Profile cover photo
Profile photo
Петър Донкин
15 followers
15 followers
About
Posts

Post has attachment
На гроба на баба
Наведен над гроб, до черната пръст, старец хлипаше тихо, без глас, а до него, внуче, мъничко на ръст, гледаше небето с детски захлас.   Докато оплакваше любимата съпруга, дядото не забеляза бялата птица, която направи в небето няколко кръга и кацна на телег...
Add a comment...

Post has attachment
Най- социалната мрежа
Всяка вечер, на пейка кривокрака, где уличната лампа трепетно мъждука, под звездите, мигащи в мрака, събираха се бабите от комшулука. Събираха се, за да поговорят по човешки за да се посмеят и да си поплачат и докато плетат на внуците си дрешки, да им олекн...
Add a comment...

Post has attachment
Две хубави ръце
Две хубави ръце, ръцете на родител, в две хубави ръце - на нежността обител, в две хубави ръце - сълзи, още топли, в две хубави ръце - заглушени вопли, в две хубави ръце - благовеен трепет на пръсти, в две хубави ръце - на Разпятие тежките кръсти, в две хуб...
Add a comment...

Post has attachment
Няма кой с надежда по жицата да крачи
Безкрайни са телеграфните жици подобно безкрайната надежда, че има нейде още бели птици, от които и слепец проглежда. Безкрайни са полята с детелини подобно безкрайната надежда, че ще откриеш, търсейки години, щастие с четирилистна одежда. Но вярата се скъс...
Add a comment...

Post has attachment
На Ники
Лятото отдавна свърши, а едно птиче не отлетя на юг, зла буря крилете му прекърши и то завинаги остана тук. Но и без криле дори, останало без сини небеса, то вярваше в светлите зори и в бели лястовичи чудеса. Вярваше, че ще бъде синьо лято, че ще полети с к...
Add a comment...

Post has attachment
Старото кино
На тези дървени и счупени седалки, в този стар, забравен киносалон, когато бяхме толкова невинни, малки, намирахме в киното мечтан подслон. Чоплехме фъстъци и солени семки, прехласнати в квадрата на екрана, по лицата ни с трептящи светлосенки отразяваше се ...
Add a comment...

Post has attachment
Морален урок
"Заповядайте, книги само за лев!", подканваше хората дребна старица, заглушена на града от моторния рев, с надежда в очите, подобно искрица. "Заповядайте, имам Ботев и Вазов!", дори и тяхната поезия лев струваше, но сред хорския шум и пушека газов, никой не...
Add a comment...

Post has attachment
Старата гара
На старата гара влакът не спира, пероните са тъжно глухи, семафорът свети, но бавно умира, вагоните без хора са кухи... На старата гара никой не се прибира, чакалнята е пълна с празни седалки, чукчето на кантонера тишината раздира с ехо от спомени, когато б...
Add a comment...

Post has attachment
Диалог между кибритената клечка и свещта
Кибритената клечка със свещта започна диалог, обърна се към нея с глас суров и строг: "Навън се смрачава, денят намаля, дошла съм, за да те запаля! Готова ли си, макар да изгориш, за хората светлина да сътвориш!?" Усетила, че наближава сетния й час, свещта ...
Add a comment...

Post has attachment
Копнея за онова отминало бабино време
Копнея за онова отминало бабино време, с котарака, който пред огнището дреме, с топлия дъх на хляба изпечен, с дядо в ямурлук облечен, с тихото пращене на огъня зиме, с кравите, които баба зове по име, със сушения пипер, окачен на връзка, с приказния шепот ...
Add a comment...
Wait while more posts are being loaded