Profile cover photo
Profile photo
Павлина Върбанова
983 followers
983 followers
About
Павлина Върбанова's posts

Post has attachment
Photo

Post has shared content
Силата на запетаята. :)
Inspirational message: Punctuation matters! 
♥Afshan♥
Photo

Post has attachment
Вечерни наброски по граматика (77)
Смяна на рода
 
Съществителните имена в българския език имат една граматична характеристика, която се нарича род и е доста устойчива. Един от малкото примери за промяна на рода е думата „вечер“, която е била от м.р. в старобългарския, а сега е от ж.р. Запазил се е поздравът „Добър вечер!“, в който прилагателното име показва стария род на съществителното.

Разбира се, има и думи, чийто род се колебае, но те са ограничен брой, например „аташе“ (ср./м.), „прах“ (ж./м.). По мои наблюдения, в тази група би трябвало да се включи и “папрат“, чието граматично поведение е доста нерешително, но все пак преобладават употребите в ж.р. Това доскоро беше и нормативно установеният род на съществителното. В новия правописен речник обаче граматичните форми недвусмислено сочат, че трябва да третираме думата като „мъжка“: „папрат; папрати, (два и т.н.) папрата“. За примери може да погледнете статията в сайта.

Вечерни уроци по правопис (76)
За Конституцията/конституцията
 
В качеството си на основен закон на държавата, конституцията заслужава подобаващо внимание. Днес ще го отдадем чрез правописа. В кои случаи тази дума се пише с главна буква и в кои – с малка?
 
Когато се говори изобщо за конституция, думата представлява съществително нарицателно име и се изписва с малка буква:

Според Джон Лок конституцията е вид договор между държавата и гражданите...
Търновската конституция е първата българска конституция.

Когато означава конкретна конституция, нейното название се изписва с начална главна буква, тъй като представлява съществително собствено име. Ако съставното име съдържа други собствени имена, те запазват главната си буква:

Член 30 от Конституцията на Република България гласи...
На 16 април 1979 г. е приета Търновската конституция.
Според Конституцията на САЩ всички щати са равни и никой от тях не може...
 
Възможно е названието да не е дадено в оригиналната си форма, а да е съкратено или перифразирано. Тогава то също се пише с главна буква:

Член 30 от Конституцията гласи...
Член 30 от Българската конституция гласи...
Според Американската конституция всички щати са равни и никой от тях не може...

Вечерни наброски по лексикология (75)
Да прострем прането, но къде?
 
Уверявам ви, че много хора са изправени пред този немаловажен езиково-битов въпрос. Получих няколко имейла от независими един от друг питащи с кажи-речи идентично съдържание: как е правилно да се каже/напише – простир или простор, когато означаваме въжето/телта/съоръжението за простиране?
 
Официално нещата стоят така: в новия правописен речник липсва думата простир, а са включени простор (1) и простор (2), като едното, явно, означава ’обширно пространство’, а другото – ’приспособление за простиране’ (значенията, не са дадени, разбира се – граматичните показатели подсказват какво се крие зад думите).

Думата простир е по-нова – затова липсва в речниците все още. Използва се, защото връзката с простирам е много по-ясна. Освен това простир означава само ’приспособление за простиране’, а простор – и ’обширно, свободно пространство’, което е основното значение на думата. Естествено е да се бяга от омонимията, затова и простир се радва на сравнително широка употреба напоследък. Аз не виждам нищо лошо да се използва в разговорната реч, но бих се въздържала да я употребявам в книжовната реч, поне засега.

* Вечерни уроци по лексикология (74)*
* Екстремен vs. екстрен*
 
Всички сме чели за екстремни ситуации и за екстрени ситуации. Но правим ли разграничение между тях? Когато употребяваме прилагателните, намясто ли са те?
 
Значенията на двете думи са много близки и дори се припокриват, но все пак има известна разлика: екстремен означава по-скоро краен, радикален, а екстрен – извънреден, много бърз, спешен, а също и непредвиден. Една ситуация е екстремна, когато има бунтове, стълкновения, сражения, а екстрена, когато е по-скоро необичайна, например стане някакво произшествие, пожар, земетресение, наводнение, трябва да се действа бързо и т.н.
 
Екстремно е положението в горещите точки на планетата – Сирия, Мали, Египет, а екстрено – ако се наложи евакуация, спасителна операция или ако ти откажат спирачките на колата, да речем (да не дава Господ!).
 
Думите са чужди. Екстремен е заета от френски (extreme), но идва от латински (extremus), а екстрен също има латински корени (extra), но сме я взели от руски (экстренный).

Вечерни наброски по граматика (73)
Туитвайки туитове
 
Мрежата на Twitter може и да не ви е оплела още, но вероятно поне сте чували за нея, за това, че там се туитват разни неща, а краткото съобщение (максимум 140 знака) се нарича туит – от англ. tweet.
 
Йордан Радунчев (@yradunchev)  ми обърна внимание на формата за мн.ч. на туит – че не е редно да е туити, а туитове. Отначало си казах: естествено, туитове са; но секунди по-късно осъзнах, че тази форма е в разрез с граматическите правила. Откъдето и да погледнеш съществителното туит, то е от мъжки род и е двусрично (ударението пада на втората сричка и няма как да се произнесе туйт), а тези съществителни получават окончание в мн.ч. Само четири двусрични думи по изключение имат окончание -ове (характерно за едносричните съществителни от м.р.): вятър – ветрове, огън – огньове, център – центрове, шанец – шанцове.
 
Защо тогава тази нова дума в езика ни се подвежда по модела на изключенията? Нямам ясен отговор, а само предположения:
 
1. За да се избегне омонимията с туити – форма на глагола туитя за 3 л. ед.ч. сег.вр. Надали това е съществен фактор, още повече че се предпочита туитвам, туитваш, туитва пред туитя, туитиш, туити.
 
