Profile cover photo
Profile photo
Христо Блажев
2,011 followers
2,011 followers
About
Posts

Post has attachment
”Аз осъждам. Аз обвинявам. Аз искам възмездие.” – това са думи на Джон Макгеан, героя от историческата линия. Но също така може да бъде реплика на Никола, героя от съвременната. И двамата поемат на борба с вятърните мелници – и ако оня от миналото еднозначно я печели, макар искрата му да угасва твърде рано, то този в наши дни трябва да се пребори първо със себе си и с живота в неудачи. На няколко поредни кръстопътя той трябва да избере не утъпкания, удобния, безопасния и дори отвеждащия към светло и славно бъдеще път, а трънливата, мрачна, опасна пътека, отвеждаща към почти сигурна безславна, анонимна и някак безсмислена отвъд простата патетика смърт. Кой би избрал нея, при това не веднъж, което все пак би могло да се обясни с импулсивна и отчаяна смелост, тази привилегия на лудаците? Кой би я избрал пак и пак, и пак, със самоубийствено упорство и непоколебимо твърдоглавие?
Add a comment...

Post has attachment
Закъснях доста с “Шестото измиране” на Елизабет Колбърт, но човечеството не е променило особено устремния си порив към (само)унищожение, така че посланието на носителката на “Пулицър” за 2015 г. е все така валидно и навременно. В тринадесет глави тя поднася истории за различните аспекти причиненото от човека масово изчезване на видове, което постепенно се засилва и съмненията в него стават все по-малки. Фосилите ни разказват епичната история за пет мащабни измирания досега, за всяко от които има съперничещи си теории, но не подлежи на съмнение, че през милионите години поне толкова пъти животът на планетата е бил почти напълно изличаван. Най-популярно е, разбира се, онова, което бележи края на периода креда преди 65 милиона години, което слага край на царуването на динозаврите и освобождава еволюционна ниша за бозайниците – и в крайна сметка за нашия вид.
Add a comment...

Post has attachment
Не може да не ни правят впечатление зачестилите напоследък случаи на насилие сред децата. Някои свиват рамене: какво пък, това винаги го е имало, сега просто има повече медийни канали за разпространение и затова случаите ни изглеждат толкова много.

195972 Може би. Няма как да се оспори това. Например навремето нямаше YouTube, където да можеш да качиш клипче как унижаваш някой съученик. Телевизиите не налитаха при всеки случай, в който възникнеше съмнение за насилие сред деца. Така че е съвсем възможно новата медийна среда просто да огласява един проблем, който от дълго време си е съществувал, но никой не му е обръщал достатъчно внимание.

Някой ще каже: а защо да му се обръща внимание? Това си е просто съперничество, така децата се учат да бъдат лидери, учат се да се защитават, а не да растат в саксия и да чакат някой да дойде и да ги полее. Позволете да споря. Не е така. Никакво съперничество не е, не е и упражнение по лидерство. Точно обратното. Това е разрешение от страна на възрастните, от страна на авторитетите, децата да потискат по-слабите и да се катерят по гърбовете им на път към някакъв въображаем връх.
Add a comment...

Post has attachment
Завръщам се бързо при Нелсън Демил, след като “Златният бряг” наистина се оказа перфектната кукичка, на която да се закача. “Аз, детективът” ми бе препоръчана като началото на серията му романи с главен герой Джон Кори, който наскоро е бил прострелян и сега се възстановява бавно в крайморска къща на северния бряг на Лонг Айлънд.
Add a comment...

Post has attachment
Може ли да откриете “Лолита” на Набоков тук в една по-различна трактовка? Навярно. Но също така може да откриете и приказката за Спящата красавица, която печели любовта на принца, докато се рее в сънната си омая. А принцът на Маркес, макар и 90-годишен, може да избере да не я целува, да не я буди, да не я притежава, макар да си е платил за тялото и ласките ѝ – и все пак да ѝ дари своето царство. Той е минал през трънака на живота си бавно и методично, отдавал му е късчета от себе си, винаги е плащал за любовта, която получава, и сметките му със света са били винаги чисти и ясни.
Add a comment...

Post has attachment
“Комета” е шеметно пътешествие, което едновременно се вглежда в далечното минало, когато се е формирала Слънчевата система в яростни сблъсъци и кошмарни катаклизми, и далеч отвъд орбитата на Плутон, където невидими се носят безброй замръзнали тела, останки от този период. Нарядко някоя от тях бива увлечена поради една или друга причина и се гмурва към Слънчевата система, където, ако имаме късмет, я виждаме в небето си, а ако нямаме… е, динозаврите са нямали.
Add a comment...

Post has attachment
Още една книга заговори на различни езици заради киноекранизацията си. “Треска за лалета” на Дебора Могак неизбежно ще бъде сравнявана не само у нас с друг популярен роман, развиващ се в златните години на Амстердам – “Миниатюристът” на Джеси Бъртън.
Add a comment...

Post has attachment
Като нов фен на Сапковски и неговия вещер Гералт от Ривия изпитвам известна боязън да се задълбавам в книгите – ясно ми е, че са отдавна пребродени, тълкувани, разнищвани… но ето че дойде чисто нова книга в тази вселена, която всички – и стари, и нови – фенове четем едновременно. И макар да съм прочел досега само “Последното желание” и “Меч на съдбата”, смело посегнах към “Сезонът на бурите”, защото сведоющи твърдо ми казаха, че няма проблем и да не съм чел останалите пет издадени досега у нас (третата от които, “Кръвта на елфите”, ще бъде преиздадена до края на този месец). И се забавлявах доволно, както си е редно. http://knigolandia.info/book-review/veshterut-sezonut-na-byrite/
Add a comment...

Post has attachment
Кой ли не е срещал откъси от тези “Празни мисли на един празен човек” и продълженията им тук и там? Как ли не са били кастрени и въвеждани в различен контекст, за да доставят удоволствие, да разсмеят, да те накарат да се замислиш… Джером К. Джером (срещан еднакво често и като Джеръм К. Джеръм) е оформил серия чудесни хумористични есета, като шеговитата му мотивация да ги издаде (в италик отгоре) е притеснително сходна със сериозната на ред автори на ръкописи, които получавам. Нека не забравяме времето на написване на тези текстове – края на XIX век, и да ги приемем с лекотата, с която видимо са писани.
Add a comment...

Post has attachment
От Кубинската поредица на “Жанет 45″ бях чел само “Човекът, който обичаше кучетата” на Леонардо Падура, която силно ме впечатли, затова и очаквах много от “Телекс от Куба” на Рейчъл Къшнър, която описва оня налудничав период преди революцията на Фидел Кастро, когато американците са все още до голяма степен господари на острова, но партизаните постепенно им отнемат властта.
Add a comment...
Wait while more posts are being loaded