срещу себе си най-близката си помощница, че позволява в дома ѝ да живее пепелянка. И в един момент тази липса на внимание за всичко вън от участта на Пол я вкарва в капана на брата на баща ѝ – коварен политик, който намира как да се добере до парите на брат си, които досега са му убягвали. И Мадлен се оказва ако не на улицата, то поне в положение много различно от всичко, с което е свикнала. И трябва да се бори за себе си и за Пол, който тъкмо е започнал да се отърсва от вегетативното си състояние с помощта на музиката.
Add a comment...

Post has attachment
Чувал бях много за книгата, но нямах понятие какво ме очаква. Още предговора подготвя за среща с нещо самобитно и неповторимо, предопределно и от решението на автора на романа да се самоубие съвсем млад. Но след него остава изумителен герой като Игнейшъс Райли, за когото редакторът Уокър Пърси казва: “без предшественик в познатата ми литература, необикновен глупак, луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, своенравен Тома Аквински, събрани в едно…”. И наистина през цялото време се чудех на кого да оприлича този чудак, когото не наричам “ултимативния хейтър” само защото думата не е съществувала тогава, когато е пишел Тул. Но ако си представите един негатив на Швейк, наострен и озлобен срещу целия свят, готов да излее водопади от приказки по всяка тема, самовлюбен и убеден в собствената си абсолютна и неоспорима правдивост, може да се доближите малко. Но само малко, Игнейшъс е уникален и в своята телесна гнусота, която щедро и напоително коментира, и в своята умствена пропаст, една бездна, в която безнадеждно се е омешало толкова познание, че избива като гейзер от витиевати абсурди.
Add a comment...

Post has attachment
Човечеството е направило всичко, за да бъде обединено – от митологичното минало системата на взаимозависимост е осигурявала мир с помощта на религиозна система, обвита в мистика. Но това положение е изцяло подчинено на постоянните връзки с Потока – а както е споменато и на задната корица, идва голяма промяна, свързана с него. Скалзи ни въвежда в драматичния сблъсък между два рода, единия властващ, другия стремящ се към властта, и сложните им противоборства. С лекота той гради забавна интрига, която рядко става по-сериозна, личи си, че няма стремление “Колапс” да остане като някаква вечна класика, а обратното – полага началото на поредица, която забавлява и носи всички прекрасни усещания, които фантастиката от едно време осигуряваше в големи количества. Когато наистина мечтите бяха към звездите, а не тези на идиоти с конспиративно разложени мозъци, които не се срамуват да декларират на висок глас невежеството и глупостта си.
Add a comment...

Post has attachment
Логично е мнозина да търсят паралел с “Полет над кукувиче гнездо”, но едва ли ще го открият, макар че свободолюбието е водеща тема и в двете книги. Цели три десетилетия делят двете заглавия, като “Песента на моряка” е последният голям самостоятелен роман на Киси, който той разполага в недалечното бъдеще – а от гледна точка на годината му на издаване – 1992 г., това е точно нашето съвремие. Светът там е преживял екологични кризи, които са го променили – но Куинак, Аляска, се е опазило недокоснато от тези драми. Далечно и сурово място, то е населявано от скици, които не обичат особено цивилизацията, имат си своите начини за решаване на проблемите и като цяло искат само никой да не ги занимава с глупости. Само дето светът точно се е сетил за тях – скоро там акостира свръхлуксозната яхта на най-известния режисьор на планетата, който е избрал мястото именно заради неговата природна чистота. Иска да снима филм по прочута детска книга, а за тази цел му е нужно жителите на градчето да съдействат – душите им вече имат цена. А на борда на яхтата се завръща човек, който има пряка връзка с Куинак и сметки за разчистване.
Add a comment...

Post has attachment
Сюжетът се завързва доволно интригуващо – в една най-спокойна сутрин в края на 1946 г. ветеран от Втората световна война просто се качва на колата си, отива в църквата си и застрелва свещеника, когото всички харесват и уважават. Пийт Банинг е местният герой, но това няма как да му се размине – скоро е арестуван, а отказът му да обясни деянието си хвърля всички в почуда. Той е богат – но предвидливо е приписал своите притежания на децата си, за да ги опази от съдебни преследвания от близките на пастора. Започва се мрачен съдебен процес, който очаквах да е в сърцевината на книгата, да премине през драматични обрати и в крайна сметка наяве да излязат жестоки тайни, които да го оневинят – е, не би, тук Гришам не се е плъзнал в лесна посока. Банинг е екзекутиран, това няма да ви го спестя, защото това събитие всъщност наистина завързва книгата и я насочва по предначертания път.
Add a comment...
Wait while more posts are being loaded