2. Окончанието -ове е ярък показател, че съществителното е от м.р., а това е важно при новите думи, които се адаптират към българската езикова система. Представете си, че никога не сте чували за Twitter и някой ви каже или прочетете Тези туити ме разсмяха. Ще разберете, че туити е форма за мн.ч., но как ще определите дали думата е от мъжки, или от женски род? Един туит или една туита? (Не се смейте на една туита, а си представете, че сега е 2005 г. и Twitter още е в мечтите на Джак Дорси. :)
 
3. Според проф. Р. Ницолова окончанието -ове при едносричните съществителни от м.р. се оказва подходящо и за да увеличи сричковия им размер в мн.ч., като ги доближи до по-дългите думи. Нашето съществително туит, макар да е двусрично, е твърде кратко (как да очакваш дължина в една английска дума!), изглежда някак несериозно, несолидно, а окончанието -ове вероятно му придава и повече тежест, освен дължина.
 
Допускам, че тези разсъждения може да се сторят повърхностни на част от четящите. Със сигурност пропускам други възможни обяснения. Очаквам вашите мнения по проблема, който всъщност е много любопитен. Коя форма за мн.ч. предпочитате – туитове или туити? И по-важно: защо?

Вечерни уроци по правопис (72)
Двойно н – ревизия на ученическите спомени за правилото :)
 
Навярно повечето от четящите си спомнят още от началния курс, че ако думата в м.р. завършва на -нен, в останалите форми се пише двойно н: конен завършва на -нен, затова пишем конна, конно, конни, конният, конния.
 
Това правило е сравнително лесно за запомняне и в 99% от случаите върши добра работа, но е опростено и когато, вече попораснали, се сблъскаме с някои особени случаи, изпадаме в недоумение. Чудим се например защо болезнена се пише с едно н, въпреки че формата за м.р. завършва на -нен: болезнен.
 
Да видим първо как се получава двойното н. Когато към формата на прилагателното за м.р. се добави окончание или определителен член, гласната е от наставката -ен изпада и двете съгласни н се оказват една до друга
 
стран(е)н + а > странна; стран(е)н + о > странно
постоян(е)н + и > постоянни; постоян(е)н + ият > постоянният
 
При болезнен и при някои други прилагателни обаче не е така:

болезнен + а > болезнена; болезнен + о > болезнено
несъмнен + и > несъмнени; несъмнен + ият > несъмненият

Звукът е от наставката -ен не изпада в другите форми, затова няма откъде да се вземе двойното н. Ако трябваше да се пише двойно н, то формата за м.р. би била

* болезнен(e)н + а > болезненна
* несъмнен(е)н + и > несъмненни

Горните примери, разбира се, са хипотетични, затова се пише болезнена, несъмнени.
 
В истинския си вид правилото за двойното н гласи, че то се пише във формите за ж.р., ср.р., мн.ч. и членуваните форми за м.р., когато в м.р. прилагателното завършва на -нен и гласната е изпада от наставката -ен.
 
С оглед на коректното и пълно представяне на правилото в сайта Как се пише? предстои редактиране на всички статии за двойното н.

Post has attachment
Вечерни наброски по лексикология и правопис (71)
България – страната на ризортите
 
Възстановявам рубриката с намерението да я поддържам ежеседмично – всяка сряда. Ще публикувам статиите паралелно и във Facebook (http://www.facebook.com/kaksepishe). Ако ви е по-удобно, може да я следите там.
 
Днес се пошегувах с Милен Петрински, че трябва да мислим за англоезична версия на Как се пише?, защото получих въпрос за правилното изписване на числото 13 на английски. Вторият удар не закъсня: запитаха ме как е правилно да се напише – резорт или ризорт, или може би това са дублетни форми.
 
Не всички са чували за това чудо, ризорта, затова ще поясня, че думата е заета от английски – resort [rı`zɔ:t, rı`zɔ:rt], но има френски корени. В българския език се използва с две значения (поне толкова са ми известни; ако има друго, допълнете ме): ’курорт’, ’хотелски комплекс, най-вече в курорт или курортен град/село’. Та така, навремето ходехме в курорти и хотели, но сега вече е различно, знаем английски, той ни влияе и трябва да се насочим към ризортите. ;)
 
С шегите – дотук. Проблемът, първо, е в това, че някои хора (в случая – дамата, задала въпроса в Как се пише?) просто са заставени да употребят думата, защото тя е част от конкретно наименование. Потърсете ризорт или резорт в Google и ще видите, че има и Сънрайз Ол Суит Резорт, и Мидия Гранд Резорт, и Лайтхаус Голф и Спа Ризорт. (Дюни Роял Резорт съзнателно ще го премълча, защото не искам да споменавам конфликтни думички. :) Ризорт до резорт. Не упреквам кръстниците на тези комплекси – явно стремежът да привлекат чуждестранна клиентела, е водещ. Или пък резорт/ризорт звучи по-изискано, по-голямо, по-луксозно, за разлика от обикновените хотели?
 
Вторият проблем е с изписването – резорт или ризорт? Аз бих заложила на ризорт, защото е по-близко до английското произношение, срв. риалити [ri`æləti] (то пък тук една близост в произношението, но примерите са оскъдни), римейк [ri`meık], които вече са включени в правописния речник. Ако някой иска да ми опонира, днес съм благоразположена и ще го улесня: ремикс [ri`miks], рестарт [ri:`sta:t, ri:`sta:rt].
 
Но като цяло ризортите са хубаво нещо, да не се настройваме срещу тях. Направо се размечтах за ризортна почивка налято. :)

Ако искате вярвайте, но днес вечерните уроци/наброски се завръщат. :)
Wait while more posts are being loaded