Profile cover photo
Profile photo
Четецът Блог
107 followers -
Блог за книги, литература, книгоиздаване http://www.chetecut.com/
Блог за книги, литература, книгоиздаване http://www.chetecut.com/

107 followers
About
Posts

Post has attachment
Пътешествие из времевия лабиринт на „Аркадия”
Дълго обмислях как да започна този текст, а и имах нужда от време, за да
разплета кълбото от емоции, които книгата породи у мен. „Аркадия” на Иън Пиърс
прилича на онзи чудат реквизит за магьоснически номера, състоящ се от привидно
несвързани по между си мет...
Add a comment...

Post has attachment
За книжарницата с любов
Нека всички си го признаем. Книжните плъхове обичаме да четем за книжарници. Започна се с „Книжарничката на острова“, мина се през „Парижката книжарница“ и се стигна до „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ и най-чаровната и мила за мен „Моята прекрас...
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: Краят на лятото
Дъхти земята, от лъчите топли сгряна, на корени, на семе, на унилост свята; нагарча мисълта, като листа на дряна, умира лятото. По клоните избиха лишеи червени, алеят петънца червени и в полята, червен отблясък вечер в стаите стаен е - умира лятото. В леса ...
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: Съдбата може
Съдбата може да е толкова жестока, че да няма смисъл. Аз смисъла не търся, не зова съдбата. Това е само дъжд, през който преминавам... Аз смисъла не търся, не зова съдбата. Но има тишина така протяжна, като песента на риба... Не помня тези думи. Не помня те...
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: Кривата круша
Обичахме, вярвахме – в книги, в приятелства – и стигнахме кривата круша. А тя ни посрещна смирено, по майчински, и дълго брътвежа ни слуша. Как плачехме само. Как хапехме устни. Безсилни кълняхме съдбата. А кривата круша, добра и разлистена, ловеше скръбта ...
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: Писмо до мама
Още ли си жива, стара моя? Поздрав, мамо! Аз съм също жив. Нека у дома струи спокоен оня залез, приказно красив. Пишат ми - с преглъщана тревога мълком бързо се топиш по мен и те срещат вън с оная строга старомодна дреха всеки ден. И през синкавия здрач тог...
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: "Спомен за пристанище"
Огромно беше лятото на юлското пристанище, минаваше дванайсет, моряците ги нямаше. Горещината спеше на плочите простряна и докерите влачеха сандъците към крана. Скриптеше тежко слънцето, повдигаше морето, опънати до скъсване трепереха въжетата. Аз дъвчех дъ...
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: Отиде си
  Отиде си. Сам те помолих да си идеш. Следих те с поглед из полето как вървиш - сред детелините ти стъпваше спокойно, вървеше все напред, не се обърна ни веднъж. А можех да ти махна със ръка и да те върна, но можеше ли сянката ми да те спре? Желаех да си т...
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: Седем нощни седмостишия IV
Едно голо рамо  Като истина  Заплаща ценността си  На крайчеца на тази вечер  Която свети тъй самотна  Под тайнствения полумесец  На моята носталгия.  -  Одисеас Елитис Превод: Стефан Гечев
Add a comment...

Post has attachment
Стихотворение на седмицата: Молитва
Към деветдесетте вече, но още с надежда, че ще го кажа, изразя, изтръгна от себе си. Ако не пред хората, то пред Тебе, който ме хранеше с мед и с пелин. Срам ме е, защото трябва да вярвам, че си ме водил и пазил, сякаш съм имал пред Тебе специални заслуги. ...
Add a comment...
Wait while more posts are being loaded