Profile cover photo
Profile photo
Диана Юсколова
15 followers
15 followers
About
Posts

Post has attachment
***
Дъжд вали над бръшляните, дъжд… Откровение – гръм – откровение… Ще се случи, но само веднъж: вдъхновение – смърт – вдъхновение. По бръшляните плъзва тъга като залез – слънцето се поряза… Гледай – призраци се целуват в дъжда. Сега просто не мога да вляза. J

Post has attachment
Мария (Донева или друга)
Дъждът който най- вероятно злослови за нечии бели, прегорели любови. Мария, която се усмихва в мъглата от хора и улици, и цветя, и позлата. Топлият вятър, който бавно прилазва и нещо показва, разказва, доказва... Мария, която утре ще си отиде, защото е от д...

Post has attachment
Процес
Убивам времето. Гледам д ълбоко в очите му - неясно, сякаш през пелена виждам как светлината помр ъква. Ако в ъобще е имало светлина... Убивам времето. То покорно умира. И какво ми остана сега? Т ъга по в ърховете на пр ъстите, и под белия сняг - т ъга... У...

Post has attachment
Мислех, че...
Мислех, че зимата най- накрая ще завърти колелото и по калния път за никъде ще затропа каручката... Но зимата пъхна ръце по- дълбоко в джобовете и зачакахме заедно поредната банална случка. Само че, всичко вече се беше случило - и доброто, и лошото, и даже ...

Post has attachment
празнословия
"а д ълга е Главната улица..." /В. Станков/ Очите ми не искаха, обаче се случи к ъсна, лицемерна есен, а гарваните сипеха закани и нищо не звучеше като песен. Понеже никой никога не знае, колко е д ълга тази Главна улица, все някога ще трябва да извикаш, до...

Post has attachment
Кратко
От самото начало на времето късогледите ми очи недовиждат, и сякаш пропускат най- важното към което светът се придвижва. Той върви, а аз кретам след него, без да питам къде отиваме. Той мълчи по свои причини, аз бърборя... После заспиваме. И сънуваме мъдри ...

Post has attachment
***
Всичко вече казано - и повторено. На раменете ми не тежат чужди ризи. Нямам причина да се превръщам в огледало за дребни капризи. Знам, че богът на малките радости в нечие черно сърце ще влезе, и ще се счупи нещо. Ще светне - и ще залезе... И съм благодарна...

Post has attachment
Лилави неща
Мокра привечер в края на краткото лято. Онзи миг, в който се будя - и тебе те няма. Призракът на китайска роза в ъгъла. Смешната, много стара жилетка от мама. Неподозиран хербарий в средата на разказа. Сладко от боровинки, сварено в друг живот. Копче, което...

Post has attachment
Старите
Необратимо се затварят в себе си Старите - каменни пътища, хора, прозорци... Кашлят прах и ръждиви пирони. Хоросанът се рони. Хоросанът се рони... Със скърцане преминават през себе си, търсят живата топлина на слънцето. Само вятърът винаги успява – вятърът ...

Post has attachment
Добрата вечер
Добрата вечер кротко е припаднала – очаквах, че това ще ми се случи... Прегърнах я, и много се надявам Добрият ден въобще да не научи. Добрата вечер често прекалява, но никой няма право да я съди – Добрата вечер е добра тогава, когато ражда сини пеперуди. К...
Wait while more posts are being loaded